Сред първите „осиновители“ са авторът на проекта на сградата арх. Георги Стоилов и кметът на Казанлък Галина Стоянова
След като защити успешно това, което бе останало от мозайките във вътрешния кръг на бившия Дом-паметник на БКП на връх Бузлуджа, фондация „Проект Бузлуджа“, която от години работи за стабилизацията на обекта, се зае с опазването на мозайките от външния кръг на паметника. На този етап 10 от 14-те мозайки ще бъдат опазени от разруха, благодарение на екип от доброволци, реставратори и строители.
Подобно на мозайките от вътрешния кръг, те ще бъдат покрити и защитени от атмосферното влияние и тежките метеорологични условия, като преди това бъдат стабилизирани, за да не се рушат повече. Основното усилие тук е да бъде спрян достъпът на вода до тях чрез защитно покритие, тъй като покривът на сградата липсва почти изцяло. Неговото възстановяване изисква голям финансов ресурс – между 3 и 5 милиона лева, и време, а до тогава мозайки може да не са останали.
Екипът от реставратори работи през тази седмица под ръководството на проф. Томас Данцл, шеф на катедра „Реставрация“ на Техническия университет в Мюнхен и д-р Никифор Харалампиев, гл. ас. катедра „Реставрация“ към Националната художествена академия в София.
В изграждането на временното защитно покритие се включиха 20 доброволци, включително и хора от Франция, Великобритания, Русия и Нидерландия, които внесоха дървения материал. По-нататък работата поема професионална строителна фирма от Габрово.
От фондацията са изчислили, че за опазването на всяко едно от мозаечните пана са нужни по 5 хиляди лева. Досега са осигурени пари за 10 от тях – за 4 средствата са от дарения и от благотворителния Бузлуджа фест, проведен през лятото на върха, а за другите 6 – от кампанията „Осинови мозайка“.
„Чрез нея отделни личности, организации и фирми имат възможността да подкрепят опазването на конкретна мозайка, за да я запазят за следващите поколения. В тази акция вече се включи авторът на проекта на цялата сграда арх. Георги Стоилов, който „осинови“ мозайката на покойния си брат Иван Стоилов-Бункера, посветена на бъдещето на децата“, разказва ръководителят на проекта арх. Дора Иванова. Кметът на Казанлък Галина Стоянова също е сред „осиновителите“, своята щедрост са проявили още местни фирми и активни общественици.
Четири от мозайките все още търсят своите осиновители, за да бъдат обработени, покрити и опазени преди зимата.
За мозайките в паметника на Бузлуджа се знае, че са едно от най-големите мозаечни произведения от 20 век в Европа. Те са най-ценният и най-застрашен елемент в сградата и се нуждаят от спешни мерки, за да не бъдат загубени безвъзвратно.
Общата им площ е близо 1000 квадратни метра, като за направата им са използвани над 2,5 милиона тесери /камъчета/. Две трети от тези мозайки все още са налични. Те са разпределени на две стени – външен и вътрешен мозаечен кръг.
Във външния мозаечен кръг има 14 мозаечни пана на различни теми като „Жената в нашето общество“, „Грижата за следващото поколение“, „Миролюбивата политика на България“ и други изключителни произведения, дело на едни от най-изявените български художници от периода, сред които Иван Кирков, Димитър Киров, Стоимен Стоилов, Тома Върбанов, Иван Б. Иванов.
Всичко, направено досега на Бузлуджа, стана възможно благодарение на финансиране от фондация „Гети“ и в партньорство с ИКОМОС, Германия, и реставраторите от Националната художествена академия, Техническия университет в Мюнхен, Университета по изкуствата в Берн и НПО „Диадрасис“ от Атина. Въпреки края на финансирането, екипът продължи да работи на доброволни начала през изминалата година, да провежда регулярен мониторинг и да планира следващите мерки за опазване на мозайките.
