ЕС се бори с пропукващото се доверие към досегашния си най-верен съюзник - САЩ, от една страна, а от друга - с набиращата скорост крайна десница, или по-правилно - "нова десница", която черпи сила вече все по-малко от миграционния натиск към Европа, отколкото от линеещата икономическа мощ на Евросъюза. Неформалната среща на върха в белгийския замък Алден Бизен трябваше да напише формулата за икономическото възраждане на Европа, а оттам - да върне вярата в засилената интеграция. Решенията трябва да бъдат взети на Европейски съвет вероятно още през март. Германският канцлер Фридрих Мерц и френският президент Еманюел Макрон преминаха по синия килим демонстративно ръка за ръка, но не успяха да заблудят никого, че между Берлин и Париж има пълен синхрон. Френският план "Произведено в Европа" срещна съпротивата на Германия и Италия. Мерц потърси - и намери - съмишленик в италианския премиер Джорджа Мелони за стимулиране на конкурентоспособността без силен протекционизъм.
"Вътрешните противоречия в Европа са хронични и те няма да я убият, нито ще я разделят, те просто поддържат една дискусия в нея. Налагането на единство, срещу което ще има съпротива, е по-опасно за Европа", каза в предаването "Събота 150" по БНР журналистът Веселин Желев, автор на рубриката "Европа отблизо" в Клуб Z, като подчерта, че не трябва да сме разтревожени от разнопосочните идеи на Париж и Берлин, защото така е било винаги, откакто има Европейска общност и след това ЕС.
"В момента Париж и Берлин се разминават по отношение на това как ЕС да финансира повишаването на своята конкурентоспособност и своите по-високи ангажименти в отбраната и сигурността. Париж отдавна настоява за еврооблигации, а Германия е против тази идея, защото подозира, че при създаването на единни европейски облигации германските данъкоплатци ще трябва да покриват дълговете на други държави, които не са толкова конкурентоспособни, чиито макроикономически показатели не са толкова добри, които хронично имат високи дългове и дефицити - между тях е Франция", коментира Желев.
Той подчерта, че все още има разлики в ЕС по отношение на сближаването на различните държави, защото те не могат да се ликвидират в рамките на няколко години, а изискват десетилетия и то без смущаващи развитието кризи, но в последните десетилетия "от липса на кризи не можем да се оплачем".
В този контекст според него Полша е еволюирала в последните години като една от водещите европейски сили, която може да говори от името на Източна Европа:
"Това е държава, която участва във формати, които имат амбицията да придвижат европейската интеграция по-бързо напред - Ваймарският триъгълник, примерно, където тя участва заедно с Германия и Франция, а сега и в Е6 - държавите, които си поставиха за цел да задълбочат интеграцията си в повишаване на конкурентоспособността и по-скоро в нейното финансиране чрез развитие на единен капиталов пазар на ЕС".
Дали новата десница, или стара и тромава Европа е по-голям враг на европейската интеграция - това коментира журналистът, като обясни, че новата десница е била дълго време развявана като плашило и даде пример с италианския премиер Джорджа Мелони, като прогнозира, че и френският крайнодесен политик Жордан Бардела ще бъде "мелонизиран":
"Левицата брандираше Мелони като неофошистка, но това се оказа абсолютно невярно. Новата европейска десница изостави идеята за излизане от ЕС, защото видя, че тя плаши хората, затова приеха един нов курс, който се изразява в това да бъде променен ЕС отвътре - да се поддържа съюз на отечествата, а не да има стремеж към федерация и съединени европейски щати".
По думите на Веселин Желен оста Германия - Италия се готви да приобщи "една преминала в крайно дясно Франция, като изцяло премести цялостната политическа тежест на ЕС по-вдясно":
"И Мерц, и Мелони искат контрол на миграцията, намаляване на климатичните амбиции, дистанциране от уок (woke) културата и нещо, което Франция винаги е получавала досега - по-специално третиране по отношение на нейните хронични дългове и бюджетни дефицити. С тези четири неща Бардела може да стане политически приемлив, защото ще има какво да покаже на своите избиратели, а в същото време той ще може да бъде сдържан в едни приемливи за Европа рамки. Много важен е френският суверенизъм, чийто представител е Бардела. Не можем да приемем Франция като васал на САЩ. Бардела може да е от новите десни, но преди всичко е французин".
