Симона Илинова разказва за смелостта да продължиш, когато вече можеш повече, за отговорността да разпознаваш потенциала и за учителя, от когото ще има нужда образованието на бъдещето.
Има професии, в които едно решение остава между работодателя и служителя. В образованието обаче изборът на един човек може да се отрази на десетки деца - на начина, по който те ще учат, ще приемат грешките си, ще изграждат увереност и ще гледат на света.
Точно на тази граница между човека, професионалиста и средата работи Симона Илинова. Професионалният ѝ път я отвежда към HR, а впоследствие и към образованието - сфера, в която зад добре написаното CV трябва да бъде разпознато нещо много по-трудно измеримо: характерът, ценностите, способността да се развиваш и да влияеш положително на другите.
Днес, като част от образователна група „Светлина", тя гледа на подбора не просто като на намиране на подходящия човек за свободната позиция, а като на отговорност към средата, която този човек ще създава около себе си.
Разговаряме със Симона Илинова за решенията, които променят професионалния път, за моментите на съмнение, за трудното „не", за умението да разпознаваш потенциала отвъд подготвените отговори и за един все по-важен въпрос - какви трябва да бъдат хората, на които поверяваме образованието на следващото поколение.
Г-жо Илинова, ако трябва да разкажете професионалния си път не през длъжностите, а през решенията, които са Ви довели дотук - кои са най-важните от тях?
Ако трябва да го разкажа през решенията, а не през длъжностите, бих казала, че най-важните ми избори са били свързани с това да не оставам на място, на което вече не се развивам.
Винаги съм търсила следващото нещо, което може да ме предизвика и да ме научи на нещо ново. Постепенно работата с хора се превърна в естествена посока за мен и така стигнах до HR.
След това дойде и образованието. Това беше важна стъпка, защото там започнах да виждам работата с хора от друга перспектива. В подбора не избираш просто човек за дадена позиция. Избираш човек, който ще стане част от определена среда и ще влияе на други хора.
Днес виждам професионалния си път точно като такава последователност - различни избори, които постепенно са ме довели до работа, в която усещам смисъл.
Кой беше най-трудният период в професионалното Ви развитие и какво Ви научи той за самата Вас?
Най-трудни за мен са били периодите, в които съм знаела, че мога повече, но още не съм знаела точно какво е това „повече". Това е доста особено усещане. Отстрани всичко може да изглежда наред, но вътрешно започваш да усещаш, че си израснал в една среда и вече имаш нужда от нещо различно. Тези моменти ме научиха да не се страхувам толкова от промяната. И най-вече - че не е необходимо да имаш напълно готов план, за да направиш следващата крачка. Понякога просто трябва да си достатъчно честен със себе си, за да признаеш, че нещо вече не ти е достатъчно.
Имало ли е момент, в който сте били близо до това да се откажете или да поемете в съвсем друга посока? Какво Ви задържа?
Да, имало е моменти, в които съм се питала дали не трябва да направя нещо съвсем различно. Особено когато си вложил много време и енергия, а резултатът не идва толкова бързо, колкото си очаквал, е лесно да започнеш да се съмняваш дали изобщо си на правилното място. Но при мен никога не е било усещането, че искам да избягам от работата с хора. По-скоро съм искала да намеря средата и начина, по който тази работа има най-голям смисъл за мен. Това ме е задържало - любопитството какво още мога да направя и усещането, че все още не съм стигнала до мястото, до което искам да стигна.
С времето разбрах и че съмнението не винаги означава, че си поел по грешен път. Понякога просто означава, че си готов за следващия.
HR специалистът ежедневно оценява хора, качества и потенциал. Как се научихте да разпознавате човека отвъд добре написаното CV и добре подготвеното интервю?
С опит. И с грешки. CV-то може да ти покаже много неща - къде е работил човекът, какво е учил, какъв опит има. Но не ти казва как се държи, когато нещо не върви. Затова по време на интервю обръщам много внимание на начина, по който човек говори за предишния си опит. Как разказва за трудностите. Как говори за хората, с които е работил. Дали може да признае грешка и дали поема отговорност за решенията си. Интересно ми е и как реагира, когато не знае отговора на нещо. Защото в реалната работа никой не знае всичко.
С времето започнах и да слушам повече. Понякога най-важното нещо в едно интервю не е това, което кандидатът е подготвил предварително, а това, което казва спонтанно.
Кое е най-трудното професионално решение, което Ви се е налагало да вземете за човек, и как се живее с отговорността понякога да казваш „не"?
Може би най-трудно е да кажеш „не" на човек, за когото виждаш, че има качества, но знаеш, че конкретната позиция не е подходяща за него. Това е моментът, в който трябва да разделиш личното усещане от професионалното решение. Може да харесваш човек, да виждаш потенциала му и въпреки това да знаеш, че няма да бъде добър мач за конкретната роля или за конкретната среда.
С времето разбрах, че честното „не" понякога е по-добрият избор и за двете страни. Едно „да", дадено от неудобство или от желание да не разочароваш някого, много често води до по-голям проблем по-късно. Не е лесно, но когато знаеш защо си взел решението, можеш да носиш отговорността за него.
Работата Ви днес е в образованието, където един погрешен избор не означава просто неподходящ служител - той може да се отрази на десетки деца. Как тази отговорност променя критериите Ви за добър професионалист?
Променя ги много. Когато избираш човек за образованието, не можеш да гледаш само дали има необходимата квалификация и опит. Те са задължителни, но не са достатъчни. Учителят влиза в ежедневието на децата и неизбежно влияе върху тях - с начина, по който говори, с реакциите си, с отношението си към грешките, към различията и към самото учене. Затова за мен много важни са качества като емоционална зрялост, адаптивност, любопитство и способност да виждаш детето, а не само ученика. Интересува ме и как човек реагира, когато нещо не се получи. Защото в класната стая няма как всичко да върви по план. Според мен добрият учител не е човекът, който никога не греши. А този, който може да се учи от това и да помогне и на детето да направи същото.
Как изглежда учителят на бъдещето през очите на един HR професионалист - какво трябва да притежава освен образование, опит и познания по предмета?
Любопитство и способност да се адаптира. Днес знанията се променят много бързо и учителят няма как да разчита само на това, което е научил преди години. Той самият трябва да продължава да учи. Трябва да може да използва технологии, но и да има преценката кога те наистина са полезни. Не всяка нова технология автоматично прави образованието по-добро. Много важно е и умението да разбира различните деца. Един клас не е група от еднакви хора и според мен учителят на бъдещето трябва да умее да променя подхода си.
И още нещо - да не се страхува да каже „не знам". За мен това е сила, а не слабост. Когато учителят покаже, че и той продължава да учи, дава много важен пример на децата.
След толкова срещи с различни хора как се е променила собствената Ви представа за успеха? Днес какво означава за Вас да бъдеш успешен професионалист?
Преди мислех за успеха повече през резултатите - позиция, развитие, постижения, признание. Днес за мен това вече не е достатъчно. Успешен професионалист е човек, който не просто върши добре работата си, а разбира защо я върши. Човек, който продължава да се развива и в същото време усеща, че това, което прави, има значение. Може би най-много ме впечатляват хората, които са успели да изградят нещо свое, но не са загубили любопитството си. Които имат опит, но не смятат, че вече знаят всичко. За мен успехът днес е много повече свързан със смисъла, отколкото с титлата.
„Светлина" поставя силен акцент върху холистичното образование, ученето чрез преживяване, индивидуалния подход и новите технологии. Когато Вие избирате хора за подобна среда, как разбирате кой учител действително носи тази различна философия, а не просто говори добре за нея?
Това е една от най-интересните части от работата ми. Защото много лесно можеш да научиш правилните думи. Можеш да говориш за индивидуален подход, за холистично образование, за технологии и за развитие на детето. Въпросът е какво правиш, когато си в реална ситуация. Затова в разговорите ми с кандидати ми е интересно да разбера как биха реагирали, ако едно дете не се справя, ако определен подход не работи или ако трябва да променят предварителния си план. Там много бързо се вижда начинът на мислене.
За мен важен знак е и отношението към самото учене. Ако един човек е любопитен, задава въпроси и сам търси нови начини да се развива, много по-вероятно е да предаде това и на децата.
В крайна сметка не търся човек, който знае как да говори за философията на „Светлина". Търся човек, при когото тази философия личи в начина, по който мисли и взема решения.
Работите отвътре в образователната система на „Светлина". Ако трябва да посочите не рекламното послание, а една реална практика или принцип, които според Вас действително я отличават от традиционния модел на образование - кои бихте избрали и защо?
Ако трябва да посоча едно нещо, бих избрала това, че развитието на детето не се разглежда само през академичния му резултат. За мен това се вижда в начина, по който се обръща внимание и на емоционалното състояние на учениците, на способността им да се самооценяват, да поставят цели и да осмислят преживяното. Това ми е интересно и като HR човек, защото виждам същия принцип и при възрастните - не можеш да очакваш добри резултати от човек, ако изобщо не се интересуваш от неговото развитие, мотивация и състояние.
В образователна група „Светлина" това не остава само като идея. Има конкретни моменти в учебния процес, в които учениците се спират и обръщат внимание на това как са, какво са постигнали и накъде искат да продължат.
За мен това е важна разлика - образованието не е само предаване на знания и измерване на резултати. То е и подготовка на човек, който може да мисли самостоятелно, да се адаптира и да поема отговорност за собственото си развитие.
Автор: Сибил Кусева
