За клишето как “изненадващо” Петър Стоянов загубил от Георги Първанов
Напоследък много журналисти, а и не само те сравняват предстоящите президентски избори с тези преди 20 години. Като повтарят по инерция как “изненадващо” Петър Стоянов загубил срещу Георги Първанов – при положение че рейтингът и симпатиите към Стоянов по онова време бяха зашеметяващи. Това според тях би трябвало да бъде урок и за Румен Радев с неговия висок рейтинг.
От днешна гледна точка обаче е съвсем ясно, че Стоянов загуби не защото подцени противника си Първанов, нито защото “извадил компромат” срещу Богомил Бонев, а по друга и не толкова очевидна причина: нито една от партиите в България,
включително СДС
не желаеше
втори мандат
за Стоянов
Причината: натрупал голям международен опит и авторитет, личен приятел с повечето европейски лидери, а и с американския президент Клинтън, Стоянов щеше да обърка сметките на всички български партийни водачи. Ако бе станал отново президент, СДС щеше да продължи да е сериозна политическа сила, ползвайки авторитета на “нашия президент”, а
това щеше да
попречи много
на Иван Костов
да създаде нова партия. Евентуален втори мандат на Стоянов, щеше да лиши лидера на НДСВ – Симеон Сакскобургготски, от позицията му на единствен адвокат на идеята за НАТО и ЕС- и в Европа, и в Америка Стоянов най-силно се идентифицираше с тази роля.
ДПС също не искаше да подкрепи президент със самочувствие и авторитет – затова заложи на Първанов, който бе наясно, че без тяхна помощ никога не би станал президент и следователно щеше да е много по-сговорчив.
И така, Стоянов се изправи сам срещу две силно мобилизирани партии като БСП и ДПС с “подкрепата” на СДС и Костов, чиито емисари твърдяха, че ги нарекъл “разбити авари”, и така демобилизираха нашия електорат. Както и с “подкрепата” на НДСВ, чийто лидер заяви публично, че няма да гласува за Стоянов, за да не “хаби бензин” от село Баня до София.
Но тук въпросът не е за миналото и за съдбата на Стоянов – той продължава да е канен на големи световни форуми и така осмисли следпрезидентския си живот. Въпросът е за нас и настоящето. Вместо да
повтарят като
папагали как
“изненадващо”
Стоянов загуби
изборите,
по-добре да се замислят върху факт, който има отношение и към днешните избори. А той е, че нито един партиен лидер не иска България да има силен и независим президент. Ако искаше, десните щяха да се обединят и да издигнат отново Стоянов, както предложиха много български политици и интелектуалци.
Като си помисля само какъв инициативен комитет щяхме да направим тогава! Но не – ДБ издига свой, ГЕРБ ще подкрепи проф. Герджиков с надеждата, че той няма да забрави тази подкрепа. Дали това ще се случи – не знам, Герджиков е високоинтелигентен мъж, може да прояви и характер.
Но не е ли очевидно, че именно проявеният характер от настоящия президент Радев прави БСП въздържана в подкрепата. Точно както Иван Костов преди 20 години сега Корнелия Нинова се страхува, че с преизбирането на Радев ще има втори властови център в левицата.
Искрена и всеотдайна подкрепа за своите кандидати, май ще дадат само онези партии, които не очакват да спечелят президентските избори. Тъжното е, че не всеки ден се раждат големи политици, а когато ги имаме, те не получават подкрепа и условия, за да работят в полза на България.
* От фейсбука на Любомир Гешев, бивш координатор, организационен секретар и член на НС на СДС
/* (c)AdOcean 2003-2021, vgb_bg.24chasa.bg._______ Smart Lazy */
ado.placement({id: ‘ado-wSWVs79y7cCEPuViApViZkmyXlPQ2fuptXp4c.66yaX.B7’, server: ‘vbbg.adocean.pl’ });
