Окото улавя образите на предметите
Нежен оптически апарат
Знае се, че един риболовец, който опитва щастието и майсторството си при ловене на пъстърва и дори на речен кефал, няма да може да улови нищо, ако не вземе необходимите предпазни мерки да не бъде виждан от рибата тогава, когато се движи по брега и особено когато се приближава до водата. Оттук изхожда и логичният извод: рибата вижда и във въздушната среда, макар че липсва естествената є среда и се плаши от всичко ново, което вижда макар и извън водата.
Поставя се въпросът: как виждат рибите във водата и особено вън от нея? Известно е, че окото на човека възприема образа на предметите, потопени в прозрачна течна среда, до известна степен деформирани и ги вижда на друго място, а не на истинското им. Окото на рибата улавя също така образите на предметите, които се намират вън от водата, както и образите на риболовеца, който се движи по брега на водоема.
Изниква въпросът дали във водата окото на рибата вижда образите на предметите в същите размери, със същите им форми и цвят, както ги вижда човешкото око. За да се даде отговор, необходимо е да се знае устройството на окото на рибата. То представлява нежен оптически апарат, подобен на човешкото око. Но все пак то се различава по това, че при човешкото око образът не се формира на самата ретина, а пред нея.
Обратно на човешкото око ретината на окото на рибата има много ограничен брой нервни разклонения-остротата на зрението є във водата е много по-слаба, отколкото при човека.
Трябва да се отбележи, че когато се отнася до ширината на зрителното поле на рибите особена роля играе подвижността на очите в орбитите. Още по-голямо значение играе в това отношение вълнообразното движение на рибите във водата, което допринася и за увеличаване на ъгъла на хоризонталното гледане по време на движението. Рибите имат достатъчно добри очи, приспособени към средата, в която живеят: образите на предметите във водата се формират точно върху ретината на окото.
Рибата може да вижда нагоре-във въздушната среда, гледайки отдолу от водата само в рамките на един конус, основата на който се намира на повърхността на водата като един прозорец, отворен към въздушна среда. Вътрешният ъгъл на този конус е от 50 градуса, а диаметърът на прозореца, отворен на повърхността на водата, е толкова по-голям, колкото рибата е по-дълбоко във водата. От само себе си се разбира, че яснотата на образа и неговото затъмняване ще бъде толкова по-малко, колкото рибата се намира по-дълбоко, поради поглъщането на светлинните лъчи.
Рибата вижда /в границите или извън границите на теоретическия конус/ движението по брега. Но не може да определи нито релефа, нито разстоянето, защото ги вижда в повечето случаи с едното око. Движенито я плаши и тя бяга към закритията, защото не може да схване дори характера на опасността.
Най-общо казано: кръгозорът на рибата от водата към въздушната среда е ограничен, риболовецът не трябва да се базира изключително на размерите на теоретическия конус, когато се намира на брега и въдичарства, риболовецът трябва да ограничи до минимум движението си по брега, въдичарят с ръст 1,80 метра се вижда от вътрешността на водата на повече от 15 метра, когато повърхносттта на водата е спокойна и добре осветена.
Сардините стават все по-големи
Атлантическите сардини стават все по-големи. Преди около 50 години една-двегодишните рибки имали дължина средно 133 мм. В един килограм уловена риба се наброявали от 52 до 58 екземпляра. Към тригодишна възраст те израствали до 154 мм., а в един килограм имало 32-35 рибки.
Но напоследък и сардините станали жертва на екселерацията /терминът идва от латински и означава ускоряване/. “Ръстът” им на двегодишна възраст вече е около 197 мм. Това означава, че са с 30% по-дълги от бабите и дядовците си. В един килограм се откриват 14-16 броя от тях. Специалистите на могат да обяснят това интересно явление. Повечето от тях са на мнение, че то се дължи на захлаждането на атлантическите води.
Автор: Чавдар Ангелов
trud.bg
