Европейската комисия ще вложи около 2 милиарда евро в нови самолети
Пандемията показа на много от нас, че всяка точка в Европа може да не е на няколко часа път със самолет, както бяхме свикнали. За някои това бе знак да си стегнат куфарите и да зарежат емигрантския живот.
За други – раждането на далеч по-възвишена идея, че могат
да намалят
въглеродния
си отпечатък
на планетата,
ограничавайки полетите за кратки развлечения, като например да хапнат вкусна храна в Париж през уикенда, да си напазаруват в Милано или да пият дъхава бира в Прага. Оказва се, че коронавирусните ограничения са накарали и самата авиационна индустрия да се замисли за своето бъдеще, след като месеци наред бе оставена на земята.
“Опазването на околната среда вероятно е номер едно в дневния ред на бранша”, казва Уили Уолш, генерален директор на Международната асоциация за въздушен транспорт, по време на дебат как полетите да станат по-екологични, организиран от Евронюз. Секторът е отговорен за 2-3 процента от парниковите емисии и все по-често е на мушката на хората, загрижени за бъдещето на земята.
Отдавна се говори, че едно от решенията е да се използват биогорива. Даже един от големите производители на самолети “Боинг” обяви, че смята изцяло да премине на тях до 2030 г. Звучи доста амбициозно на пръв поглед, тъй като е твърде скоро, но американската компания от години работи по въпроса. През 2018 г. тя извърши търговски полет само с биогориво. Четири години по-рано европейският ѝ конкурент
“Еърбъс” тества
пътнически самолет,
зареден с гориво
от захарна тръстика,
между Франкфурт и Берлин. Той успешно премина разстоянието от 434 км.
За да стане използването му масово обаче, са необходими още тестове и сертификати за безопасност. От “Боинг” обясняват, че към момента биогоривата се смесват директно с конвенционалните в съответствие максимум 50 към 50 процента, за да се определи кое количество е допустимо. Тестват се продукти, получени от растително масло, захарна тръстика, животински мазнини и други отпадъци, при изгарянето на които се отделя минимално количество въглероден диоксид.
Проучвания са показали, че прилагането им може да намали с 37% вредните емисии от полетите до 2050 г.
“Тъй като секторът е изключително конкурентен, нито една авиокомпания не може да си позволи изведнъж да премине изцяло на възобновяеми горива. Поради този факт производството им е ограничено, а това води до високи цени. За да разкъсаме този кръг,
Еврокомисията
предлага да се въведе
задължително смесване на
биогоривата с керосин,
като процентът се увеличава във времето”, обяснява Филип Корнелис, авиационен експерт в Европейската комисия.
Друга идея е полетите на кратки разстояния да бъдат заменени с високоскоростни влакове. Според Уолш обаче това няма да доведе до намаляване на вредното въздействие на авиацията.
“Статистиката показва, че полетите на по-малко от 500 км в Европа са под 20% и генерират не повече от 4 процента от въглеродните емисии. По-голямата част от вредните газове се отлагат при далечни полети, които не могат да се заменят с железопътен транспорт”, обяснява той.
Но пък не е изключено скоро да се извършват от безвредни електрически самолети. Анализатори на американската банка “Морган Стенли” прогнозираха през юли, че е въпрос на време Илон Мъск да представи подобно нещо. Според тях не е възможно “Тесла” да бъде по нашите пътища, под земята и дори на Марс, а да не е в небето над нас. Засега от фирмата на Мъск пазят мълчание дали наистина се подготвят за подобно нещо, въпреки че е много логично да е така. Още повече че няколко стартъп компании вече анонсираха, че работят върху такива проекти.
Френската Aura Aero например съобщи, че има амбицията да превърне електрическите самолети с нулеви вредни емисии в масов продукт. Готова е да пусне на пазара през 2023 г. двуместна машина, а през 2027 г. и 19-местна.
“Тъй като електрическите двигатели предлагат по-висока ефективност на задвижване и по-ниски разходи за поддръжка, те
намаляват
цената на
полета с 90%”,
коментира Омер Бар-Йохай, главен изпълнителен директор на компанията за електрическа авиация Eviation Aircraft. Тяхната разработка е за машина с девет пътнически места и двама души екипаж.
“Всички се борим с транспорта. Ако искаме да изминем 800 километра и няма влакове, които да ни отведат до нашата дестинация, ние сме заклещени в колите си за часове наред. Искаме да променим всичко това”, допълва Бар-Йохай.
Други компании обаче
се насочват
към водородно
захранване на
самолетите
Работим върху използването на течен водород, тъй като той е несравнимо по-лек от електрическите батерии, казва Глен Левелин, вицепрезидент на проекта на “Еърбъс” за достигане на нулеви въглеродни емисии. Той обаче признава, че необходимите технически разбработки не са по силите единствено на тяхната компания.
Необходими са мащабни инсталации за производство на водород с помощта на възобновяема енергия, а такива все още не съществуват. Летищата също ще се нуждаят от значителна нова инфраструктура, за да могат да обслужват новите екологични машини, което ще изисква сериозно финансиране и правителствена намеса. По думите на Филип Корнелис Европейската комисия ще вложи около 2 милиарда евро в тези нови самолети, като
парите идват
от европейския
бюджет за научни
изследвания
Самолетната индустрия също планира толкова и даже повече инвестиции, което дава надежда, че за водородната технология ще има пазар.
Идеята да се замени керосинът с водород съществува от години, но досега изглеждаше нерентабилна, тъй като около 1/3 от корпуса на самолета трябва да бъде зает от резервоари, което ще ограничи мястото за пътници. С намаляване на пасажерите в пандемията някои компании отново я поставиха на по-предни места сред приоритетите си за намаляване на вредните емисии. “Еърбъс” твърди, че ще е готов да пусне водороден самолет на пазара през 2035 г.
Докато продължава неяснотата кой трябва да насърчи употребата на биогорива в авиацията, Едуард Аркрайт, зам.-директор на организацията на летищата в Париж, предлага
да се подобри
навигацията,
което временно може да помогне за намаляване на вредните емисии. Според него, ако се подобри начинът, по който самолетите излитат и кацат, може изхвърлянето на въглероден диоксид да спадне с 15% през следващите години.
“Когато кацаш, го правиш стъпка по стъпка и при всяка една от тях трябва да включваш двигателите на самолета и по този начин изразходваш повече гориво. Но ако поставиш всички самолети на една и съща траектория и слезеш близо до земята с обикновено, нормално, ниско приземяване, не е нужно да консумираш повече гориво. Също така може да се съкрати времето, в което самолетът чака на пистата, за да излети. Но тези бързи решения всъщност не са толкова лесни. Нуждаят се от доста инвестиции в цялата индустрия и най-важно от
политически
решения, за да се
въведат еднакви
стандарти
за кацане и излитане
в различните държави”, обяснява Аркрайт.
Представителят на ЕК Филип Корнелис пък подчертава, че ще е необходим цял пакет от мерки за намаляване на вредните емисии – нови горива, по-добра въздушна навигация и самолетни технологии. И само чрез паралелното им функциониране летенето ще се струва приемливо на по-младите поколения, които са загрижени за бъдещето на земята.
Барселона прави
21 улици пешеходни
Властите в Барселона се възползваха от пандемията, за да реализират плановете си за повече зони без автомобили. Докато коронавирусните ограничения действаха, те изградиха велоалеи и по-широки тротоари в централната част на града за сметка на платната за коли.
Обяснението бе, че така по-лесно ще може да се спазва необходимата социална дистанция. Сега са готови да стигнат още по-далеч, превръщайки 21 улици с обща дължина 33 км в пешеходни зелени пространства. От март миналата година успешно са отвоювани от автомобилите 80 дка градски площи.
“Пандемията послужи като лупа, която ни накара да видим, че здравето трябва да е един от централните аспекти в управлението и планирането на града”, казва главният архитект на Барселона Чави Матила. Според него, ако градовете не станат по-зелени, още повече хора ще ги напуснат по примера на тези, които последната година се насочиха към селските райони с по-добро качество на въздуха и повече външни пространства.
