За да не счупим системата, ще говорим с концесионерите, казва шефът на Изпълнителната агенция по горите
Приходите от лов за цяла година са едва 5 милиона лева
Над половината дивеч у нас е отстрелян или незаконно, или без да се плаща
– Господин Дунчев, имате ли отговор на въпроса какво точно е целяла държавата през периода 2007-2008 г., когато са сключвани договорите с бизнесмени за съвместна дейност с държавните ловни стопанства – да се разтовари държавата от несвойствена дейност, да печели от дивеча и от ловен туризъм? Или има нещо друго?
– За мен самия беше особено любопитно да разбера какво е целяла, още повече че информация за тези договори почти напълно липсваше в публичното пространство.
Официално държавата е целяла да убеди влиятелни бизнесмени, които имат финансов ресурс и желание, да помогнат за развитие на ловния туризъм в България. Може би неофициално се е целяло някои хора да бъдат вкарани в ловните стопанства, което е каймакът на ловната дейност.
Много ми е трудно да разгранича едното от другото. Да разгранича благородната идея да привлечеш външни партньори, които да развият нещо, от нечие желание да се позиционира там, където са били едновремешните управници на България.
Вие сте видели от доклада ни, че и да е имало благородна идея, с течение на времето тя се е изопачила и на някои места има скрита феодализация.
– Феодалите все пак трябва да печелят, а тук прави впечатление, че никой не печели – нито държавните ловни стопанства, нито бизнесмените. Защо?
– Много експерти твърдят, че ловният туризъм по същината си няма как да е на печалба. Дори да се съглася с тях, остава все пак въпросът защо тогава се прави? Вероятно от една страна да се гради имидж на държавата.
Но има и друга страна на въпроса – държавните ловни стопанства все пак трябва да се грижат за дивеча, той да е достатъчен, да не изчезват цели популации, да се множи, да е с разнообразен генетичен произход.
Само че ловните стопанства инвестират много в това, дивечовъдните райони – също. Там дивечът се възстановява, видимо се подобрява. Проблемът е, че голяма част от този дивеч после се отстрелва от ловните дружинки, които не плащат почти нищо на държавата. Има и немалко бракониерство. И излиза, че държавата прави разходите за този дивеч, но от него се възползват хора, които почти нищо не плащат. Приходите от отстрел на дивеч у нас са смешно малки. Половината се отстрелва или незаконно, или просто без да се плаща.
Съществена част от проблема е, че влиятелните бизнесмени, които са партньори на ловните стопанства, налагат свой начин на работа. Имаме случаи, в които те отстрелват повече животни, отколкото се докладват.
В други стопанства е обратното – партньорът налага дивечът да не се отстрелва и само той да прави това. И се получава, че в определени стопанства дивечът е много над допустимите количества. Такъв е например случаят с “Паламара” – там има невъобразимо количество благородни елени в едни заградени пространства.
Има случаи, в които в такива стопанства дивечът просто се води собственост на бизнесмена. Дали той го е купувал отнякъде, дали е имал изобщо правото да прави огради и да го огражда – никой не знае. Много е сложно да се проследи всичко това. А като никой не стреля, това също води до липса на приходи. Така че големият проблем е в препокриването на различните интереси.
– Вие предприемате ли нещо във връзка с тези договори, щом подобен начин на стопанисване не дава резултат? Доколкото знам, те са 15-годишни, т.е. остава още малко от този срок.
– Там е работата, че повечето договори са вече преподписани веднъж. Има само един-два, които са към края на срока си.
При това има немалко случаи – например в Несебър, в които договорът е разтрогнат по взаимно съгласие, т.е. без държавата да задържи гаранцията от 80 хиляди лева, е подписан нов с друга фирма на същия бизнесмен за нов срок.
Има и случаи, в които договорите са разтрогвани по средата на срока, но са обявявани нови състезателни процедури. Има случаи, когато те са печелени от други лица. Но има такива, при които победителите са същите, защото този, който е държал стопанството през последните години, получава официално преференция в новия конкурс и пак го печели.
Има 3-4 разтрогнати договора в предишни години, доколкото успях да проследя. Но ми прави впечатление, че в повечето случаи това е ставало в мека форма – водели са се преговори с концесионера и почти винаги договорът се е развалял по взаимно съгласие.
– Защо ги наричате концесионери? Тези договори не са концесионни.
– Според мен това са типични концесии, така казват и юристите, до които се допитахме, защото държавата дава за управление публичен ресурс. Само че не отговарят нито на изискванията на Закона за концесиите, нито на Закона за задълженията и договорите. Те са сключвани изцяло по реда на Закона за лова и опазването на дивеча, който от своя страна заобикаля европейската директива за концесиите и за публично-частните партньорства. И в този закон трябва да се правят промени. Защото няма нито публичност на процедурите, нито методика за оценка на инвестициите.
– В крайна сметка предстои ли да разтрогнете договори, щом не отговарят на изискванията на закона, а и очевидно не са ефективни?
– Нашата законова функция е да информираме министъра на земеделието. Този доклад за проверките целеше да информираме и обществеността.
За да не строшим съвсем системата, предлагаме, преди да пристъпим към разтрогване на договорите, да поканим на срещи партньорите на ловните стопанства. Търсим диалог, за да видим как да решим проблемите, които сме установили. Тези срещи вече сме ги почнали. Ако преценим от тях, че има нужда да променим с нещо горската политика, ще го направим.
Ако нищо не сложат на масата освен желанието си да останат партньори на ловните стопанства, въпреки че не изпълняват клаузите на договорите, ще стигнем до прекратяване.
Докладът обаче прави преглед за пет години назад на всичките 19 договора. На 8 от тях сме направили пълен анализ, до края на ноември ще направим такъв и на останалите.
Но и дотук се вижда, че изпълнението, особено що се отнася до финансовата част, е никакво. Например на всеки 1 милион лева, вложени в тази дейност, средната възращаемост е около 200 хиляди лева. Партньорите бизнесмени понасят част от тази загуба, но вероятно са си я калкулирали предварително. Държавата покрива своите загуби с дървободивна дейност и от разни такси. Но така ли да продължаваме?
Ако трябва да заключа, има увеличаване на популацията на дивеча, но финансовата сметка за това е най-малкото много изкривена и неефективна.
– Можете ли да кажете макар и приблизителна цифра за приходите на държавата от ловна дейност?
– Тя е около 5 милиона лева за цялата 2020 г. Със сигурност пандемията е повлияла и е намалила приходите, но не навсякъде. Веднага въниква въпросът защо бизнес моделът е такъв, защо не са предприети навреме действия да се диверсифицира дейността? Когато виждаш, че идва време да губиш от отстрела на дива свиня примерно, защо не си направил всичко възможно навреме да развъдиш друг дивеч.
– Има ли политически натиск върху агенцията по горите?
– Може да е било така при предишни мандати. Сега, след първоначалното стиковане с министерството на земеделието на агенцията беше дадена пълна свобода да прилага закона и да изпълнява контролните си функции. Там, където правим проверки, разбираме от хората, че преди на никого не се е позволявало да прави такава контролна дейност.
– А защо започнахте да публикувате на сайта на агенцията пълни протоколи от заседания на консултативните съвети с експерти? И други ведомства управляват публични ресурси, но никъде не съм чел стенограми от вътрешни обсъждания на всякакви въпроси.
– Целим да обърнем изцяло посоката на отговорността. Не може държавата да твърди, че е публичен орган, и да не дава публичност на това, което върши. Естествено, има специализирани акции, които не се огласяват. Но когато се обсъждат някакви проблеми, е хубаво да се знае кой на какви позиции е бил. С тази цел публикуваме пълните стенограми.
Затова и създадохме публични профили на всичките ни експерти – да се знае кой каква експертиза има и кой точно е този, който стои зад едно или друго действие. Затова и новата ни публична система за подаване на сигнали е направена така, че всеки сигнал се вижда, както и неговия отговор и кой го е дал с името му.
Освен всичко друго така елиминираме натиска върху нашите служители – когато външно лице вижда, че е подаден сигнал и най-вече – какъв е отговорът, на него ще му е много по-трудно да се опитва да влияе в своя полза.
– Как може да резюмирате летните горски пожари? Повече ли са от предни години?
– Около 300 пожара възникнаха, над 222 хиляди декара са опожарени. Но данните са сходни с предни години, даже е имало с много по-големи загуби. Добре, че имаше повече валежи от минали години.
– Проблемът с епидемията от африканска чума по свинете пак се появи, макар и на отделни места. Не създава ли проблеми това и на популацията от дива свиня?
– Няма диви свине в Северна България и частично в Централна България. Но популацията е в добро състояние в Родопите и в Югозападна България.
За да намалим загубите и да забавим разпространението на чумата, от критично значение е поведението на ловците. Замисляме финансови стимули за индивидуален отстрел, така че да забавим разпространението на болестта с намаляване на популацията. Ще има и финансови стимули, когато някой открие труп на дива свиня, той да се заравя.
Ние апелираме ловът в цялата страна да се провежда в сътоветствие с правилата в условия на епидемия. Ловците знаят много добре какво се прави в такива случаи, независимо, че често неглижират тези мерки.
ВИЗИТКА
Роден на 13 юли 1979 г. в София
Завършил е Лесотехническия институт и има докторска степен от него
Работил е като експерт по опазване на природните ресурси в Държавен природен парк “Витоша”, експерт по горите в природозащитни организации и като отговарящ за проекти в Изпълнителната агенция по горите
Владее английски и холандски
