46-ият парламент ясно показа, че когато всичко стане лично, за държавата няма нищо
“Мисля, че е крайно време Борисов да не използва своята партия като щит и да защити честта ѝ, като се кандидатира за президент”, каза Радев. Може за някои поредната хвърлена ръкавица от президента да е мъжкарско и рицарско.
Вероятно обаче той използва хватката
да подмами лично
противника на терена
и така да го накара
да загуби равновесие
Какъвто и да е отговорът на Борисов, поредният рунд между двамата изглежда неизбежен.
Работата е там, че от тези лични битки няма никаква полза за държавата. В началото бяха зрелище за избирателите, но и това омръзна. Сега темите на хората и на държавата са съвсем други:
– Как да се защитят доходите на хората, докато инфлацията и енергийните цени растат.
– Как да се ускори ваксинационната кампания, за да се опази бизнесът при новия ръст на заразата от COVID. И в този контекст например – защо смяната на директори на болници, които служебното правителство прави, изглежда само като отмъщение срещу Борисов.
– Ще може ли скоро икономиката да се възползва от пари по Плана за възстановяване и развитие.
И това са само най-големите и неотложни теми, които чакат решение. Но вместо разговор за принципи и каузи, за смислени идеи за бъдещето на България виждаме размяна на персонални удари и мерене на мъжко его.
Трудно е да се каже кой запали искрата за пламналата от години вражда между Румен Радев и Бойко Борисов, но тя със сигурност се роди през лятото на 2016 г.
На 2 август 2016 г. Борисов признава, че ген. Радев го е излъгал, че няма политически амбиции. (Ден по-рано Радев подава оставка като шеф на ВВС за втори път. Първият път беше през октомври 2015 г. но я оттегли няколко часа по-късно, след като бе разубеден от премиера Борисов.)
“Съжалявам, че с Радев си загубих времето тогава и той ми даваше дума, че няма нищо в политиката – точно обратното. Значи ме е излъгал и мен. Обикновено, който ме излъже веднъж, няма възможност да ме излъже втори път.” Според Борисов
ген. Румен Радев не е
постъпил мъжки и честно,
като го е уверил преди време, че няма политически пристрастия и амбиции.
Генерал срещу генерала, мъжки и честно – това се превърна в мото на петгодишната вече сага в битката “Борисов – Радев”. Още на 6 ноември 2016 г., когато Радев е победител в първия тур на президентските избори, отправя предизвикателство към тогавашния премиер: “Борисов е мъж, Борисов е генерал. Той решава дали да подаде оставка.”
Тогава Борисов подаде оставка на своя втори кабинет заради загубата в президентските избори, но се върна във властта няколко месеца по-късно – през май 2017 г.
И битката между Радев и Борисов отново се изостри, като все повече пое в посоката на личното его.
Понякога дори придобиваше комични окраски. Като онова коремно набиране на висилка, което изпълни Румен Радев както си беше по костюм и пред смаяните погледи на командосите от 68-а бригада. Това се случи само 10 дни след онова забележително посещение на руския патриарх Кирил в България на 3 март 2018 г., останало за историята с размахания назидателно пръст на госта пред българския президент.
С две думи – трябваше да се разсее неприятното усещане от агресивната реч на Кирил Московски и мълчанието на българския президент, но и още нещо – да се покаже на Борисов, че Радев е в завидна физическа форма. “Колко е спонтанно, не знам”, коментира тогава и пиар експертът Арман Бабикян, сега част от “Изправи се! Ние идваме”. “Това са инцидентни актове, може да са част от някаква стратегия, които трябва
да покажат юначеството
на юнака, който трябва
да води бащина дружина”
Дори се появяват заглавия като “Как висилката на Радев уби легендата за мъжагата Борисов”.
Извън това обаче престрелките между двамата мъже започнаха да набират нови и нови висоти и това се отразяваше зле на държавата. Някъде през септември 2018 г. социологът Андрей Райчев заговори, че все още война между Радев и Борисов няма, но двамата се намират в “предвоенна ситуация”.
Една година по-рано сам президентът Радев е заявил, че ако ГЕРБ искат война, ще я получат. Поводът – голямата битка за изтребителите. Тогава Радев зае страната на “Грипен”, но правителството на Борисов поръча американските F-16. Скандалите бяха до небесата, но Радев понесе първото си голямо, реално поражение на поста и оттогава не намери сили да надмогне егото си, а напротив – задълба в тази тактика.
Каквито и оценки да дават социолозите и политолозите за войната между Радев и Борисов, факт е, че точно битката за изтребителите беше важна отправна точка в нея. Макар войната от политическа и институционална – между правителство и президент, често да се свежда до заветната цел: единият от двамата да е проснат на земята от неговия противник. Затова и Радев все по-трудно се сдържа – плаши Борисов със следващия главен прокурор: “Единствените думи на Борисов, които имат значение, това са тези, които ще произнесе пред следващия главен прокурор”. Поводът за размяната на реплики започна от поздрава на Борисов за годишнината от Съединението този септември. Във фейсбук Борисов написа, че “обединителят на нацията я потопи в омраза, несигурност и хаос”.
Словесните престрелки между Радев и Борисов станаха обаче толкова чести и агресивни, че вече не предизвикват интерес, а понякога дори и потрес у публиката.
Личната битка на генерал срещу генерала показа обаче как
когато личното его,
меренето на мъжкарство
вземе връх, принципните
позиции изчезват
Очевидно не е научен урокът от последните два парламента в България: че личните битки не водят доникъде.
45-ото и 46-ото народно събрание ще останат емблематични с купищата думи, обиди и обвинения – като се започне от “болонка” и се стигне до бележките с “500 к”. “Партиите на промяната” до такава степен се скараха, че в един момент всичко стана лично. Но депутатите не можаха да свършат почти нищо, да не говорим, че въобще не успяха да сглобят конструкцията на следващо редовно правителство. Каквато беше и основната им задача. Ако бяха гимназисти, щяха да бъдат скъсани на матурата.
Но и Борисов не е готов да се признае за победен. По повод годишнината на Априлското въстание тази година той написа във фейсбук: “Не винаги загубената битка означава край на войната. Стига да вярваш достатъчно в целите си. Урок, който трябва да помним и днес. Омразата и разделението ни водят само по пътя на разрухата и никога не са довели до нещо добро. Успехите се постигат бавно и трудно – с единство и смелост.”
