Целта на Петков и Василев е да разбутат каквото може от втория вагон, но и да оберат каквото е останало и от лявото пространство, казва социологът
– Нито леви, нито десни, почтени, със западни дипломи и чужди езици влизат в политиката, за да вдигнат държавата на крака най-много за 4 години и после да се върнат към бизнесите си. Какво очаквате вие да свършат харвардци, г-н Асланов?
– Нямам конкретни очаквания. Засега единствената представа за потенциала на новата формация е свършеното от двамата бивши министри по време на последния служебен кабинет, а то не е кой знае какво.
Колкото до претенциозната заявка “почтени, западни дипломи, чужди езици” и прочее, не го чуваме за първи път, но то е продукт на
нашето пословично
ниско национално
самочувствие
Със сигурност ще намери почва, но едва ли толкова надълбоко, колкото в някои предишни периоди.
– Обявиха, че харесват и подкрепят Радев, но не са президентски проект. Същото впрочем заявяваха и ИТН. Подкрепата за Радев за какво е ключ?
– Логиката е в допускането, че Радев ще добави електорална сила на участниците в предстоящата парламентарна надпревара, които го подкрепят. Той безспорно е най-силният претендент за президентския пост и при положение че изборите са 2 в 1, може да се очаква преливане на гласове за него в полза на подкрепящите го партии и коалиции.
Така обаче изглеждат нещата към този момент, който е особен с това, че освен Радев няма други кандидати. Сигурно помните, че ситуацията беше аналогична и през 2001 г. в полза на Петър Стоянов, който тогава в крайна сметка загуби изборите. Допускането, че изборната надпревара ще приключи по начина, по който е започнала, в някои случаи се е оказвала заблуда.
– Защо според вас бягат от политическото определение ляво и дясно? Изчезна ли то у нас, както твърди президентът, или просто станаха мръсни думи?
– Разочарованието от партиите е дълбоко и една от причината е, че те не са последователни в отстояването на обявената от самите тях принадлежност към определени идеологически концепции, заради което мнозина смятат, че всички са един дол дренки.
Ако приемем обаче, че “лявото” и “дясното” са мръсни думи, трябва да приемем и това, че демокрацията е лишена от смисъл. Нейната природа е в наличието и на ляво, и на дясно и във възможността за избор. Ако няма такъв избор, политическата система няма как да бъде определена като демократична.
Разбира се, че твърдението не е вярно и слава Богу. Тема за отделен разговор е защо партиите не осигуряват адекватно политическо представителство на левите и десните идеологически доктрини.
Прочее, всички, включително и президентът, които си въобразяват, че блестят с оригиналност с фразата
“сега няма ляво,
няма дясно”, трябва
да са наясно, че това
са думи на Трайчо
Костов,
произнесени в далечната 1941 г. Тогава са послужили за обяснение защо комунистическата партия (БРП(к) влиза в коалиция (Отечествен фронт) с десни партии, част от които преди това са се обявявали за забрана на комунистическата партия. Ако през миналото лято по време на протестите тази фраза имаше някакъв смисъл, доколкото и левите, и десните признаваха, че за момента имат общ проблем (противник), сега фразата е абсурдна, тъй като обществото е изправено пред избор какъв вариант да избере за
изход от кризата – ляв
(подкрепа за хората)
или десен (подкрепа
за бизнеса)
Това, че трябва да се намери точният баланс между политиките и за едното, и за другото, не означава, че няма ляво и дясно, и че двете версии за политика не могат да се поставят в различен приоритетен ред.
По тази тема в момента наблюдавам част от реакциите на мерките за ограничаване на пандемията, които в някои случаи са параноични – бойкот, призиви за нарушаване на закона. Ако отричаме, че сме изправени пред избор кое да запазим – хората или работните места, сме
на косъм от
възприемането
на възгледа, че
не се нуждаем
от държава
и всеки трябва да се справя с положението, както намери за добре.
– Впрочем защо лидерите на “Продължаваме промяната” се наричат проект, а не партия?
– Не знам, но няма никакво значение как ще се наричат, тъй като в крайна сметка ще трябва да се регистрират като партия, ако искат да участват в изборите. Сигурно помните, че и НДСВ, и ГЕРБ стартираха по идея като движения, но продължиха като политически партии.
– Към кои политически семейства по света ще се присъединят? Питам ви, защото, ако тук ги сравняват с НДСВ и “Новото време”, международните паралели май са повече – Макрон и Блеър, демократите на Клинтън, бившият италиански премиер Матео Ренци…
– И това не знам, но и то няма значение. Ако новата формация се представи сравнително успешно, все ще се намери някой да я припознае като партньор и да я приобщи към своето международно семейство.
– Те ли са българският трети път?
– За да ви отговоря, трябва да ми подскажете кои са другите два. Ако имате предвид “Третата вълна” на Алвин Тофлър, той е писал за нещо съвършено различно от смисъла на въпроса. Ако пък визирате “Третият път” на Тони Блеър, присъдата на историята, за този опит за политическо творчество и неговият провал е толкова еднозначна, че не си струва да го споменаваме.
Хубавото на обществените отношения, за разлика от процесите в мъртвата природа, е, че винаги има алтернатива и тя се свежда до избор – или едното, или другото. Обществото може да направи грешен избор и това, както знаем от историята е приключвало с чудовищни масови трагедии.
Новите звезди на родния политически небосклон – Кирчо и Кокорчо, както ги нарекоха шегобийците в социалните мрежи, претендират да бъдат
различни от всички
останали, но това
нито е нов път, нито
нова алтернатива
– Политологът Димитър Аврамов заяви онзи ден в интервю за “24 часа“, че понеже промяната и статуквото днес са провалени, не може да сме придирчиви към новите играчи. И вие ли смятате така?
– Прав е, разбира се. В крайна сметка търпяхме повече от 10 години Борисов, а сега им придиряме.
– Обявиха, че се целят в ляво център, чиито обитатели ще привличат с десни политики. Някои твърдят, че са амбициозно наивни, а вие?
– Изключено е някой точно в “Харвард” да ги е учил, че няма ляво и дясно, затова си мисля, че става дума или за политическо невежество, или за тарикатлък. А може би и за двете.
Двамата лидери на новата формация са уловили тази специфика на положението и са решили към откровено десните си възгледи да притурят малко лява мерудия. Целта е да разбутат каквото може от втория вагон, но, ако може, да оберат каквото е останало и от лявото пространство.
– Чета коментарите в социалните мрежи и общият им знаменател май е, че новите играчи искат да стигнат до европейските пари за България и да ги менажират – любима дъвка в това пространство.
– Нищо не знаем за действителните намерения на новите играчи, както ги нарекохте, но ще имаме достатъчно време да ги узнаем, тъй като те ще присъстват в следващия парламент, а може би и в правителството.
– Петков и Василев склониха “Волт” и ПП “Средна европейска класа” да се коалират под шапката “Продължаваме промяната”. Ваши колеги предупреждават, че такава асимилация носи рискове. Какви?
– Ще призная, че това има значение, ако ми докажете с данни, че повече от половин процент от хората помнят имената на двете партии, с чиято регистрация НДСВ се яви на парламентарните избори през 2001 г. и ги спечели. Няма нито рискове, нито значение. Това просто е опаковка. Важно е съдържанието.
– Защо обаче отказаха на Мая Манолова коалиция сега и я оставят за след вота?
– Предполагам, че се чувстват силни и самодостатъчни, с което тази високомерна позиция може да бъде обяснена. Казват на Манолова – ти най-напред докажи, че можеш да влезеш в Народното събрание, пък после ще видим. След изборите обаче, както показа практиката на току-що приключилия живота си парламент, всички с изключение на Слави Трифонов, станаха всеядни и бяха склонни да се коалират с кого ли не. Нека първо да видим новата парламентарна конфигурация и тогава да оценяваме възможностите.
– 8-9% декларират вот за още неродения проект “Продължаваме промяната” според 3 проучвания. Докъде стига таванът им?
– Няма нито дъно, нито таван. Първите измервания през 2001 г. показаха стартов потенциал от 8-10% на евентуална политическа формация на царя, но на изборите тази формация получи близо 43% от гласовете. През 2014 г. първите измервания на потенциала на новата тогава формация АБВ също показаха потенциал от 8-10%, но на изборите формацията със зор премина 4-процентовия праг. Аналогиите са неуместни, но искам да кажа, че
може да се случи
всичко и нищо.
За прогнози е
твърде рано
– Какви са вашите прогнози за изхода от вота на 14 ноември? БСП върви леко нагоре, ГЕРБ не расте, но и не губи симпатизанти, ИТН отстъпва, ДБ май държи фронта.
– Българското общество от доста време страда от объркано масово съзнание, заради което през последната година голяма част от социологическите прогнози се разминават с изборните резултати. И сега ще бъде така, но
не очаквам изборите
да доведат до
решение на
основния въпрос – стабилно мнозинство и дългосрочно и устойчиво управление.
– В кърпа вързана ли е победата на Радев?
– Никоя победа или загуба не е гарантирана предварително.
