За пореден път попадам на зверска дандания във фейсбук страница за изкуство по повод художническата кариера на Васил Василев – Зуека.
Засичам няколко опорни точки на разстроените:
– Взимал хляба на професионалистите, а нямал образование и практика в тази сфера.
– Хората го купували, защото е известен, а горките неизвестни гениални художници не можели да стигнат до широката публика.
– Ако някой самозван актьор заемел щат в театъра, как щели да се чувстват натфизчиите, които са учили и репетирали цял живот…
Преди време бяхме свидетели на подобна масова истерия по повод Любен Зидаров и корицата му за Хари Потър. Тогава доводите бяха наобратно:
– Старец, който толкова години превзема всички издателства, а трябва да даде път на младите.
– Той е връзкар, всичко е нагласено, никой не го харесва.
– Какво като е завършил художник с толкова години зад гърба си, като не може да рисува.
Е, няма угодия, приятели.
Учил, неучил, когато някой постигне нещо, става трън в задн*ка.
Истината е, че Любен Зидаров разбива формата след години практика, а Зуечето трупа практика, разбивайки формата в зародиш.
И двамата имат неподражаем стил, а посланията на Зуека са толкова дълбоки и въздействащи, че като му гледам произведенията и движението в тях, изобщо не обръщам внимание нито на формата, нито на цвета.
(От фейсбук)
