Луковичното растение се сади в средата и края на септември
В градината винаги се забелязват високите растения с обемни цветове. Затова нискорастящите сортове често се подценяват, макар че именно те създават т.нар. пъстър килим. Ако все още нямате такъв, сега е моментът да го създадете. Едни от най-красивите цветя за това, редом до далиите и хризантемите, са хионодоксите, които се садят именно през септември.
Те са луковични растения. Цветовете им са мънички, като включват шест леко набраздени листенца. Обикновено са в син, бял, розов или лилав цвят. Заедно с кокичетата хионодоксите първи ще направят градината ви пъстра в началото на пролетта. Всъщност оттам идва и името на растението. Преведено от гръцки език то съчетава две думи – сняг и гордост.
Важно е да изберете подходящо място, на което да го засадите. Растението предпочита да е изложено на пряка слънчева светлина. Ако искате да го видите в цялата му прелест още през март, поставете луковиците там, където обикновено най-бързо се стопява снегът.
Без проблем хионодоксът може да вирее и на полусянка. В този случай ще цъфне малко по-късно, но за сметка на това цветовете ще увяхнат по-трудно. Хубавото е, че търпи различни пъстри съседи като иглика, зюмбюл, минзухар и ирис. Може да го засадите и близо до нискорастящ храст.
Растението не е капризно спрямо почвата. Тя трябва да бъде рохкава и умерено влажна. Внимавайте само да няма подпочвени води, защото луковиците може да загният и цветето да загине. Няма да е зле да подхраните терена с изгнили зелени треви и дървесна кора.
Изкопайте не много дълбока дупка – максимум 10 см, не е нужно да е повече, защото луковиците са дребни. Поставете ги в нея, като преди това сте ги накиснали поне за 2 часа в калиев перманганат. Накрая ги покрийте с почва и ги полейте. Обикновено това се прави в началото на есента, така че средата и краят на септември са идеалният момент. Поставяйте по няколко луковици в дупка, за да получите по-голям пъстър ефект. Подобни малки ями правете на 5-10 см разстояние една от друга.
Хионодоксът е лесен за отглеждане и от млади и все още неопитни градинари. Полива се по-обилно през пролетта, ако падат прекалено малко дъждове, и през зимата, ако няма сняг. От време на време е препоръчително да разрохквате почвата около растението, за да сте сигурни, че не е прекалено влажна. Най-важното е да отстранявате навреме плевелите.
Имайте предвид една малка специфика относно поливането. Обикновено то се извършва, забележите ли продължително засушаване. Прави се рано сутрин с вода, която не е много студена. Препоръчително е да не позволявате на капчиците да докоснат цветовете на хионодокса, а само листата му.
Растението се нуждае от лека подготовка за зимата. Отрежете цветовете му, когато забележите, че вече са увехнали. Листата се оставят, докато не изсъхнат напълно. Едва след това премахвате и тях.
Обикновено хионодоксът издържа без проблем на студено време. Въпреки това няма да сбъркате, ако през зимата го покриете с тънък слой сух торф или начупени смърчови клонки. По този начин ще увеличите плодородието на почвата и ще предпазите луковицата от минусовите температури.
За цветето най-опасно е прекалено честото поливане и задържането на вода в почвата. Това са предпоставки за появата на сива плесен. Освен това вреди и на луковиците, чиято плодородност се забавя. Ще забележите, че има проблем, по листата. Те ще започнат да пожълтяват.
