- Финансистът, който винаги сам избира кариерата си, преди дузина години се свърза с ГЕРБ, който я изстреля от Европейската комисия към Международния валутен фонд
- Войната срещу Ирина Бокова за ООН беше първият срив, а скандалът с Китай и Световната банка може и да е краят на впечатляващата ѝ международна кариера
Бойко Борисов след 5 юли 2009 година е искрено щастлив – вече е лидер на победилата в парламентарни избори нова партия ГЕРБ и след три седмици ще се закълне като министър-председател на България. Приема в Банкя кандидати за министри и техните лобисти, седнал на два стола в прекия смисъл на тази дума – по това време е със счупен крак след тенис или футбол.
Той е спокоен за най-отговорния и тежък пост във всеки кабинет – този на финансовия министър. Един
от най-близките му,
на които безрезервно
вярва, му е
представил
56-годишната
Кристалина
Георгиева,
която по това време не е публично известна.
Една от десетките вицепрезиденти на Световната банка, първоначално е вариант за министър-председател в навечерието на изборите през 2009 г., когато повечето анализатори, а и кръгът около Борисов, са убедени, че БСП и ГЕРБ ще имат равен резултат. Тогава са се оглеждали за компромисна и уважавана от леви и десни фигура. Година преди бясно да се завърти кариерата на Кристалина Георгиева – 2008 година, тя се качва от шеф на отдела за Русия в Световната банка на етажа на вицепрезидентите, където отговаря по темите екология и устойчиво развитие.
След фаталните 13 години нагоре към всякакви върхове, точно от тази сграда идва най-голямата опасност за кариерата на българката. Животът от 2009 г. до 2021 г. свързва лидера на ГЕРБ с тази винаги усмихната и добронамерено изглеждаща жена. Тя е вариант за всякакви постове в България – от президент през премиер до шеф на БНБ. Кристалина Георгиева обаче никога не приема оферта от родината си. Тя гледа навън и нагоре. Борисов е човекът, който вярва силно, че тя ще му помогне с международни контакти. На него като политик и на България като държава. Реалността сякаш е по-различна. Кристалина Георгиева играе най-вече за себе си.
У нас винаги е между
БСП и СДС, но не и
истински в ГЕРБ
Неинформирани я обявяват за продукт на кръга “Капитал”, но тя неофициално споделя, че преди години дава идеята на издателя му да направи икономически седмичник. Факт е, че Иво Прокопиев е издателят и бизнесменът, на когото все пак Борисов се доверява за икономическия екип в първото си правителство.
А връзката на Кристалина с Бойко действително започва през 2009 г., когато дори той е изненадан от впечатляващата победа – ГЕРБ печели 39,7 % на изборите срещу 17,7 на БСП.
Генералът вече вижда себе си като премиер и офертата към Кристалина Георгиева е тя да стане вицепремиер и финансов министър. Двамата се виждат на няколко пъти в дома в Банкя, но до финално “да” от нейна страна така и не се стига. Георгиева бави отговора, а Борисов – състава на новото правителство.
На финала
тя отказва да е
финансов министър с
обяснението, че
инвестира в
пенсионен фонд
в САЩ
и ако се изтегли от него преди определен срок, ще загуби поне няколко хиляди долара на месец от бъдещата ѝ пенсия.
Затова и Кристалина Георгиева лансира за двата ѝ предложени поста 39-годишния тогава Симеон Дянков, с когото двамата се познават от Световната банка.
За Бойко Борисов той е непознат, но референциите на жената, на която безрезервно ще се доверява през следващите поне десет години, са решаващи. И така, Кристалина Георгиева, която наблюдатели наричат “човека, който сам си избира кариерата”, се връща във Вашингтон.
Една вечер, година по-късно обаче, телефонен разговор отново ще я свърже с Бойко Борисов, който буквално
ѝ подарява поста
еврокомисар след
грандиозния скандал,
в който България
попада след крайно
неудачна кандидатура
за поста в Еврокомисията. ГЕРБ изстрелва на 5 октомври 2009 г. Румяна Желева, която е от почти 100 дни външен министър в първото правителство на Борисов.
Лош английски и неадекватни отговори на въпросите в Брюксел провалят Желева за еврокомисар по “международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакции при кризи”. След тричасово изслушване и отговор на над 40 въпроса Кристалина Георгиева казва на финала, че гледа на себе си “като на слуга ва народите” и че може да даде най-доброто от живота и сърцето си за тях.
Само година по-късно Кристалина Георгиева става “Европеец на годината” и “Комисар на годината”, като обяснява успеха си, че “не съм политик и това много ми помага”.
Български и световни медии публикуват нейни снимки от много точки, където светът преживява бедствия – от наводнения и свлачища в Хаити до българското село Бисер.
От 2011 г. е част от екипа икономически съветници на бившия премиер Бойко Борисов. И в тази роля не се притеснява публично да коригира изказванията му. Когато Борисов заявява, че “не сменяш покрива, когато вали”, намеквайки за изчакване с реформи по време на криза, Георгиева му се противопоставя публично: “Имаме всички шансове да излезем от посредствеността, ако правим реформи”.
През 2014 г., когато у нас предстоят избори след падането на правителството на Пламен Орешарски, отново името ѝ завърта като служебен премиер на президента Росен Плевнелиев. По онова време тя е на месеци от финала на мандата си и опровергава вероятността да се върне в България, като напомня, че поела поста в Брюксел, за да подобри репутацията пред външния свят на своята родина.
Две години по-късно Кристалина Георгиева, която вече е вицепрезидент на Европейската комисия, екстремно предприема нов кариерен ход – да се кандидатира за генерален секретар на ООН.
Прави го лично,
поставя под натиск
Бойко Борисов
Вкарва буквално за една нощ в капан неговото правителство през есента на 2016 г. Когато Министерският съвет вече е издигнал кандидатурата на шефката на ЮНЕСКО Ирина Бокова, държавата ни се ангажира с нейната кампания по света, буквално за часове сменяме играча.
Радио “Дойче веле” тогава подозира, че и при кандидатурата на Бокова, и при кандидатурата на Георгиева има външен натиск. И всички факти насочват към това – в почивен ден “изтича” информация от кореспондета на тв канала “Ал-Арабия” към Обединените нации, че Унгария, Латвия и Хърватия готвят да номинират Георгиева с подкрепата на Германия. Часове по-късно “контролирано” изтича и потвърждение откъм София, че правителството ще номинира втори човек и това действително ще е вицепрезидентът на ЕК.
Родената през 1952 г., Ирина Бокова е етикирана като кандидатура на партията на Георги Първанов АБВ, част от комунистическата номенклатура и Москва. Родената година по-късно Кристалина Георгиева е представена като избора на Ангела Меркел и Европа с доброто око на Америка.
Бойко Борисов е под истински стрес в края на септември 2016 г., когато
и двете дами го
търсят едновременно
за срещи и повече
яснота в оплетения
световен казус
Премиерът, който иначе изглежда смел, трудно взема решение. Не вдига телефона на Бокова и до последно не я предупреждава открито, че България ще играе за ООН с две кандидатури. Преди това ѝ “поръчва” да е поне втора в надпреварата.
Лидерът на ГЕРБ залага на Георгиева заради влиянието ѝ в Брюксел и нейните лични уверения, че зад нея стои Германия. А както е известно, Меркел за Борисов по онова време е най-ценният политически партньор в Европа.
Под този женски натиск България прави световен прецедент и в ООН застават две българки. Представянето на Кристалина е описано от българските медии според политическите им пристрастия, от “смут от лошия ѝ английски” през “шаблонно представяне” до “много добра изява”.
В крайна сметка португалецът Антонио Гутериш става генерален секретар, а Ирина Бокова – втора. Кристалина Георгиева е предпоследна от 10-те финалисти в това необичайно световно състезание.
Атаките обаче след краха на голямата лична амбиция на еврокомисарката ни за ООН са насочени основно срещу Борисов. Бившата евроминистърка Гергана Паси отбелязва, че има “дълбока ирония във факта, че Бокова е изпълнила поръката на премиера да е втора, едва след като правителството е снело подкрепата от нея”. По онова време Румен Радев отбелязва: “Резил от световен мащаб, който ще влезе в учебниците по дипломация”. Червените искат оставката на Борисов, а дипломатката Леа Коен го предупреждава, че той ще плати загубата.
Три години по-късно точно заради Кристалина Георгиева една от най-влиятелните финансови институции в света – Международният валутен фонд, ще смени правилата за назначения.
Българката, която е кандидат за първия директорски пост от името на 28-те държави – членки на ЕС,
е навършила 66
години и не отговаря
на изискванията на
МВФ
Изпълнителното бюро на фонда препоръчва да падне възрастовата граница, защото Георгиева е “брилянтен дипломат”, компетентен и високопрофесионален финансист”.
Тя отново е на финала на важно състезание не само заради безспорните си лични качества, но и заради разпределението на постове в Европейския съюз между големите в съюза, където след новите избори се оказва, че Източна Европа остава без важен пост.
Заради негласната уговорка между САЩ и Европа обикновено Европейският съюз излъчва свой кандидат за МВФ след договорки между големите държави. Последният избор, координиран от Франция, бе труден и съпътстван от сериозни разногласия между държавите членки. Точно
френската подкрепа
и начинът на избора
бяха ключът за
победата на
Георгиева
Тя бе предложена от Париж като компромисен вариант за наследник на Кристин Лагард, която пък бе оттеглена от поста, за да спаси Европейската централна банка. Номинацията на Кристалина стана на втори тур след телефонна дипломация между Париж, Берлин, Хага и Мадрид, в която тя успя да се наложи над германската оферта – Йерун Дейселблум.
Две години по-късно – през септември 2021 г. ,около Кристалина Георгиева избухва големият скандал, който може да сложи край на нейната кариера.
За около десет години тя премина през еврокомисар в Брюксел, главен изпълнителен директор на Световната банка и главен изпълнителен директор на Международния валутен фонд. Все ветровити постове, на които се пресичат безброй интереси, сблъскват се световни финансови лобита, а битието им е свързвано с непрекъснати скандали.
От появата на първия доклад на Световната банка, който обвини бившата шефка на финансовата институция в натиск спрямо служителите в полза на по-предно място на Китай в престижната класация Doing business, анализатори и наблюдатели заговориха, че това е краят на нейната кариера. В петък авторитетното лондонско издание
“Икономист”
директно призова
Георгиева да се
оттегли от поста
на върха в
Международния
валутен фонд
“Следващия път, когато МВФ се опита да играе ролята на арбитър във валутен спор или да помогне за разсрочването на дълга на страна, взела заеми от Китай, критиците на фонда със сигурност ще се позоват на това разследване, за да подкопаят доверието в институцията. Ето защо госпожа Георгиева, уважаван служител на няколко международни институции, трябва да подаде оставка”, настоява в редакционна статия икономическото списание.
Разбира се, не липсват и наблюдатели, според които въпреки скандала Георгиева е стабилна на позицията си.
Трети прогнозират, че оттегляне е възможно, но само ако амбициозната българка сама реши да си тръгне.
Както направи в началото на 2017 г., обръщайки гръб на Брюксел по свое желание, въпреки че бе един от най-разпознаваемите и успешни еврокомисари. Напусна, за да стане главен изпълнителен директор на Световната банка, и то на пост, специално конструиран за нея.
Родена е на 13 август 1953 г. в София, майка ѝ е от град Любимец, а нейният баща е внук на революционера и политик от Елена Иван Кършовски.
Днес Кристалина
е щастливо омъжена,
с една дъщеря и
две внучки
През 1976 г. завършва политическа икономия във ВИИ “Карл Маркс”, сега УНСС. Година след това започва научна кариера в института, където става доцент. 10 години по-късно защитава докторска дисертация на тема “Екологични политики и икономически растеж в САЩ”.
Контактна и
непрекъснато
четяща, бързо става
уважаван
гост в чужди
университети
Изнася лекции в катедрите по икономика на Лондонското училище по икономика, в Университета на Южния пасифик във Фиджи, както и в далечния Австралийски национален институт, където преподава за икономиките в преход.
Специализира корпоративни финанси в Масачузетския технологичен университет и в Харвардското бизнес училище по учебна програма за кадри на Световната банка. Това очевидно е първият сигнал, че банката, която се слави с прецизен подбор на хората, е обърнала внимание на българката. През 1993 г. тя започва работа в Световната банка.
Кариерата ѝ там сравнително бързо полита нагоре – от 2000 до 2004 г. вече оглавява отдел за устойчиво развитие, после 3 години е шеф на отдела за Русия, а от март 2008-а става вицепрезидент на Световната банка.
След номинация от София за български еврокомисар през 2017 г. по време на цялото ѝ пребиваване в Брюксел за нея не се чу негативна оценка.
“Георгиева изобщо не е от прословутите комисари – “приспивателни хапчета”, с които президентът на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер избягва да се вижда. Тя има какво да каже”, споделя впечатленията си бивш служител на комисията. По-важното е, че тя може да наложи мнението си на останалите. Например за политиката за назначаване на повече жени на високи позиции. Или с изискването си служителите на институциите, които оглавява, да не идват на работа с идеи какво не може да стане, а как да се случи по най-добрия начин.
Днес кариерата ѝ за първи път е под въпрос. Бордът на директорите на МВФ обяви, че ще заседава извънредно, за да обсъди упреците срещу Георгиева. А освен “Икономист” и републикански сенатори поискаха оставката ѝ като управляващ директор. Дали това ще се случи, вероятно ще стане ясно до седмица.
Сега, преди предстоящите президентски избори, името на Георгиева отново влезе в оборот – някои побързаха да я посочат като номинация на ГЕРБ за президент. А от “Има такъв народ” на Слави Трифонов свалиха леко нивото, като я “включиха” и в надпреварата за управител на БНБ. Засега тя не е коментирала последните слухове по свой адрес.
Близки до Кристалина обаче смятат, че изходът от международния скандал ще предопредели евентуалното ѝ участие или отказ от родния политически живот.
В момента няма кой да се наеме с точна прогноза каква ще е развръзката. Вторият доклад на Световната банка показва смекчаване на недоказаната вина на Георгиева, която тя пестеливо отрече. В него вече няма посочени с пръст, а се говори за натиск от правителства по повод класацията за правене на бизнес. Решението е в ръцете на борда на МВФ.
Или в ръцете на самата Георгиева, за която доверието и честта със сигурност имат значение.
