У нас опитът за претворяване на идеята за средния път в политиката изглежда като българска магистрала – или недостроена, или асфалтът е на вълни и дупки
Капитализмът и комунизмът по същество са едно и също общество. Такова от втората вълна. На негово място идва третата вълна, в която въпреки мощното навлизане на новите технологии най-важен е човекът.
Това е нещо като опит за синтез на книгата “Третата вълна” на футуриста Алвин Тофлър.
Този основополагащ труд впоследствие – близо 50 години след написването му, е един от фундаментите на третия начин на правене на политика.
Нали помните онази плеяда добре изглеждащи млади политици, които в края на 90-те години на миналия век превзеха световната сцена – като Бил Клинтън, Тони Блеър и Герхард Шрьодер. Левичари, които с лекота взеха властта, пледирайки за икономически реформи, строга финансова политика и свиване на правителствените разходи с цел да изградят богати и социално справедливи общества. По онова време само в две държави от ЕС правителствата не са леви.
Това е отговорът на проявилите се недъзи на неолиберализма и вид продължение на Кейсиянството. И първоначално тези New Wave леви
поставиха десницата в
смешното положение да
залага на социални искания в предизборното си поведение, защото те иззеха десните. А впоследствие се родиха извращения на крайнодесния популизъм като политиката на Доналд Тръмп например.
Имаше и един български политик, който в края на 90-те години се самопровъзгласи за българския Тони Блеър, ексклузивен представител на Третия път – Александър Томов, но по неговия път катастофираха и “Кремиковци”, и ЦСКА, и собствената му политическа партия (“Евролевицата”).
Всъщност онзи трети път отдавна приключи. “Третият път днес, казват, е в криза, но нуждата от синтез на модерните ценности остава на дневен ред – търсят се нови трети пътища”, написа преди дни професорът по културна антропология Ивайло Дичев като коментар за обявените от новия политически проект на бившите министри Кирил Петков и Асен Василев “леви цели с десни средства”.
Професорът обаче тълкува заявката на двамата продължаващи промяната като традиционен трети път – мобилизират се десните политики като финансова дисциплина, децентрализация, подкрепа на индивидуалните постижения, за да се постигне по-голяма социална подкрепа, по-добре финансирано образование и пр. леви цели.
Това, което всъщност нито проф. Дичев, нито някой друг от тълкувателите на новия политически проект изказват е, че третият път в България има своите особености. От началото на ХХI век
обществото ни върви
по свой трети път, чийто
крайъгълен камък е
търсенето на Спасител
Третият път в нашенската му версия много прилича на недостроена българска магистрала – завършва на някое странно кръгово или недовършен мост или се гъне в странни вълни, от които болят бъбреци и сърцето дори. На човек бързо му се отщява да ползва магистралата. До следващия път, когато пак замечтае за морето или нов Спасител.
Реално от 2001 г. насам България все върви по трети път, оплевен от политическа идеология. С мечтата, че асфалта ще положат нови, почтени, млади професионалисти. Но пътешествието все завършва с “и тия са като ония”. А разбиването на двуполюсния модел – няма ляво и дясно или десни средства за леви идеи, се оказва просто брандиране на кандидатите за Спасител.
Началото положи Симеон Сакскобургготски през 2001 г. Именно с обещанието за нова политика, лишена от корупция, съсредоточена върху благото на хората, но осъществена от хард десни юпита като Николай Василев и Милен Велчев. С обещанието, че така ще оправи България за 800 дни, царят отвя и дясното СДС, и лявото БСП.
Първо. Бърза и качествена промяна в стандарта на живот у нас чрез постигане на функционираща пазарна икономика в съответствие с критериите на Европейския съюз за членство и чрез увеличаване на потока от инвестиции в България на сериозния световен капитал. Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви.
Второ.
Скъсване с политическата
партизанщина и
обединяване на
българската нация около
изконните ни идеали
и ценности, които са съхранили величието през хилядолетната ни история.
Трето. Въвеждане на правила и институции, насочени към премахване на корупцията, която се е превърнала в главен враг на България, обричайки народа ни на бедност и отблъсквайки жизненонеобходимия чуждестранен капитал.Влакът, който е потеглил към поредните парламентарни избори, е с два вагона – ляв и десен. Всеки нов кандидат за слава претендира за място във втория вагон, където вече не се диша от навалица от стари и нови претенденти за дясно представителство. А в първия вагон – БСП се е ширнала като пет пари в кесия, но нейното ръководство непрекъснато оставя впечатление, че и то иска да се прехвърли в другия вагон.
Това са трите цели, описани от Сакскобургготски в прочутата му реч от 6 април 2001 г.
Два месеца по-късно Сакскобургготски печели 120 депутати в Народното събрание, а месец след това съставя коалиционно правителство с ДПС. Продължаванете на десните политики за нулев бюджетен дефицит, тоталната приватизация на останалите държавни фирми трябваше да повишат чувствително жизнения стандарт. 4 години по-късно НДСВ се срина наполовина. А от 800-те дни останаха реституцията на царските имоти, за които Симеон продължава да съди България, царските чешмички по села и паланки и съмнения около превъртането на външния дълг.
Този първи опит за хващане по третия път в България обаче създаде плеяда Спасители, които
поеха по свои пътеки с
различно брандирани
джипки и лимузини
Веднага след разбилото двуполюсния модел управление на царя на власт стъпи Тройната коалиция – комбинация от БСП, ДПС и НДСВ. И отново във фетиш бяха издигнати десните икономически средства, които да доведат до ляво благоденствие. Като лидер на БСП в новото си качество на премиер Сергей Станишев като че ли съзнателно пое към одесняване и превръщането си в нещо като лейбъристите на Тони Блеър, макар славата на британските основоположници на третия път вече да бе изветряла и по техен адрес да се сипеха определения като “хермафродитни политици” или “хайверени социалисти”.
Самият Станишев начело на правителството пък опитваше да се брандира като борец срещу корупцията и с охота използваше думите на американския президент Джордж Буш-младши към него в София, когато той го нарече Мистър Клийн. Остана споменът, че Станишев бе оприличен от Буш на комиксовото човече от рекламата на марка препарати за почистване (у нас се продават като “Мистър Пропър” – б. р.), но не и резултат за изчистване на корупцията, даже обратното – усещане за нови дълбини.
Оглавяваната от
социалистите Тройна
коалиция проведе
най-дясната реформа,
правена някога в България Въведе плоският данък от 10%, който изравни реално данъка за бедни и богати, защото не му сложи необлагаем минимум . Но пък след години на икономически подем преизчисли и пенсиите – последното чувствително вдигане на доходите на възрастните хора.
Но си тръгна с дагмата на корупция, въздигане на олигархията и бе пометена от Бойко Борисов, дошъл да въздаде справедливост.
Всъщност ГЕРБ на Борисов е голямото българско нововъведение в политиката на третия път. През 90-те години на миналия век по света третият път означаваша одесняване на левите.
При Борисов
за първи и последен път
имаме олевяване на десните
ГЕРБ взе властта публично брандирана като християндемократична партия, а в правителството влязоха икономически ястреби като Симеон Дянков. Както обаче Борисов е признавал в интервюта, ГЕРБ е станала дясна партия, защото при създаването там е имало свободно пространство, а не по искрени идеологически причини.
И бързо си пролича, че Борисов наистина не бе воден от идеология: мина през почти целия политически спектър – от традиционен консерватизъм до националпопулизъм и обратно.
А общото на ГЕРБ с преминалите вече двама спасители от третия път бе обещанието новите, млади и почтени да направят хората в страната по-богати. И осъществявайки традиционно леви цели като изграждане на всевъзможна инфраструктура – от магистрали до детски градини и църкви през всичките 12 години престой на Борисов във властта.
Постната бюджетна пица на Дянков пък бе съчетана с неистовото желание на всички правителства на Борисов да регулират по всевъзможен начин бизнеса. От борбата с ВЕИ-та през първия му мандат, опити за регулиране на цените на горивата по бензиностанциите и какво ли още не.
Между другото Борисов е единственият български спасител, завършил пътя си подобно на традиционните леви представители на третия път –
уж постигнал много,
но финално обруган и
остракиран от всички
като най-корумпирания управленец в историята на България. Но поне досега, за разлика от Блеър и Шрьодер, собствената му партия не се е отрекла от него.
Всъщност 12-те години хегемония на ГЕРБ бяха прекъснати от четвъртото търсене на Спасител по третия път. Това се случи при второто съешаване на БСП и ДПС в коалиция при кабинета на Пламен Орешарски.
Отново целите бяха леви – замогване на хората и бизнеса след близо 4-те години постна пица в първия мандат на Борисов, завършили с бунтове на хора, които не могат да си платят сметките, и вълна от самозапалвания. Но реално започна осъществяване на десни политики – не трябва да се забравя, че правителството на Орешарски първо постави въпроса за чувствително вдигане на възрастта за пенсиониране и въздигна плоския данък в свещена крава, срещу която никой не може да посяга. Кабинетът “Орешарски” бе и този, който върна политиките за всевъзможно подпомагане на бизнеса, макар че това остана главно на хартия в управленската му програма – не им дойде времето, защото това управление безславно приключи след продължили повече от година протести.
Междувременно се появиха пети и шести Спасител по третия път, макар да не успяха да управляват.
Първи бе бившият правосъден министър на Бойко Борисов Христо Иванов. “Няма да има ляво, няма да има дясно”, прокламира той при основаването на партията си “Да, България” през 2016 г. Защото върховенството на закона и това да не се краде не е нито лява, нито дясна политика. Иванов и неговият конгломерат от консервативната антикомунистическа ДСБ, либералите в “Да, България” и анархистичните “зелени” засега не са получили шанса да упражнят идеите си за третия път на практика.
А паралелно на сцената в ролята на новия Месия без идеология излезе Слави Трифонов с впечатляващ изборен резултат. В рамките на последните три месеца успя да предложи крайно дясно правителство начело с Николай Василев, след това да влезе в преговори за вдигане на пенсиите с БСП, а финално да насипе по 120 лв. на пенсионер по предложение на ДПС. И всичко това постигнато единствено на крилете на обещанието, че ще въведе мажоритарен избор на депутатите, ще резне парите на партиите и че неговите хора са най-свестните и почтени, защото ги е избирал с кастинг.
И докато пътят на петия и шестия Спасител към властта спря още на Лот 2, на хоризонта вече идва седмият, при това под формата на тандем – Кирил Петков и Асен Василев. Дотук те са обявили две неща за политическата си платформа –
десни средства за леви
цели и само почтени
политици. Звучи познато,
нали?
Но както предупреждава проф. Дичев, третият път всъщност си е чист либерализъм. А там отдавна концесията на магистралата държи ДПС – реално най-дълго управлявалата партия в България за последните 30 г.
