Ислямска държава отвлича около седем хиляди язидски жени и момичета. Някои от тях са едва 12-годишни, когато виждат как семействата им са избити, а самите те – превърнати в сексуални робини, разказва „Дойче веле„.
Филмът „Сабая“ разказва за спасяването на хиляди язидки от печално известния бежански лагер Ал Хол в Сирия. В него са заточени 73 хиляди души от 58 страни – основно предполагаеми привърженици или близки на бойци от „Ислямска държава“ (ИД).
В палатковия лагер са настанени и много язидки – млади момичета и жени, които са били отвлечени от ИД и превърнати в сексуални робини – известни още като „сабая“.
Един режисьор тръгва по стъпките на „сабая“
Отвличанията са извършени през 2014 година – след превземането от джихадистите на провинция Синджар в Ирак. Последвалите масови убийства на язиди в района поставят и началото на геноцида над това религиозно малцинство.
Малък екип от организацията Yazidi Home Center прави всичко възможно да стигне до тези млади момичета и жени и да ги избави от пленничеството им. Към тях се е присъединил и режисьорът Хогир Хирори, за да документира акцията по тяхното спасяване – едно доста опасно начинание, както показва и драматичната сцена, когато групата попада под обстрел. „Не очаквах да оцелея“, казва в тази връзка режисьорът на лентата при представянето на филма в Берлин.
С прожекцията на „Сабая“ беше открит филмовият фестивал в Берлин, посветен на човешките права. Тази година той е в хибриден вариант – само част от филмите ще бъдат представени на живо, другите прожекции ще бъдат онлайн. „Сабая“ е включен в програмите на около 30 международни фестивала. Той беше представен и на българската публика – по време на фестивала за документално кино „София ДокуМЕНТАЛ“. В САЩ лентата беше отличена с наградата World Documentary Directing Award 2021.
„Сабая“ е третата част от трилогията за последиците от войната в региона – заедно с филмите „Момичето, което спаси живота ми“ (2014) и „Чистачът на мини“ (2017).
Тези жени стават жертви на отвличания, побои и изнасилвания
Интервютата, които кинодокументалистът е провел със спасените момичета, са едни от най-разтърсващите сцени във филма. Някои от тях са били едва 12-годишни, когато са били отвлечени. Те са станали свидетели на ужасяващи неща, включително избиването на семействата им. Една от жертвите разказва, че е била препродавана на 15 различни мъже, била е насилвана от тях така жестоко, че е с избити зъби и с дупка в главата. Друго от спасените деца е било още бебе на 1 година, когато са го отвлекли.
Травмите от преживяното са оставили дълбок отпечатък върху спасените жени и момичета. Много от тях са загубили семействата си и трябва да се оправят сами в живота. Други се опасяват да не бъдат стигматизирани, защото са били „сабая“.
За много от тези жени път обратно няма.
Особено тежко е положението на онези жени, които са заченали и родили деца от бойци на ИД. Те не могат да се върнат в своята общност, тъй като Върховният язидски духовен съвет не приема деца, родени след изнасилване.
Според иракските закони, тези деца са родени като мюсюлмани и трябва да се възпитават като мюсюлмани, казва Хирори. Затова единственият шанс за тези деца и техните майки язидки е да потърсят спасение в чужбина.
Около 7 хиляди жени и момичета са отвлечени от „Ислямска държава“
Някои от бившите сексуални робини са изразили готовност да се върнат в лагера Ал Хол, за да помогнат на доброволците от Yazidi Home Center да идентифицират други „сабая“. Без тяхна помощ хората от екипа трудно могат да се справят, тъй като в лагера жените ходят с никаб, покриващ цялото тяло. Забулено остана също и цялото лице – с изключение само на една тясна цепка за очите.
Режисьорът Хогир Хирори рискува живота си, за да разкаже тези истории.
Дотук по този начин са били спасени 206 жени. А от общо около 7 хиляди язидски момичета и жени, които са били отвлечени и превърнати в робини след 2014 година, между 2000 и 2800 засега са в неизвестност.
За да заснеме лентата, Хирори рискува живота си. „Исках да заснема този филм, за да не казва после някой, че не е знаел или не е чувал нищо за това“, заяви авторът при представянето на филма в Берлин. Той се надява, че държавни институции ще проявят интерес към съдбата на тези жени и ще помогнат за тяхното спасяване. Защото заради множеството други кризи те са изцяло забравени от международната общност.
