Засега изборът трябва да се проведе на 14 януари
В 4 поредни четвъртъка през октомври Висшият съдебен съвет (ВСС) ще приема номинации за председател на Върховния касационен съд (ВКС).
Мандатът на сегашния шеф Лозан Панов изтича на 10 февруари догодина. Затова процедурата по избор на следващия председател трябва да стартира между четири и шест месеца по-рано. Съдийската колегия гласува единодушно тя да започне на 30 септември, но последната дума има пленумът на съвета.
“Ако има кандидатури за председател на ВКС, които се ползват с широка професионална и обществена подкрепа, но не са измежду тези, които обсъжда ВСС,
аз мога да се
ангажирам
и да ги внеса”
Това заяви във вторник правосъдният министър Янаки Стоилов, който по закон председателства пленума на съвета.
Той пръв съобщи, че ВСС ще открива процедурата в четвъртък. После съдийската колегия гласува тогава да бъде одобрена само хронограмата, която по дати фиксира процедурата.
По закон шефове на ВКС и ВАС може да номинират най-малко трима членове на съдийската колегия, правосъдния министър и общото събрание на съответния върховен съд.
Христо Иванов от “Демократична България” предлагаше кандидатите да имат и минимум 5 години стаж в един от двата съда, но тази поправка мина само на първо четене и реално не влиза в избора.
Досега нито един правосъден министър не се е възползвал от правото да издига кандидати. Стоилов подчерта, че
“не иска да
попадне в капана
впоследствие да
бъде упрекван,
че изпълнителната власт иска да овладее ръководството на ВКС”.
“Нямам амбиция самоцелно да предлагам кандидатура. Разчитам да постъпят предложения за различни кандидати”, каза Стоилов. Но допълни, че ако достойни кандидатури не достигат до ВСС и прецени, че е необходимо, ще ги внесе в съвета.
Министърът се надявал да има конкурентност, а не само един претендент, както при избора на главен прокурор през 2019 г.
Съдийската колегия обсъди пет варианта за хронограма на избора. Като при най-съкратения изслушването трябваше да е на 21 декември. Кадровиците обаче одобриха т.нар. дълъг вариант, при който процедурата да бъде открита на 30 септември, а изборът на председател на ВКС ще е на 14 януари догодина.
Номинации ще се правят на 7, 14, 21 и 28 октомври. До 11 ноември кандидатите ще трябва да представят необходимите документи, които не са малко, а до 6 януари 2022 г. пък ще се приемат въпроси и становища към номинираните.
Въпроси може да отправят неправителствени организации, юристи, представители на научната общност.
В подкрепа на този вариант се изказаха шефът на ВАС Георги Чолаков, Атанаска Дишева и Цветинка Пашкунова.
“Не бива да намаляваме срока за номинация, защото изглежда, че кандидатурите вече са готови”, обясни Атанаска Дишева.
Според Пашкунова така щяло да се
даде и време на
Общото събрание
на ВКС да се
организира и да
издигне свой
кандидат
Именно Общото събрание на ВАС издигна Георги Чолаков за председател през 2017 г., а съветът подкрепи номинацията.
Досега обаче кадровият орган не се е вслушвал в мнението на магистратите от ВКС. През 2014 г. те издигнаха за председател зам.-шефката на съда Павлина Панова. През 2018 г. тя беше избрана за конституционен съдия, пак по предложение на колегите си от ВКС. През 2014 г. съветът, който тогава беше в друг състав, обаче не я подкрепи за председател. 17 от кадровиците гласуваха за Лозан Панов, който в онзи момент беше съдия във Върховния административен съд. По-късно част от тях съжалиха за избора си и миналата пролет петима бивши кадровици му поискаха оставката.
За оттеглянето на Панов призова и настоящият член на ВСС Севдалин Мавров, който, преди да бъде избран в съвета, беше съдия във ВКС. Това стана при разгорещена дискусия заради скандален видеоклип, заснет в Съдебната палата. Тогава кадровиците упрекнаха Панов, че не ходи на работа, или поне го правел в края на работния ден. Красимир Шекерджиев, който по-късно подаде оставка от съвета и се върна във ВКС, каза:
“Личността на Лозан Панов няма абсолютно нищо общо с институцията ВКС. Аз идвам оттам. Този съд никога не се е олицетворявал с неговия председател”.
Шекерджиев от месеци се спряга за една от кандидатурите за председател на ВКС. Някои магистрати дори твърдят, че подал оставка от съвета, за да участва в надпреварата.
Всъщност той и Боряна Димитрова напуснаха ВСС, след като юридическата общност, а и гражданите критикуваха проекта за закриване на над 50 районни съдилища и превръщането им в териториални отделения. Двамата бяха координатори на проекта.
Друго име, което се върти в обращение, е на Галина Захарова, която е шефка на Наказателната колегия на ВКС и бивш член на ВСС. Преди години тя напусна кадровия орган в знак на протест срещу лобизма в съдебната система.
През 2018 г. Захарова получи много голяма подкрепа от колегите си за зам.-шеф на ВКС.
От 61 присъстващи на Общото събрание 60 гласуваха за нея. Затова не е изключено именно Захарова да бъде номинацията на съдиите. Надеждите на магистратите са този път кадровият орган да се вслуша в съдийската общност.
Изолацията на Панов пък се видя още през октомври 2018 г., когато се провеждаше избор на конституционни съдии. Настоящият председател на ВКС не говореше с почти никой от колегите си. По тази причина е и малко вероятно да бъде номиниран за конституционен съдия.
Очаква се Общото събрание на магистратите от ВКС и ВАС, което ще излъчи двамата конституционни съдии от съдебната квота, да бъде в края на октомври.
Безспорно изборът на председател на ВКС ще бъде в сложно за съдебната система време. От една страна, Съюзът на съдиите призова магистратите да бойкотират избора на двама нови членове, които трябва да бъдат избрани на мястото на Красимир Шекерджиев и Боряна Димитрова.
От друга, съдии от ВКС искат избраните от съдийската общност кадровици да си подадат оставките и така да се сложи край на този ВСС.
