„Ако продължаваме да бъдем с ниско имунизационно покритие, не бих се учудила да се появи вариант с български произход. Навлизайки в гостоприемник, вирусът сякаш взима живот назаем и започва да диктува условията. Колкото повече пасажи минават от човек на човек, толкова повече даваме възможност на вируса да се усъвършенства. Затова се появиха и тези варианти“, заяви вирусологът от НЦЗПБ доц. Любомира Николаева-Гломб пред Bulgaria ON AIR.
Тя посочи, че на 99,5% Делта вариантът е доминантен у нас. Мю вариантът е под интерес и под засилено наблюдение, но все още не е сред вариантите, които будят безпокойство.
„Той не циркулира в нашата страна. Пробва се да влезе, но не успява, защото по-адаптивният и заразен вариант е Делта. Мю е проблем на Латинска Америка. Има Бета вариант, има Гама вариант – това са варианти, които също будят безпокойство. Първият е характерен за Южна Африка. Гама е най-застъпен в Бразилия, беше засечен за пръв път в Япония. Ламбда е от вариантите под наблюдение“, обясни доц. Николаева-Гломб в студиото на Bulgaria ON AIR.
Вирусологът от НЦЗПБ настоя, че начинът за справяне с епидемиите е имунизацията. Много от инфекциозните болести са преборени чрез ваксинационни програми и подобряване на санитарно-хигиенните условия, отбеляза тя.
Доц. Николаева-Гломб каза още, че алергиите при ваксините са описани в кратката характеристика на продукта. Тези характеристики се осъвременяват непрекъснато, а случаите на алергии са пренебрежимо малко спрямо случаите на тежък Ковид при разболяване, изтъкна тя.
„Хората с алергии нека се допитат до своите лекуващи алерголози. Няколко са съставките, описани са точно. Има ги в кратката характеристика и в листовката на пациента“, препоръча тя и обясни научно какво точно съдържат ваксините.
Безотговорност и престъпен индивидуализъм. С тези думи вирусологът си обяснява нежеланието на голяма част от населението да се имунизира срещу COVID-19.
„Живеенето в общество означава отговорност към собственото здраве, но и към здравето на околните. Напълно подкрепям ректорите и ръководителите на учреждения, които изискват сертификат или отрицателен тест. Това е отговорност към обществото. Студенти и лекари, които са в досег с пациенти, може да бъдат източник на инфекция“, подчерта доц. Николаева-Гломб.
„Чувам как много хора са изкарали COVID през 2019 г. Явно в нашата страна има феномени, които преди да възникне болестта, вече са я прекарали. Това е несериозно. Липсата на антитела и Т-клетъчен имунитет означава, че човекът е изкарал настинка. Повече от 200 са вирусите, които причиняват подобни състояния“, категоричен е експертът от НЦЗПБ.
Не е необходим тест за антитела преди да решим да се ваксинираме, стана ясно още от думите й. Веднага след възстановяване е добре да се направи ваксинация, подчерта доц. Николаева-Гломб.
