Не само не трябва да се притесняваме да употребяваме производни от „бангаранга", а дори би било препоръчително. Така една дума се установява в езика. Това каза създателят на платформата „Как се пише?" д-р Павлина Върбанова в предаването „Денят започва" по БНТ.
Тя обърна внимание на нарастващото влияние на чуждиците, както и на тенденцията към раздалечаване между поколенията в начина на изразяване. „Трябва все пак някъде да се пресечем, всички тези поколения. Аз за съжаление наблюдавам все по-голямо раздалечаване между поколенията по отношение на тяхната реч и това е малко обезпокоително", смята Върбанова.
Тя обърна внимание, че към новите чисто новите чисто български думи има негативно отношение. Като пример тя посочи „достъпвам".
Преподавателят по български език и философия д-р Доротея Николова смята, че отношението ни към българския език не е достатъчно добро. „Има народи и култури, които полагат наистина много усилия, за да съхранят езика си. Оказва се, че това е важно. доскоро си мислехме, че граматиката на българския език е несломима, защото е специфична и има много сериозни изисквания. Напоследък обаче се наблюдава, че под влияние на английския език граматиката започва да се чупи, т.е. ние започваме да не използваме нашия до съвършенство развит език, неговите възможности, изисквания и правила и все по-трудно започваме да се разбираме. Не измисляме нови думи, просто си взимаме някоя чужда дума и си я слагаме в езика, без да се опитаме да приложим някакво словотворчество", обясни тя.
В разговора беше засегната и ролята на изкуствения интелект при проверка на правопис. Според специалистите не бива да се разчита изцяло на автоматични модели, тъй като те често допускат неточности и използват нерегламентирани източници.
Отбелязано беше и трайното завръщане към кирилицата в ежедневната комуникация, което според гостите е положителна тенденция.
