С настъпването на зимата много хора забелязват промяна в настроението си - повече умора, липса на мотивация, нужда от сън и засилен апетит, особено към сладките храни.
Биохимията на зимната апатия
Според психолога и психотерапевт Галена Цанкова това не е случайно и в повечето случаи няма нищо "счупено" в самия човек.
"Това, което се случва в нас, са биохимични процеси, които, да - повлияни са от светлината, от витамин D, който получаваме от нея, и от факта, че цялата природа е забавена навън. Както знаем, животните спят зимен сън, дърветата се затварят. Тоест в зимния период ние сме в една затвореност, и тялото всъщност има нужда да си почива и да сме по-деликатни към себе си", разясни тя в съботното издание на "България сутрин".
Освен това самата природа през този период е в забавен режим - растенията "се затварят", животните изпадат в зимен сън, а този ритъм неминуемо се отразява и на човешкото тяло.
По думите ѝ биологично е напълно нормално през зимата да сме по-вглъбени, по-затворени и да имаме нужда от повече почивка и грижа към себе си.
Разлика между зимна меланхолия и депресия
"Нормално е в този сезон да има усещане за тъга - по-ниска мотивация, желание да се затворим повече вкъщи. Това е естественият модел на тялото. Депресията обаче, в клиничния смисъл, е диагноза с много по-засилени симптоми, които продължават дълго - с месеци, понякога с години", отбеляза Цанкова пред Bulgaria ON AIR.
Ключовият показател за разликата между двете, според специалиста, е продължителността. Ако временната апатия и затвореност отшумяват с промяна в режима, повече почивка и социални контакти, то при депресията симптомите се задълбочават и не преминават сами.
Хранене и енергийни нужди през зимата
Психологът обръща внимание и на храненето през зимата.
Тя обяснява, че е напълно нормално телата ни да качват по един-два килограма в студените месеци, тъй като имат биологична нужда да запасят енергия.
В същото време зимната диета често е по-бедна на хранителни вещества, което влияе върху чревния микробиом.
А връзката между червата и мозъка играе ключова роля за синтеза на серотонин - хормона, отговорен за усещането за стабилно щастие.
dnes.bg
