Куриоз! Бащата на Кирил Петков – астрален близнак с Бойко Борисов

Днес той отпразнува 64-та си година Бащата на премиера Кирил Петков – Петко Петков се оказа астрален близнак с един от най-големите врагове на сина му – лидерът на ГЕРБ – Бойко Борисов. Двамата са родени на 13 юни, но с 1 г. разлика. Бащата на Кирил Петков проплаква през 1958 година, а бившият премиер Бойко Борисов с година по-късно – през 1959 година. Двамата имат и друго общо – бойните спортове. Всеизвестен факт е, че Петков-старши е сред емблематичните имена на айкидо в България отпреди близо четири десетилетия. Освен това той взема участия в семинари и обучава младите последователи на японското бойно изкуство. Херпетологията праща Петко Петков в Канада преди 30 г., а консултациите му по трасето на “Струма” го забъркват в днешната политическа каша. Преди повече от три десетилетия биологът Петко Петков прави първия си скок с парашут. Тези дни мъжът с посребрени коси, който още не се отказва от екстремните спортове, се приземи и в … българската политика. Но твърдо. “При обсъждането на трасето на магистрала “Струма” Кирил Петков заяви: Баща ми каза, че не трябва да минава трасето оттук – той е еколог”. Това обяви най-близкият до Слави Трифонов и шеф на депутатите от “Има такъв народ” Тошко Йорданов в сериала „Разкази за тайните от “спалнята” на коалицията“, който тече след шумния развод между ИТН и “Промяната”. Министърът на регионалното развитие в оставка Гроздан Караджов допълни картината. “Водих с него повече от час разумен диалог, не го казвам с ирония. Предложението за етапност дойде от баща му – сега да се използва процедурата (бел. ред.- за да не се загубят евросредствата), впоследствие да се добави още едно платно”, разкри Караджов, вмятайки на два пъти колко “разумен и отдаден еколог” е Петков-старши. И наистина, Петко Петков е отдаден зоолог и бивш преподавател, по онова време кръжоците му запалват много младежи по екокаузите. Един от тях е алпинистът Боян Петров, който изгуби живота си под Шиша Пангма преди 3 г. Сред другите му отявлени възпитаници от кръжоците е основателят на най-голямата и модерна ветеринарна клиника у нас, който още си спомня как след излет с Боян и Петко се прибрал у дома с торба змийчета и за ужас на родителите си ги изпуснал под дивана. Премиерският баща от години е яростен природозащитник с каузи за опазване на Пирин, плаж Корал и застрашените видове у нас. Точно около изчезването на Боян Петров в Хималаите повечето хора у нас за първи път чуха за баща и син Петкови. Тогава Кирил и Петко вдигнаха хеликоптер в Непал в безпрецедентна спасителна операция – за първи път Китай и Непал си сътрудничат в такава акция и за първи път хеликоптер облита толкова високо повече от час. Петков-старши веднага тръгнал за Непал, научавайки за изчезването на Боян. “Баща ми каза, че получава различна информация. Беше изтеглил 30 хил. долара и тръгна за Китай. Реших, че ще го придружа. Китайският посланик много помагаше”, разказва тогава Кирил Петков. Стигат с хеликоптера до 7400 м височина без аклиматизация – нивото на лагер 3, но, за съжаление, и до днес няма следа от тялото на единствения българин, покорил 10 осемхилядника. Впрочем, когато Боян Петров, който също бе биолог, преживя зверската катастрофа на Кресненското дефиле през 2016 г., след която успя отново да проходи и да продължи да качва върхове, той проучваше именно трасето на “Струма” и как то ще повлияе на екосистемата. Бореше се за изместването му. Пак по повод същото трасе на “Струма” сега премиерският баща влезе в политическата интрига. Змиите пък са тези, които го пращат в Канада. Успява да стане канадски гражданин благодарение на специалността си херпетология – печели проект на САЩ и Канада за борба със змиите. Става дума за острови, в които по неведоми пътища се заселва определен вид змия и тъй като в този ареал останалите животински видове не го познават и той няма естествени врагове, започва да изяжда птиците и по-дребни бозайници и така да променя местната фауна. Българският херпетолог кандидатства с концепция за справяне със змията пришълец В рамките на 7 години успял да замрази популацията и като така изтегля и семейството си във Ванкувър през 1994 г. “Разказвал ми е как е работил в диви места в Канада, където живеят индианци. Проектите му били свързана с природозащита. Беше ентусиаст”, спомни си проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН. Познати разказват, че Петков през годините работи и на друг остров. Мястото било в близост до район, в който някога са провеждани ядрени опити и международен екип от биолози трябвало да установи има ли последствия за околната среда. Желаещите били малко поради страха от радиация, а заплащането – покриващо риска. В крайна сметка се оказало, че природата не е пострадала. Според стари другари на биолога точно там той открива сърфа, който и до днес му е голяма страст. От години кара и кайтсърф. По двете си големи страсти – биологията и сърфа, запалва и сина си Кирил. Той записва биология в Университета на Британска Колумбия, но в трети курс разбира, че не е неговото, и избира икономика. Работи като валутен дилър в Брюксел, после и в Русия. Следва магистратура по бизнес администрация в Харвардското бизнес училище (НВS). В крайна сметка бизнес нюхът и биологията се събират в едно – патентова провиотика, който го прави богат. Днес баща му, казват, помага активно в този международен семеен бизнес и продължава да е отдаден на екстремните спортове в морето и планината, въпреки че утре – 13.06.2022 г., навършва 63 години. „Кaнaдa e eднa прeкрacнa държaвa. Aз бях бeдeн eмигрaнт, бoрил cъм ce зa тoвa кaнaдcкo грaждaнcтвo. Зa мeн цeннoтo в него бeшe, чe дoкaзaх, чe мoгa дa бъдa рaвнocтoeн в eднa cвoбoднa държaвa. Кaтeрих ce. Кoгaтo cтaнaх кaнaдcки грaждaнин, имaх миг cвoбoдa, кoйтo мe прaвeшe чoвeк нa cвeтa. Кoгaтo Кирил дoйдe в Кaнaдa, бeшe дeтe нa 14 гoдини. 20 дни cлeд нeгoвoтo идвaнe ce явих дa пoлучa кaнaдcкoтo cи грaждaнcтвo, кoeтo бях oтвoювaл. Кирил кaтo дeтe нe знaeшe зa кaквo cтaвa думa, прocтo взe кaнaдcкoтo cи грaждaнcтвo. A aз cи кaзaх, чe мoжe нищo дa нe cъм му дaл, нo пoнe гo нaпрaвих чoвeк нa cвeтa”, казва бащата, когато гръмна скандалът с гражданството на бъдещия премиер. И признава: “Много мъчнo ми cтaнa, кoгaтo синът ми oтидe при нoтaриуca дa кaжe, чe нe иска повече да е кaнaдcки грaждaнин. Пoпитaх гo oбмиcлил ли e рeшeниeтo cи дoбрe и тoй ми кaзa, чe в живoтa имa мoмeнти, кoгaтo трябвa дa избeрeш.” Тогава той брани пламенно сина си, зад когото явно продължава да стои и днес в перипетиите му като министър-председател – около и далеч отвъд магистрала “Струма”. С голямо влияние в екоминистерството може да се похвали бащата на премиера Петков, разкриват пред “24 часа” запознати с лицата в екоорганизациите. “Тези, които управляват Министерството на околната среда и водите – Сандов, съветникът му Андрей Ковачев, и Петко Петков са една група. Онези, които бяха шефове на неправителствени организации, в момента са издигнати като съветници”, казват те. Тома Белев, който също членуваше в не една и две екоорганизации, дори е заместник-министър. По тяхна информация Кирил Петков и Борислав Сандов се познават от сдружението “Да спасим Корал”, което действа от десетина години. “Хора от “Да спасим Корал” са в парламента и в изпълнителната власт. Тези думи на Тошко Йорданов и Гроздан Караджов – че премиерът е казал, че трябва да се промени трасето на “Струма”, защото баща му не е съгласен, са истина. Тези, които работим в сектора, го знаехме още преди месец и половина, а те сега го казаха публично”, казва източникът, запознат с екосредите. Самият Гроздан Караджов разказа в четвъртък пред журналисти, че е бил повикан преди около месец и половина в кабинета на министър-председателя, който го запознал с баща си. Човекът направил приятно впечатление на вицепремиера в оставка, защото му предложил работещо според него решение, което да удовлетвори еколозите и в същото време да не се стигне до отрязване на европейското финансиране за довършване на магистрала “Струма” през Кресненското дефиле. По същество то представлява слагането на допълнително платно на новата част от аутобана, която ще минава източно от дефилето като по този начин ще се избегне направата на 22-километров тунел, както искат еколозите, който е много скъп. Според източници обаче промяната на пътя не е вариант заради характера на трасето в района, финансови причини и наложени срокове. Източник: 24chasa.bg

Коментарите са изключени