Цените тепърва ще се повишават
В последните месеци инфлацията е една от най-актуалните теми в общественото пространство. Притесненията са напълно основателни, защото официалните данни показват осезаемо повишение на цените на крайните стоки и услуги в последните месеци. Годишната инфлация за август 2021г. спрямо август 2020 г. достигна 3,7%. Индексът на потребителските цени за същия период в еврозоната отчете ръст от 3%, в Германия – 3,4%, a САЩ отчита увеличение на цените от 5,3%.
На месечна база повишението у нас е 0,8%, като най-притеснителна е динамиката при стоките и услугите от първа необходимост. Наблюдаваме повишение на хранителните продукти и безалкохолните напитки с 1,2%, при категорията жилища, вода, електроенергия, газ и други горива увеличението е с 0,7%. Транспортните разходи скачат с цели 3%. По-неприятното в настоящата ситуация е, че е почти неизбежно темпът на инфлацията да се ускори още поне до края на годината.
Причините за засилващия се инфлационен натиск са по няколко направления. Основна роля имат водещите централни банки, които предприеха безпрецедентни мерки за овладяване на ликвидните рискове вследствие от избухналата COVID-19 криза през миналата година. Активите в Евросистемата, която се състои от Европейската централна банка и националните централни банки на държавите-членки на еврозоната, достигат 8 трилиона 245 милиарда евро към 17 септември тази година. В сравнение с март 2020 г.
виждаме ръст от
умопомрачаващите 75%
Процесът на парична експанзия се подклажда основно от действията на правителствата, които след началото на здравната криза рязко увеличиха своите разходи, което доведе до рекордни бюджетни дефицити. Те се финансират основно от дълговите пазари с най-активния купувач в лицето на централните банки. Това е един омагьосан кръг, чрез който се внасят огромни финансови дисбаланси в средносрочен и дългосрочен план. Инфлацията е изцяло паричен феномен и следователно е пряко зависима от манипулирането на парите. Всъщност процесът по създаване на повече пари в сравнение с произведените стоки и услуги е процес, който наблюдаваме от доста време. В последните години насочването на тези пари не беше директно към пазарите на крайна продукция, а към капиталовите пазари и недвижимите имоти.
Друг основен фактор за текущите по-високи нива на инфлацията е и икономическото
възстановяване на
глобалната икономика
Без значение доколко устойчиво е то, този процес неизбежно влияе върху ценовите нива. В последната година наблюдаваме повишаване на икономическата активност и очаквания ръст на цените на горивата. Последният се дължи в немалка степен на международните петролни пазари, където американският лек суров петрол слезе под 20 долара за барел през март 2020 г., а лондонският сорт “Брент” достигна близо до тези нива. Към момента цените им се движат около 74 и 78 долара, пикови нива от 2018 г. Прогнозите са, че цените ще продължат възходящото си движение до края на годината.
Сигнал, който ни показва много вероятно бъдещо повишаване на потребителката инфлация, е изменението на цените на промишлените продукти, произвеждани и продавани от българските предприятия. Общият индекс на цените на производител в промишлеността през юли 2021г. отчита месечен ръст от 3% и годишен скок от цели 13,6%. При производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ виждаме покачване със 7,6% само за месец и с над 15% на годишна база.
В селското стопанство картината е подобна. Общият индекс на цените на селскостопанската продукция за второто тримесечие на 2021 г. отчита ръст от над 10% за една година. В категорията растениевъдство покачването е от над 20%, като при зърнените култури скокът е от 26%. Данните показват, че бъдещо пренасяне на тези ценови повишения от бизнеса към произведените крайни продукти е почти гарантирано.
Ограничаване на инфлацията може да очакваме при по-сериозни последствия върху икономиката от новата COVID-19 вълна, която вече е факт. Въпреки че едва ли ще станем свидетели на ограничаване на стопанската дейност и личните свободи по подобие на началото на пандемията през миналата година, правителствата най-вероятно ще въведат частични ограничителни мерки. Секторите, които изпитват
най-сериозни
проблеми, са туризмът,
международният транспорт,
ресторантьорският бранш По-лош сценарий ще доведе до намаляване на икономическата активност, по-висока безработица, спад на разполагаемите доходи, понижаване на потреблението и съответно натиск върху ценовите нива към понижение.
В този негативен сценарий обаче правителствата отново ще заместят спадовете при инвестициите и потреблението с държавни харчове. В България наблюдаваме стопяване на държавния дефицит в последните месеци, което се дължи предимно на преизпълняване на приходите. Въпреки това заложеният дефицит към края на годината със сигурност ще бъде разходван. Това означава, че в следващите месеци държавните разходи ще се засилят, което ще има силно проинфлационен характер. От друга страна, България се намира във все по-непредвидима политическа ситуация, което поражда голяма вероятност от избуяване на ожесточен ляв популизъм.
Освен през фискалната и паричната политики влияние върху ограничаване на по-резките скокове в цените имат регулаторните институции, като Комисията за енергийно и водно регулиране. Под натиска на външните фактори обаче
КЕВР не просто не
намалява цените,
а шоково ги повишава
Цената на природния газ изхвърча с над 20% от 1 септември и очевидно това няма да е еднократно действие. Причините за тези изменения са както изцяло пазарни, така и поради липсата на ефективно управление на основните играчи на пазара у нас. Визирам факта, че “Булгаргаз” внася почти изцяло газ от руски източници и не ползва опциите за внос на по-евтиния газ от Азербайджан. Това би намалило средните цени, което е много важно особено в настоящия момент.
С оглед на разгледаните фактори и зависимости не е трудно да прогнозираме, че поскъпването на стоките и услугите ще продължи поне до края на годината. През следващата година най-вероятно ще живеем с високи нива на инфлация, но постепенно темпът на показване ще се нормализира. Това са оптимистичните сценарии, които се чертаят от централните банкери, което не означава, че не са възможни неприятни изненади. Докато централните банки “печатат” неограничено и правителствата харчат безгранично, явните и скритите проявления на инфлацията ще удрят покупателната способност на нашите доходи и спестявания.
