Според комплексно изследване на Института по океанология във Варна теренът на комплекса попада в зона с ниска екологична чувствителност, а инвеститорът и изпълнителят са решили проблема със съществуващото свлачище рационално
Инвеститорът и изпълнителят на проекта “Антеа резидънс” са решили проблема със съществуващото свлачище подчертано рационално, заяви доц. д-р Камен Нам, географ, експерт по ландшафтна екология, преподавател в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. По този начин той коментира добилия популярност казус с укрепването на свлачището в местността Алепу, където ще се строи и курортният комплекс.
Експертът разкри, че проблемът със свлачищата по Черноморското крайбрежие в района на Странджа е от много години.
“Има разломни
линии, които
минават от
Странджанската
структура и се
пресичат от
Черноморската
депресия
и по тези перпендикулярни разломи около тях се формират тези свлачищни комплекси и отделни свлачища, които са много характерни”, обясни експертът.
Има ги доказано на терена, където е “Антеа резидънс”, има ги и при Варвара, и при Ахтопол, има и при Царево, както и в южна посока към Синеморец.
Избраният подход за укрепване на свлачището на терена на “Антеа резидънс” е и в духа на Европейския зелен пакт и концепцията за развитието на устойчива синя икономика. Според тях разработването на екологосъобразна инфраструктура в крайбрежните зони
ще спомогне за
опазването на
биологичното
разнообразие и
ландшафта,
като същевременно ще бъдат от полза за туризма и крайбрежната икономика, припомни доц. д-р Нам.
Вместо обаче да се подкрепят дейностите по укрепване на свлачищните процеси, се получава точно обратното. Има сериозен натиск върху инвеститора и изпълнител на проекта “Антеа резидънс”, който достигна до трибуната на Народното събрание, сподели доц. д-р Нам.
“Изслушах внимателно развиването на материята по въпросите, зададени към г-н министъра на околната среда и водите, и не чух нито един аргумент, който да е подкрепен от аналитично получени резултати, и то от компетентни за това професионалисти”, коментира доц. Нам.
“Оказва се, че личностите, осъществяващи някакви инвестиционни намерения, не само са задължени да се съобразяват със законите и подзаконовите актове, но и са с висока степен на уязвимост от страна на политически упражнявани
екокампании,
насочени срещу
тях, въпреки че
са спазили
всички законови
изисквания
и предписания. Това е парадокс”, категоричен е доц. д-р Нам.
Част от Българското черноморско крайбрежие попада под специфичния режим на “Натура 2000” и Директива 2009/147/ЕО относно опазване на дивите птици. Но внимателният анализ на площното ситуиране на комплекс “Антеа резидънс” показва, че в този контекст към него не могат да съществуват никакви претенции, убеден е преподавателят.
Нещо повече – според комплексно екипно изследване с енциклопедичен характер на Института по океанология “Фритьоф Нансен” във Варна теренът на комплекса попада в зона с ниска екологична чувствителност.
Регионалното развитие на Югоизточна България се отличава от останалата територия на страната чрез поредица от специфики, както в природо-географско, така и в социално-икономическо, историко-географско, етнокултурно и прочее отношение, пояснява експертът. Селищата по Българското черноморско крайбрежие действат като силен, постоянен притегателен център на трудови ресурси. Основният поминък на населението е предоставяне на туристически услуги заради наличните и достъпни ландшафтно-екологични ресурси. Затова според доц. д-р Нам проектът “Антеа резидънс” може и трябва да бъде завършен с цялостен план по озеленяване и хармонично вписване в пиродоохранната специфика и в синхрон с предписанията на ЕС по Развитие на устойчива синя икономика.
*“Алепу вилидж” (сега “Антеа резидънс”)
Доц. д-р Камен Нам е български географ, експерт в областта на ландшафтната екология, глобалната екология, природните катастрофи и рискове, природната география на България. Повече от 30 години е преподавател в СУ по посочените дисциплини. Води лекции в Геолого-географския факултет на СУ “Св. Климент Охридски” и в УНСС.
В магистратура ЛЕПК преподава геоекологичен мониторинг, екомениджмънт, реконструктивно ландшафтознание. От 2011 г. преподава и в магистратура “Национална сигурност” към факултет “Международни отношения” на УНСС.
Експерт в ОВОС. Усъвършенства и въвежда в употреба историко-географския метод при изследване на антропогенните трансформации на ландшафтите. Методът е приет като препоръчителен при изработването на ОВОС и е публикуван в наръчник на МОСВ като препоръчителна методика.
Автор е на множество публикации и разработки с научен и приложен характер, на експертизи и експертни становища. За пръв път в българската география създава и предлага алтернативните ландшафтно-екологични модели, които предлага като препоръчителни за бъдещото развитие на Източномаришкия басейн. В последния си монографичен труд “Антропогенни ландшафти” предлага новаторска си визия за типологизация и типология на ландшафтите в глобален мащаб. Обосоновава и доказва нов закон за функционирането на мегасистемата “човек-природа”.
