По повод 153-ата годишнина от гибелта на Васил Левски, историкът и изследовател проф. д-р Пламен Павлов представи нови данни, които променят традиционните представи за биографията и залавянето на Апостола. В ефира на NOVA NEWS историкът подчерта, че съвременните изследвания в османските архиви в Истанбул опровергават мита за предателството и хвърлят нова светлина върху държавническото мислене на Левски.
► Възрастта на Апостола и новите документи
Един от основните акценти в изказването на проф. Павлов е корекцията на рождената дата на Васил Левски. „Левски е роден през 1840-а, а не през 1837-а година. Това стана ясно от османо-турски данъчни документи, открити от д-р Григор Бойков и коментирани заедно с проф. Пламен Мите", заяви историкът. Според него няма съмнение, че Апостолът е отишъл на бесилото на Христова възраст. По-рано, през 1867 г., Панайот Хитов отбелязва, че Левски „кара 28-ата си година".
Проф. Павлов категорично отхвърли тезата за предателство от страна на поп Кръстю. „Левски изобщо не е предаден. Заловен е след издирване от властите и тайните служби на Османската империя, които са били сериозно реформирани с участието на експерти от тогавашния европейски свят", поясни той. Според историка професионалните следователи са установили самоличността на Апостола чрез очни ставки едва след отвеждането му в окръжния център в Търново.
Проф. Павлов описа Левски като личност с изключителна енергия, работохолизъм и модерно, дори радикално мислене. Той припомни, че Апостола е бил преди всичко монах, който съзнателно е избрал този път, за да служи на ближния и на „целия човешки род".
„Той е политик от модерен тип, човек с качества на държавник. Неговата убеденост в републиката, вишегласието и демокрацията не кореспондира чак толкова с тогавашния български и европейски елит", отбеляза професорът. Павлов подчерта, че за Левски законността е била на първо място, което е видно от неговата „Наредба" и Устава на комитетите.
Проф. Павлов определи Априлското въстание като „въстанието на Левски". Въпреки че избухва три години след неговата гибел, то е организирано от създадените от него комитети и по неговите методи. „Апостолите и Захари Стоянов споменават, че всички техни съратници казват: „Апостола ни учеше така", обясни проф. Павлов.
Запитан дали Левски би харесал днешна България, историкът предположи, че „най-вероятно нямаше да му харесат много неща", но добави, че страната ни е постигнала много, въпреки перипетиите и историческите трудности. „Левски е другото име на свободата. Колкото повече се отдалечаваме от епохата му, толкова по-близък става той на днешния българин", заключи проф. Пламен Павлов.
