В къщата си на улица „Бистришко шосе“ 28 Васил Михайлов държи истински бутик с оригинални дрехи на известната марка Поло Ралф Лорен. Дрехите са оригинални, но вносът им не е. Пристигат с колети от Канада, откъдето ги изпраща братът на Михайлов, който от години живее там.
Всъщност, така се върти търговия с големи печалби, без каквато и да е търговска регистрация – 100 процента контрабанда. Няма облагане се с данъци, не се плащат мита и касовият апарат е непозната вещ. Пристигат колети, които се превръщат в лесни пари. Заедно с жена си Маруся Попова Михайлов облича някои от известните софийски тарикати с маркови
тениски, пуловери и чанти. Сред клиентите му са бивши мутри, превърнали се в настоящи бизнесмени, а също и доктори, и хотелиери.
Сред купувачите се открояват и имената на няколко застаряващи мутреси – рекламни лица на нелегалния бутик, претърпели доста подобрения във външния си вид, които се занимават уж с „благотворителност“…
Така в държава – член на Европейския съюз, буквално под носа на НАП и Агенция Митници, един човек продължава да трупа доходи по престъпен
начин, без хазната да получава от него и стотинка. Данъчните се правят, че не виждат нищо, защото някои от тях са му клиенти със специални намаления, а митничари изчисляват месечните печалби на над 50 000 лева. На такъв оборот може да завиди всеки изряден търговец, който си плаща всички мита и налози. Според запознати, тази сума се увеличава с доходите на Михайлов и от ментета, които идвали от турските гаражни манифактури с етикети на Версаче, Фенди, Диор, Долче и Габана… Клиентите, които купували от нелегалния внос на марката Поло Ралф Лорен, бързо се увличали и по други модни парцалки и така бизнесът с ментетата процъфтявал с пълна сила. И тези пратки идвали като лични доставки, с колети, и във фиска не влизала отново и стотинка от продажбата на луксозните стоки. В схемата освен роднините на Михайлов, участвали и данъчни, и митничари – затворен кръг от
клиенти.
Апетитът, дошъл с търговията с дрехи и контактите с клиентите на нелегалния домашен бутик бързо подсказали на Васил Михайлов и още една пазарна ниша. Това е търговията с маркови образци на уиски, които имат колекционерска стойност. Оказва се, че истински познавачи на това питие, като и новоизлюпени богаташи са готови да плащат луди пари, за да попълнят колекциите си с определени марки и блендове, които трудно се намират не само у нас, но дори и на свободния пазар във Великобритания. Точно към това се е ориентирал Михайлов. В интернет пространството, където се продава всичко, редовно се разиграват търгове за единични колекционни редки бутилки с уиски. Често наддаването стига баснословни цени, но както се казва „кеф цена няма“.
При Васил Михайлов обаче не е така. Закупената от него в бясно наддаване по интернет малка бутилка с отлежал с години алкохол у нас се продава на двойна и тройна цена на псевдоколекционери, за които е гордост да покажат на гостите си стени – витрини с подредени блендове уиски. Така Михайлов играе на виртуални търгове и продава спечеления
на тях алкохол реално, у нас, с поне 100 – процентна надценка.
Печалбите от това нелегално занимание започват да достигат и даже да конкурират тези от бутичето с дрехи. Пред приятели Михайлов дори споделял, че трябва да превърне търговията с колекционен алкохол в основна дейност. Разбира се, без да изоставя дистрибуцията на фалшив алкохол с иначе известната марка водка Монблан.
Предстои да видим как ще реагират властите. Бизнесът на Михайлов е тест за НАП и митниците. Тест за промяна…
