Малко вероятно е да премине в политиката, няма шансове за
Конституционния съд
За седемте години, откакто е начело на Върховния касационен съд (ВКС), Лозан Панов тотално обърка представите кои са поддръжниците и кои неприятелите му. Тези, които първо твърдяха, че изборът му е предрешен, че е представител на статуквото, дори зовяха президента да не издава указ за назначаването му, го възприеха като знаме на промяната.
Другите, които го описваха като брилянтен професионалист, най-добрия избор, и ходиха в болницата през зимата на 2014 г. да го молят да не се отказва от надпреварата за ВКС, поискаха оставката му.
На 10 февруари догодина мандатът на Лозан Панов като председател на съда приключва. По закон той няма право на втори.
Думите му през годините повече прилягаха на политик, а не на съдия. Затова и мнозина мислеха, че ще прекрачи в партийния живот. Към днешна дата обаче това изглежда все по-малко вероятно. До старта на предизборната кампания 2 в 1 остават броени дни, така че ако ще се включва, трябва вече да напуска съдебната система. Той обаче явно ще предпочете да остане съдия във ВКС.
Логично е
кариера като
неговата да
продължи в
Конституционния
съд
Така се случи преди двайсетина години с Румен Янков, който от шеф на ВКС стана конституционен съдия, а още по-рано и с Иван Григоров.
Изборът на двама конституционни съдии от квотата на съдебната система е в края на октомври. Така че и времево съвпада идеално. Малко вероятно е обаче съдиите от ВКС да го номинират, защото те така и не го припознаха като един от тях. Вероятно защото дойде от ВАС. Той постепенно, но трайно се изолира от колегите си. Те пък го упрекват, че не ходи на работа, или поне го прави в късния следобед. Твърдят, че е прехвърлил отговорностите си на своите заместници.
7-те години на Лозан Панов начело на ВКС бяха съпътствани от куп скандали. Върхът беше през пролетта на миналата година, когато на бял свят се появи клип с полуголи танцьорки и танцьори, имитиращи гангстери, заснет в Съдебната палата. Заради това ВСС му отне правото да стопанисва храма на Темида в центъра на София.
Така освен най-младият председател на ВКС за последните 30 години (след Освобождението само трима са били по-млади от него – б.р.), стана и първият, който не отговаря за Съдебната палата.
През годините той няколко пъти бе призоваван да се оттегли от поста. Всеки път, когато го нападаха, напускаше обиден заседанието на ВСС с аргумента, че му се готвел “пуч” или “тричане”.
Г-н Панов е делегирал всичките си задължения на други хора. Г-н Панов има едно задължение и това е титлата председател на ВКС. Всичко друго не се върши от г-н Панов. Можел ли е да делегира права за подписването на договора г-н Панов – не. Трябвало ли е да осъществи контрол – да. Това, което прави, е бягство от отговорност. Г-н Панов никога не е виновен. Този образ, който е много, много смешен според мен – нападаният от всички интелектуалец аристократ, двама-трима служители, които го защитават, и някакви плебеи, които искат да му навредят по неясни съображения.
Това са думи на тогавашния кадровик Красимир Шекерджиев на разгорещената дискусия заради клипа през април 2020 г. Шекерджиев, който, след като подаде оставка от ВСС преди месеци, се върна във ВКС, е спряган за един от евентуалните претенденти за поста.
Господин Панов, поне по моя преценка,
получава
един доста
двусмислен
старт
Не мога да се отърва от усещането, че ВСС в този избор решаваше друга задача, а не кой е най-добрият в момента да заеме поста председател на ВКС и да стане лице на съдебната система.
Това пък е казано две години по-рано – в края на януари 2015 г., от тогавашния правосъден министър Христо Иванов. Той не присъства на заседанието на ВСС, когато се избира председател на ВКС, именно защото смята, че изборът е предрешен.
Кандидатурата на Панов успява да спечели 17 гласа (толкова е необходимият минимум за избор на тримата големи – б.р.). Против него обаче гласува Калин Калпакчиев, който по-късно оглави съюза на съдиите. Именно тази съсловна огранизация пък през годините стои най-плътно зад Панов.
Искахме и предложихме на системата човек, който да е млад, умен, напорист, да обединява съдиите в страната и да гарантира независимостта на съдебната власт. Но от първия ден на мандата до ден днешен той показва точно обратното. От дистанцията на времето се показа, че ние допуснахме тежка кадрова грешка с избора на Лозан Панов.
Думите са изречени през 2020 г. от бившия представляващ ВСС Димитър Узунов, който от номинирал Лозан Панов за шеф на ВКС се нареди сред искащите оставката му.
Преди 7 г. Лозан Панов стартира амбициозно. На пресконференция представи временния шеф на Софийския градски съд, който в онзи момент е затънал в проблеми. Прави и няколко публични разпределения на шумни дела в присъствието на медиите. Продължава и да правораздава.
На 11 декември
2015 г. се
превръща в
обиден магистрат
и започва с
политическото
говорене
По случай честване на 135 г. от създаването на ВКС произнася реч, в която призовава: Нека кажем “не” на страха и не допуснем мълчанието да ни превърне в страхливци. Нека извикаме силно: Стига вече толкова.
Вечерта Панов и още няколко съдии, облечени в тоги, протестират пред Съдебната палата. Акцията предизвиква отрицателен ефект. Никой не проумява защо е нужно на съдия №1, който има изключително големи възможности да влияе на лошите практики чрез справедливи присъди, произнесени по съвест и закон, и чрез тълкувателните решения на ВКС, да протестира на улицата.
В началото на лятото на 2017 г. шефът на ВКС хвърля бомба след среща с президента Румен Радев. Твърди, че една от гумите на мерцедеса му, който е на НСО, била с развити болтове.
Подозира атентат. Проверка на военната прокуратура установява, че няма доказателства болтовете да са разхлабени умишлено. Панов обаче отказва да се качи повече в лимузината на НСО.
Следва пореден конфликт. Този път със заместника му Красимир Влахов. През лятото на 2017 г. предлага Влахов, който е в отпуск по болест, да не е зам.-председател на ВКС. Връщайки се на работа,
заместникът на
Панов получава
подкрепа от
колегите си от
Гражданската
колегия,
но подава оставка.
Cpaмyвaм ce дa cъм чacт oт eкипa нa чoвeк, кoйтo зaнимaвa oбщecтвoтo c личнитe cи cтpaxoвe, ѕесемеси и чacти oт aвтoмoбили, нo нe e фopмyлиpaл нитo eднo cмиcлeнo пocлaниe, кoeтo дa кoнcoлидиpa cъдийcкaтa oбщнocт и дa ни внyши гopдocт oт paбoтaтa, кoятo въpшим, се казва в отвореното писмо на Влахов. Той вече е съдия в Конституционния съд. Името му също беше завъртяно сред тези, които се спрягат за председател на ВКС, което обаче изглежда малко вероятно.
За последно Панов влезе в спор с главния съдебен инспектор Теодора Точкова и шефката на Националния институт за правосъдие (НИП) Миглена Тачева.
Срещу Точкова спечели и дело, защото тя отказваше да му предостави информация по всички проверки, водени срещу него. Тачева пък обвини, че иска служебно да бъде преизбрана за втори мандат в НИП.
Скоро обществото ще стане свидетел на поведението на шефа на ВКС около избора на следващия председател. Любопитно е дали самият Лозан Панов и смятаните за близки до него Олга Керелска и Атанаска Дишева ще издигнат кандидат за поста.
Едно от спряганите имена е и това на заместничката му Галина Захарова, шефка на Наказателната колегия. През 2018 г. тя получи много силна подкрепа от пленума на ВКС, който с 60 гласа от 61 присъстващи я избра за зам.-председател на ВКС.
По традиция изборът на тримата големи в съдебната система се развива по сходен начин. Част от кадровиците номинират едни хора със солидни юридически биографии, които биват оплювани от други хора, веднага се появяват съмнения за политически договорки и предрешеност. После следва призив към президента да не подписва указа. Така беше поне през последните десетина години – при изборите на Георги Колев и Георги Чолаков за ВАС, Сотир Цацаров и Иван Гешев за главен прокурор и Лозан Панов за ВКС.
Малко вероятно е и сега да не е така. Процедурата стартира на 30 септември. Правосъдният министър Янаки Стоилов вече даде заявка, че няма да гледа безучастно и ако види достойна кандидатура, която обаче не може да пробие във ВСС, ще я предложи.
