Най-големият град в Естония има безплатен градски транспорт, строги изисквания за ефективност на сградите и план за 40% по-малко емисии до 2030 г.
Короната на европейска зелена столица за 2023 г. бе връчена на Талин. Първият град на Естония, признат за пионер в мерките за устойчивост на целия континент, победи конкуренцията на българската столица София, полския град Краков и Хелзингборг в Швеция.
Дългоочакваното екологично признание бе обявено в началото на септември във финландския град Лахти – носител на титлата през 2021 г.
След като вече
два пъти кандидатства
за наградата и всеки път
първото място ѝ се изплъзваше,
естонската столица стигна до края на дългото и трудно пътуване. Градът следва стъпките на предишните зелени победители, сред които Стокхолм, Хамбург, Осло и Лисабон.
Конкурсът “Зелена столица на Европа” води началото си от инициатива на 12 европейски града, подписана именно в Талин през 2006 г. От 2008 г. организацията е поета от Европейската комисия с цел насърчаване на прилагането на екологичните стандарти в управлението на градовете.
При над 75% от населението на Европа, живеещо в градове, има редица предизвикателства пред градските власти – чистота на въздуха, енергийна ефективност, градска мобилност и управление на отпадъците.
В своя конкурс ЕК отличава
градовете за налагане на
по-високи екологични стандарти
в развитието си, амбициите за устойчиво развитие и дали могат да служат за модел на най-добрите практики на управлението на градската среда.
На бляскавата церемония кметът на Талин Михаил Кълварт се качи на сцената в голямата зала “Сибелиус” в Лахти, за да приеме наградата с чувство за хумор. Изоставяйки предварително подготвената си реч в полза на импровизирана версия, той каза: “Може да не изглеждаме особено щастливи, но ние просто сме такива в Естония”, описвайки културата си като типично “не особено емоционална”.
Екипът му развяваше знамето на Естония, когато в залата се чуха аплодисменти и
на града беше връчен
чек за 600 000 евро
На същата церемония бяха присъдени и наградите “Европейско зелено листо” – подобен приз, но за градове с под 100 000 души население. Тази година кандидатите бяха Бистрица в Румъния, датският Елсинор, Гава в Испания, италианският Тревизо, португалският Валонго и Уинтерсвейк в Холандия.
Два града бяха обявени за победители – Валонго и Уинтерсвейк, които получиха парични награди от по 200 000 евро. За мнозина присъстващи постижението да бъде увенчан със званието “Зелена столица” е не само шанс да спечелят изгодна инвестиция, но очевидно и причина за местна гордост.
Между връчването на наградите първият в света неутрален за климата оркестър (Симфоничният оркестър на Лахти) изсвири оригинална музика, озаглавена “Ода на застрашените крайбрежни градове”. Композирано от Сесилия Дамстрьом и дирижирано от Далия Стасевска, парчето представлява 10-минутно изобразяване на бъдещия срив на екосистемите.
На наградите присъства и премиерката на Финландия Сана Марин, която разговаря със състезателите чрез видеовръзка. “Науката ни казва, че трябва да станем климатично неутрални до средата на века, това е научен факт”, започна тя, подчертавайки, че инициативата е отличен начин да се подчертае ролята на градовете в борбата с изменението на климата.
“Едно е ясно, климатичните цели трябва да бъдат постигнати заедно”, добави финландската премиерка. Тя посочи, че награди като тези са още една стъпка по пътя към превръщането на Европа в първия климатично неутрален континент до 2050 г., което означава, че няма да отделя повече парникови газове, отколкото може да премахне.
Какво е нужно, за да бъдеш
европейска зелена столица?
Инициативата на Еврокомисията възнаграждава градовете, които са поели ангажимент за екологична, социална и икономическа устойчивост. “Става въпрос за постигане на прогрес в борбата с изменението на климата, така че градските пространства да станат по-устойчиви”, казва еврокомисарят по околната среда, океаните и рибарството Виргиниюс Синкявичюс. Носителите на наградите са и тези, които могат да вдъхновят другите със своите устойчиви решения, разпространявайки идеята, че зелените градове са подходящи за живеене и наслада.
Мерките, предприемани от даден град както в миналото, така и в настоящето, допринасят в процеса на оценяване на кандидатите за зелена столица в съответствие с
12 ключови екологични показателя:
качество на въздуха; шум; отпадъци; вода; природа и биоразнообразие; устойчиво използване на земята и почвата; зелен растеж и екоиновации; изменение на климата: смекчаване; изменение на климата: адаптация; устойчива градска мобилност; енергийна ефективност и управление.
София участва за втори път в надпреварата. В битката за титлата за 2022 г. българската столица бе класирана седма сред рекордните 18 участника.
Опит да спечелят короната за 2023 г. направиха 16 града.
София успя да се пребори с
Дъблин, Скопие, Белград, Загреб,
Варшава, Гданск, Измир и още 5 европейски града за място на финала.
След като е определен кратък списък, градовете в него се оценяват по общия им ангажимент, визия и ентусиазъм – както и по способността им да бъдат пример за подражание.
Малко преди да бъде обявен официалният победител, на етап междинно класиране София бе стигнала до престижното второ място с 44 точки. Лидер тогава бе шведският кандидат Хелзинборг, който имаше 46 точки. Докато течеше оценката, победилият Талин се нареждаше на трето място с 42 точки, а с най-малки шансове изглеждаше Краков с 31 точки.
С това класиране София е първият град от Югоизточна Европа, който става финалист в престижния конкурс.
Защо Талин взе наградата? Това е първият път, в който той печели титлата “Европейска зелена столица”.
Най-големият град на Естония има население от малко над 393 000 души и се намира на брега на Финския залив в източната част на Балтийско море. Откакто страната получи независимост през 1991 г.,
след съветската епоха Талин
напредна значително
в областта на устойчивото развитие, без вече да бъде ограничаван от рестриктивния режим, припомня “Евронюз”.
Старият град на естонската столица спечели признание от ЮНЕСКО като обект от световното наследство със средновековната си архитектура и мрежата от паркове с обществени зелени площи. Тези защитени територии съставляват 19,5% от града.
След своята история на тежка, замърсяваща промишленост Талин е изминал дълъг път. Градът има дългосрочна стратегия, наречена “Талин 2030”, която цели да изгради здравословна градска среда и устойчиво използване на природните ресурси. Тази стратегия се подкрепя от план за действие за озеленяване на Талин, стратегия за дъждовните води и план за действие за устойчива енергия, който включва строги изисквания за ефективност на сградите.
Когато журито започна да претегля кандидатите за европейска зелена столица, Талин значително натежа над конкурентите си София и Краков с елементи като безплатния обществен транспорт, които подкрепят целите на ООН за устойчиво развитие. Неутралната му по отношение на климата пътна карта обещава намаляване на емисиите с 40% до 2030 г.
“Ние сме твърдо ангажирани със зелено бъдеще, но ще го постигнем само ако можем да направим промени в различни области едновременно и в синергия”, заяви кметът на Талин Михаил Кълварт. Той подчерта, че е отминало времето, когато опазването на природата и напредъкът на хората са били противоположни неща.
“За нас титлата “Зелена столица” означава, че Талин е привлекателен, удобен и чист – град на бъдещето”, добави с гордост кметът.
