Делът на нарушенията, дадени на прокурор при общините, е 5 пъти по-голям от този при държавата, казва икономистът от ИПИ
– Госпожо Славова, наскоро излезе доклад на Института за пазарна икономика за успехите и провалите на правителствата в харченето на публични средства. Не мога да разбера как може в него да се обобщят цели 1035 доклада на Сметната палата, всеки от тях е поне по 100 страници.
– Това е вече седмият поред доклад на института по тази тема и тези доклади, естествено, не може да се прочетат всичките наведнъж. Новите, които добавяме в това издание на нашето изследване, са само 62, като последните са от средата на тази година.
Освен това ние сме проследявали одитните доклади на Сметната палата от момента, в който те станаха публични през 1998 г. А трябва да знаете, че през първите години те бяха много по-кратки от сегашните, по една-две страници, колкото са сега само резюметата . Сегашните са доста по-обемни и по-подробни.
– По-важното е обаче защо определяте като провал харченето на цели 82 млрд. лв. от правителствата от 1998 до настоящата година. Може ли да се каже, че провалът е равнозначен на кражба на обществени пари и че тези 82 млрд. лв. са всъщност откраднати от данъкоплатците?
– Невинаги. По-често става дума за неефективност. Ние сме разработили специални индикатори, които показват кога дейността на администрацията е провал и това включва много показатели. Следим най-вече ефективността на стопанисването на активи – примерно имоти, ефективността на обществените поръчки.
В самите одити на Сметната палата има немалко случаи, за които е посочено, че са дадени на прокуратурата заради съмнения за нарушаване на закона. За съжаление обаче, тези сигнали после потъват някъде и не може да се проследи какво е станало, дали са довели да някакъв резултат, дали има повдигнати обвинения, осъдени.
Ние делим по принцип на три групи одитните доклади: на провали, успехи и некласифицираните случаи, тези, в които има и провали, и успехи. Около една четвърт от случаите са в тази последна група. Друга една четвърт са изцяло неуспехи, т.е. неефективно похарчени обществени средства. Успешните примери са само за около 35 млрд. лв. за целия този период.
Проблемът е, че откакто правим това изследване, провалите и неефективностите остават на едно и също равнище. Те обикновено са при обществените поръчки, където има груби нарушения, които силно стесняват възможността за конкуренция. Най-често условията са направени така, че да паснат само на точно определен бенефициент.
Освен това държавата разполага с твърде много имоти, които се управляват крайно неефективно. Има много примери за това, например обикновено те не са застраховани. Или се отдават под наем за жълти стотинки, или направо за нищо.
– При положение че имотният пазар претърпя такъв бум и стойността на тези активи се вдигна много за тези две десетилетия.
– Разбира се. Преди няколко години ни направиха впечатление огромните разхищения, които се правят при почивните станции, с които все още много учреждения разполагат. Тяхното стопанисване е под всякаква критика, и то при положение, че тази дейност се субсидира и тези имоти гълтат много пари от бюджета. Поддържането им е под всякакво равнище и приходите, които всяко учреждение би могло да изкара от тези активи, са незначителна част от потенциала.
При това имайте предвид, че ние изобщо не се съсредоточаваме върху смисъла на всяка програма или проект, чието изпълнение Сметната палата е одитирала. –Просто сме гледали каква е ефективността от управлението и дали няма някакви нарушения.
Освен това ИПИ прави друго изследване за ефективността при изразходването на общинските бюджети, затова съзнателно не сме се занимавали тук с техните одити. Там нарушенията са същия тип, даже в много по-голям мащаб. Не сме включили също така и изразходването на европейските средства, които пък са обект на съвсем друго разглеждане. Разглеждаме само парите от бюджета, които харчи централната администрация.
– Общините толкова ли неефективно изразходват публичния ресурс?
– Разбира се, даже там делът на нарушенията, които са стигнали до прокуратурата, е пет пъти по-висок, отколкото при централната администрация. Неефективността при общините е най-вече в областта на обществените поръчки.
– Тези над две десетилетия обаче са дълъг период, през това време са се изредили поне 5-6 редовни правителства и още толкова служебни. Кое правителство е харчило най-неефективно обществените средства?
– Това е много трудно да се установи по простата причина, че когато се прави одит, той обхваща периода на една програма, а тя може да трае 2, 3 или 5 години. Това невинаги, даже най-често не съвпада с нечий мандат. Ние и затова правим изследването през две години, а не всяка – за да се съберат повече доклади.
Но сме правили други засичания, например опитвали сме се да установим дали неефектността не се засилва в предизборни периоди, или във времето, когато едно правителство е ново.
– И какво установихте?
– Има много случаи, при които се вижда ясно, че щом се смени правителството и идва нов министър, той престава изобщо да обръща внимание на изпълнението на програма или проект, които вече са започнали при предшественика му.
А това най-често означава, че се засилва неефективното харчене на средства.
Отговорностите се размиват и когато има чести смени на правителства, това само засилва пилеенето на обществени ресурси.
Друг типичен пример за неефективност са средствата, отпуснати за справяне с последиците от пандемията. Но там има и друга причина – просто тези средства са много, а колкото повече пари харчи администрацията, толкова повече се засилва вероятността тя да ги пропилее, без да постигне резултата, който се е целял.
– В самия доклад обаче има графика на случаите на провали и там се вижда, че пикът, поне по отношение на броя на случаите, е между 2005 и 2008 г.
– Това е свързано и с броя на одитираните програми. Просто през този период е имало повече и по-скъпи програми за изпълнение, оттам и случаите, в които са установени неефективни харчове, са повече. Спомнете си примерно програмата на социалното министерство от онова време “От социални помощи към заетост”, по която се изхарчиха много пари, за да се осигури работа на хора, които са били на социални помощи.
– Спомних си я – караха общините да наемат трайно безработни, за да метат улиците.
– Именно. През тази програма доста време минаваха почти всички пари по националния план по заетостта.
Когато обаче се отчете програмата, се оказа, че хората са били заети само за времето, в което са участвали в нея – 3 или 6 месеца, в зависимост от това в коя фаза на програмата са участвали. След това отново са почнали да получават социални помощи. Типичен пример за пилеене на парите на данъкоплатците, без да се постигне абсолютно никакъв резултат.
– А през целия този период не се ли забелязва някаква тенденция при харченето на публични средства? Все пак самата икономика расте, заедно с нея нарастват и парите, законодателството също се е променило за 20 години.
– Не се вижда ясен скок, но и за съжаление, не се вижда дори намек за тенденция на намаляване на дела на неефективните харчове.
Но и имайте предвид, че самата Сметна палата, макар да дава препоръки, които са задължителни за изпълнение, не налага санкции за пилеене на държавните средства. Т.е. няма как да искаме негативните тенденции да се пречупят.
– А успехите при харченето на публични средства от какво се определят?
– Това са най-вече случаите, в които има законосъобразно отчитане на средствата. Има и обществени поръчки, които са довели до силно снижаване на публичните средства, които се дават за една или друга дейност, има, макар и малко, случаи на ефективно управление на държавни имоти.
Успешните
примери са
само за около
35 млрд. лв.
за целия
този период
CV
l Родена в Карлово
l Завършила макроикономика в УНСС
l Старши икономист в Института за пазарна икономика от 2007 г.
l Работи в сферата на макроикономиката, социалната политика, образованието, обществените поръчки
