Които правят сметките, че без държавна субсидия трябва да затварят, това просто не е вярно, казва финансистът
До 31 декември при избори на 14 ноември парламентът може да приеме бюджет за догодина
– През миналата седмица двама българи на високи позиции бяха обвинени от Световната банка – визирам Кристалина Георгиева и Симеон Дянков. Мислите ли, че наистина са притискали служители, за да прекрояват класацията по индекса , който мери как се прави бизнес, г-н Хърсев? Защо е целият този скандал?
– Няма скандал. Има поредната интрига, а интригите не спират в Световната банка и нейната група, там това е постоянно състояние на нещата.
Това, което направи популярна тази интрига у нас, е вкарването на имената на Кристалина Георгиева и Симеон Дянков.
– Казвате, че няма скандал. Какво всъщност се е случило според вас?
– Служители се оплакали, забележете, години след това, че някога назад във времето, през 2018 г., някой се опитвал да им упражнява влияние. Като че ли е нещо неправилно преките ръководители да установят методите за изчисление на рейтинга на страните според удобството да се върши бизнес в тях. Ето това е цялата случка. Няма обвинение от сорта на тези, които сме чували в тази и подобни институции – за присвоени пари, за назначаване на любовници. Имам личен опит като алтернативен управител за България в продължение на 3 години. През целия период не е минавала и една седмица без някакъв скандал. А причината е, че в Световната банка има интереси на различни държави, включително чисто финансови, както и индиректно финансови.
– Каква тогава е истинската причина? Кой е истинската цел? Георгиева и Дянков май са колатерални жертви на атаката?
– Кристалина Георгиева е междинна цел, която, ако бъде улучена, ще се попадне право в десетката на основната цел. А основната цел е Китай. Целта на цялото това занимание всъщност е да се докаже, че Китай е лошо място за бизнес. И понеже, видите ли, Китай обещал инвестиции в Световната банка, затова главният изпълнителен директор и мениджърът на проекта били оказвали натиск. Считам за пълна глупост това твърдение за повлияването от когото и да било за едно много добро и по-предно класиране на Китай.
– Толкова ли е важно за Китай да се премести от 82-ро до 75-о място, каквото се е получило в резултат на тази намеса?
– Точно това е въпросът. Китай е дълбоко подценен, ударен, неглижиран от тая класация, ако изобщо някой ѝ вярва. Можем ли да повярваме, че страната, която е с втора в света икономика, страната с най-много преки чуждестранни инвестиции в целия свят, е на тези места, все едно за кое от тях говорим! Тя била на 78-о място, а според оплакващите се световни банкери трябвало да е след 80, каквото се получило преди намесата.
Китай трябва да бъде на първо, второ, най-много на трето място в подобни класации. Освен всичко друго виждам, че мениджърът на този проект Симеон Дянков и Кристалина Георгиева са имали всички права да се уверят, че всичко е както трябва.
Служител, който произвежда каквото и да било – в случая класация, не трябва да се изненадва, че ръководителите му се интересуват как работи методиката. Не трябва никой да се изненадва от това, че е насилван, като са му задавани въпроси. Напълно резонни според мен. А именно – включени ли са в класацията региони като Макао, Хонконг. Ами да, няма как да не бъдат включени в данните за Китай такива административни региони, това е техният статут. Всички знаем, че в зоните има свръхконцентрация на чужди инвестиции.
– Иначе – Как ще завърши тази сага, да не я наричаме скандал?
– Тя вече завърши. Резултатът е, че решиха по соломоновски да не правят тая класация. Повече по този въпрос няма да се чуе. Публикуваха се упреците, публикува се отговорът на Георгиева, взе се решение и с това и вълкът сит, и агнето цяло.
Щяха да се поставят точно тези въпроси, които сега обсъждаме с вас. Има ли някой разумен човек, който да мисли, че Китай е 78-ата най-лоша страна, а пред нея били скандинавските държави и Германия? Хайде намерете ми някой, който е работил и в Китай, и в Германия. Ако има един, който да твърди, че в Германия се работи по-лесно, трябва да се провери при психиатър.
– У нас пък БНБ е упреквана непрекъснато, че указала на банките да не работят с лица от списъка “Магнитски”. Вие и по този въпрос имате особено мнение.
– Нищо такова не им е казала. Просто БНБ е обърнала внимание на банките да внимават – нещо, което те трябва да правят от момента, в който са си открили сетълменти в долари. Всеки, който си открива такава сметка, която му дава възможност да плаща и да получава преводи в долари, т.е. реално да предоставя на клиентите си и доларови сметки, всички те сами са подписали да спазват американското законодателство, където и да са регистрирани, включително в България. Те са поели задължение за всички лица, засегнати от закона “Магнитски”, да не им откриват сметки и да не подпомагат тяхната икономическа дейност. Това изнудване от САЩ ли е – да, да, да. Но е доброволно подписано. БНБ просто е обърнала внимание, като са поели ангажимент, да го спазват.
– Какво се случва, ако не бъде спазен този ангажимент?
– Има такива глоби, че могат да те доведат до фалит. Сещам се за няколко банки от Европа, които бяха глобени с милиарди. Най-старата швейцарска банка – “Кларион”, в момента, в който глобата влезе в сила, казаха, че ако я платят, изпадат в несъстоятелност. И затвориха.
– Да погледнем малко към държавните ни финанси. Създаде се сякаш усещане, че имаме бюджет, актуализиран на коляно.
– Няма бюджет, писан на коляно. Готвен е от специализиран орган – министерството на финансите. Не знам някой там да пише на коляно. Там има много бюра и техника и хората от години правят това. И са добри в правенето му.
– Но го дописваха депутати в среднощни заседания.
– Това е правомощие на депутатите. Да дописват. Да коригират. Да приемат или да не приемат.
– Да, но се оказа, че може да не стигнат пари за увеличените пенсии още от януари?
– Не бих обсъждал хипотези. До края на годината има достатъчно време – до 31 декември при избори на 14 ноември парламентът може да приеме бюджет и за догодина. Убеден съм, че вече има няколко версии във финансовото министерство.
– Догодина влизаме в тригодишен период с тежки плащания по дълга. Ще се справи ли държавата?
– Няма проблем. Външният дълг не се плаща на падеж. Това го правеха само някои финансови министри с особени възгледи. Когато страната ни беше доведена до мораториуми и фалити и решихме да сме като Чаушеску и да си отгладуваме дълга. Той не се плаща на падеж, а се обновява. Идва падежът, знае се, два месеца преди това нова емисия, така или иначе, това е една много дългосрочна перспектива. Ако погледнем към Южна Европа, Гърция е пример на струпвания в рамките на кратки периоди, което поражда въпроса световните пазари биха ли поели нови емисии. Дори и при такива държави не виждам да скубят космите по главите на финансовите си министри. Защото това се договаря. Ясно е и кой би си купил нови книжа – тези, които държат старите. За да не се наложи да отписва и да се окаже, че държи хартийки. Това не поражда проблеми, освен ако доверието в някоя държава не е силно разклатено. Но и тогава се намират решения.
– Икономиката ни излиза, а някои твърдят, че вече е излязла от кризата въпреки поредната вълна на пандемията. Бизнесът ни май се научи на държавни помощи и продължава да ги очаква. Как се слага край на това?
– В нито една държава бизнесът не може да е на хранилка, обратното – той храни държавата. Нормално е, когато се усеща полъх на такива парични вълни, всеки да търси най-доброто за себе си. Знаем поговорката “Дете, което не плаче, даже майка му не му дава да суче”, камо ли държавата да дава пари. Такива искания ще има непрекъснато, някой да получава пари на готово. Това е причината да твърдим, че не е добре да се стои дълго без редовно правителство, което да дава ясни знаци и което да отбие от “сучене” такива юнаци, които могат да бозаят и 25 години. Нула трябва да бъде помощта на държавата, е правилният отговор.
– Цените на тока обаче притискат много бизнеси, а и хората. Може ли и трябва ли държавата да се намеси?
– Да, има такива, които казват, че при тези цени на енергията не могат да работят. Добре – не работете! Всеки знаеше че това ще се случи, докато се разправяхме за АЕЦ “Белене”. Много ясно им се каза, че има нужда от нея. Сега се оказва, че колкото потребява, толкова изнася. Бизнесът се доведе до това състояние. Тези, които правят сметките, че без държавна субсидия трябва да затварят, това просто не е вярно.
CV
l Роден е на 19 октомври 1961 г.
l Завършил е Немската гимназия в София и специалността “Финанси” във ВИИ “Карл Маркс”, сега УНСС
l Докторската му дисертация е на тема “Еволюция на парите”, 1990 г.
l Доцент е по банково дело в УНСС
l Бил е подуправител на БНБ
l В различни периоди е бил член на бордовете на Булбанк, Минералбанк, Кредитна банка и БРИБ
l Женен, има две дъщери
