Социалдемократите на Олаф Шолц и Зелените искат пак да се въведе данък върху богатството
Досегашната канцлерка рамо до рамо с Армин Лашет на последния дебат
Потенциален завой наляво на изборите в Германия изплаши милионерите и те масово преместват активи в Швейцария. Ако лявоцентристките социалдемократи (СДП), крайнолявата “Левица” и Зелените дойдат на власт, повторното въвеждане на данък върху богатството и затягане на данъка върху наследството може да бъде в политическия дневен ред, предупреждават банкери, цитирани от Ройтерс.
“За свръхбогатите това е много популярен проблем”, казва базиран в Германия данъчен адвокат с обширни операции в Швейцария, като допълва: “Предприемаческите семейства са силно разтревожени.”
Основните кандидати за канцлер са Армин Лашет, представляващ съюза на партията на Меркел – Християндемократически съюз/Християнсоциален съюз (ХДС/ХСС), настоящият финансов министър Олаф Шолц от СДП и Аналена Бербок от Зелените.
Първите резултати от екзитполовете вещаят преговорите за коалиция да са дълги и тежки. Според
прогнозните резултати ХДС и
СДП имат равен дял от гласовете
– по почти 25%
Зелените получават очакваната 15% подкрепа, Свободната демократическа партия на Германия – 11% от гласовете, колкото взема и крайнодясната “Алтернатива за Германия”. За “Левицата” са гласували 5% от германците. Това сочат прогнозите на германската телевизия ARD.
Другата обществена медия, която пусна екзитпол – ZDF, обаче допълнително обърка сметката, обявявайки, че социалдемократите вземат 26%, с 2 пункта повече от християндемократите на Лашет.
Това обаче не дава ясна картина. Не само че разлика между водещите партии на практика няма, но и голям брой избиратели предпочетоха да гласуват по пощата (как става това – виж в карето). Затова името на бъдещия канцлер и съставът на неговото парламентарно мнозинство ще станат окончателно известни до няколко дни.
Освен за Бундестаг, в Германия в неделя се избираше и парламент в североизточната провинция Мекленбург – Предна Померания, както и нов кмет на столицата Берлин. Във вота за парламент участваха общо 47 партии, повечето от които няма да прескочат 5-процентовата бариера, необходима за влизане в долната камара на парламента. В сегашния си състав Бундестагът има 7 партии.
Резултатът от вота остава непредвидим, тъй като разликата между двете основни партии до последно бе в рамките на статистическата грешка. Проучванията през последните седмици показват, че
избирателите предпочитат
именно враговете на богаташите
от Социалдемократическата партия. На 23 септември бе публикувано последното допитване, според което СДП продължаваше да държи лидерството с 26% подкрепа на избирателите. Партийният съюз ХДС/ХСС може да разчита на 22% от гласовете, според това допитване.
На фона на ръста в подкрепата за СДП данните на Банката за международни разплащания показват, че депозитите на германски домакинства и компании
в банки в Швейцария са
нараснали с почти $ 5 млрд.
до $ 37,5 млрд.
през първото тримесечие на 2021 г. и това не включва акции, облигации или финансови продукти. По-нови данни не са налични, но запознати казват, че притокът е продължил. “Много богати хора, особено предприемачи, се опасяват, че в Германия ще има завой наляво, независимо от изхода на изборите”, коментира Флориан Дюрселен, ръководител за Европа в мениджъра на богатства LGT Switzerland.
Един от швейцарските топбанкери посочва: “Познавам редица германски предприемачи, които искат да имат опора извън Германия, ако нещата станат твърде червени (леви) там”.
Простото прехвърляне на пари в банкова сметка в Швейцария, от друга страна, вече не помага. Под огромен международен натиск, швейцарците вече споделят такива данни за сметките с данъчните власти в родните страни на клиентите.
Изходът от вота бе непредвидим най-вече защото близо всеки трети германски избирател решаваше в последния момент за кого да гласува. В опит да спечелят гласовете на колебаещите се двамата основни опоненти водиха предизборна битка до последния момент.
Кандидатът на консервативния блок ХДС/ХСС Армин Лашет прибягна до помощта на отиващата си Ангела Меркел, която на последния предизборен митинг в петък се обърна към избирателите с думите: “Вие решавате кой ще управлява Германия. Мисля, че всички сме на едно мнение, че бъдещото правителство трябва да работи за благоденствие, сигурност и мир”.
На финалната права консерваторите заложиха на конфронтация със Социалдемократическата партия, която водеше в допитванията.
Лашет предупреди, че
Германия може да завие наляво,
ако конкурентът
му Олаф Шолц спечели
изборите и влезе в коалиция с “Левицата” – партия, която обединява бившите комунисти от ГДР и бившите крайнолеви социалдемократи.
Настоящият министър на финансите Шолц призова Германия съвместно с Франция да се погрижи Европа да може да се движи напред. “В свят, в който скоро ще има 10 млрд. души, е важно да обособим един по-силен ЕС, защото иначе ние няма да имаме роля”, посочи той.
Лашет също акцентира, че има нужда от по-суверенна и по-силна Европа, включително във военно отношение. “Трябва да започнем общи проекти и проекти във въоръжаването, за да бъдем в състояние да действаме, след като САЩ ще се оттеглят, и това е задача, която следващото германско правителство трябва да изпълни”, подчерта той. По време на диспута Армин Лашет изрази подкрепа и за газопровода “Северен поток 2”, но призова за гаранции за транзита на природен газ през Украйна. “Ако Русия постави това под въпрос, то проектът ще бъде незабавно преустановен”, заяви Лашет.
В досегашните дебати кандидатите пазиха мълчание по въпроса кой би бил предпочитаният от тях партньор. За формирането на управляваща коалиция в новия Бундестаг са необходими 374 депутати. Аритметично в момента това може да бъде постигнато от ХДС / ХСС и СДП, което би било продължение на сегашната управляваща коалиция. Възможни са обаче и доста други комбинации, за които трябва да се изчакат окончателните резултати от вота.
Как работи избирането
на Бундестаг по пощата
Изборите за германския парламент се провеждат на всеки 4 години. На 26 септември германците избират своя 20-и Бундестаг. След вота, по предложение на президента на Германия, новият парламент ще избере канцлер.
Малко над 60 млн. граждани имат право да участват в изборите, докато почти 10 млн. без германски паспорт нямат това право. Приблизително всеки шести жител на страната плаща своите данъци в Германия и е част от обществото в много други отношения, но е лишен от правото на глас заради липсата на паспорт.
Около 40% от гласоподавателите решиха да дадат своя вот по пощата. Поради пандемията делът на пощенските гласове на местните избори през 2021 г. бе значително по-висок, отколкото през предходните години. Това се очаква и за федералните избори.
Избирателите заявяват желание за гласуване по пощата в общината, в която е основното им местожителство. След като бъде подадено известие за гласуване с плик, избирателите получават своите документи.
Пощенският глас трябваше да се изпрати в избирателните секции най-късно до 18 ч в петък, 24 септември. В изключителни случаи всеки, който не го е направил поради заболяване, можеше да гласува по пощата до неделя до 15 часа.
Германската избирателна система е смесен тип – половината от мандатите се формират на мажоритарен принцип, другата половина – на пропорционален. Съответно бюлетините имат две части – за първия глас, с който се гласува за конкретна личност, и за втория, който е за определена партия. Всеки от избирателните райони може да изпрати само един политик в Бундестага – събралия най-много гласове.
Вторият глас всъщност е по-важният – с него избирателят определя съотношението между партиите. Резултатите от първия и втория избирателен глас са решаващи и за общия брой депутати в Бундестага, които след това избират канцлера. Партиите, които не прескочат 5-процентната бариера, нямат шанс да изпратят свои представители в Бундестага.
За гласуване в чужбина има два начина. Ако живеете в Германия, но в момента сте на почивка в чужбина, можете да поискате документи за гласуване по пощата на адрес в чужбина. Избирателите сами плащат пощенските разходи. Хората, които не са регистрирани в Германия, трябваше да кандидатстват по пощата в общината, в която са били последно регистрирани, за да бъдат вписани в избирателния списък.
