Защо и къде в Европа средното работно време на седмица намалява?

Работниците в Европа постепенно работят по-малко часове. През последните 10 години средното време, прекарано в работа на седмица, е намаляло с един час в ЕС. В почти половината от 34 европейски държави спадът е бил дори по-голям - повече от един час между 2014 и 2024 г. Седмичните работни часове също варират значително в различните части на континента.

Но в кои европейски държави хората прекарват най-много време на работа? Как се е променило действителното работно време в региона? И какви биха могли да бъдат възможните причини за този спад?

Според Евростат, през 2024 г. действителните седмични работни часове както за работещите на пълен, така и за работещите на непълен работен ден на възраст от 20 до 64 години на основната им работа са варирали от 32,1 часа в Нидерландия до 39,8 часа в Гърция. Когато се включат страните кандидатки за ЕС, членовете на ЕАСТ и Обединеното кралство, най-високата цифра е регистрирана в Турция (43,1), където средното седмично работно време е надхвърлило 43 часа.

Хората в страните от Южна и Източна Европа са склонни да работят по-дълго, като особено високи цифри са в страните кандидатки за ЕС. След Турция, която оглавява списъка с 43,1 часа, са Сърбия (41,3) и Босна и Херцеговина (41,1). Черна гора не е докладвала данни за 2024 г., въпреки че работните часове са достигнали 42,8 часа през 2020 г.

Следващите страни в класацията също принадлежат към същия регион: Гърция (39,8) и България (39). Северна Македония, която има данни само до 2020 г., също е регистрирала общо 39 часа седмично работно време.

Тези страни като цяло имат по-ниски заплати, по-висока неформална заетост и по-малко работа на непълно работно време.

Страните от Западна и Северна Европа като цяло имат по-кратки работни седмици. Страни като Нидерландия (32,1), Норвегия (33,7) и Австрия и Дания (33,9) отчитат значително по-малко седмични работни часове. Тези региони се характеризират със силна защита на труда, по-висока производителност и широко разпространено използване на непълно работно време и гъвкави схеми на работа.

Сред най-големите икономики в Европа, Обединеното кралство и Испания (и двете с 36,4 часа) и Италия (36,1) отчитат най-високото средно работно време, всички над средното за ЕС. Данните за Обединеното кралство обаче датират от 2019 г., така че действителната цифра може да е по-ниска днес, предвид общата тенденция на намаляване на работните часове.

Как се промени работното време през последните 10 години?

При сравняване на седмичните работни часове през 2014 г. и 2024 г., само четири от 34 държави отбелязаха увеличение. В три от тези страни увеличението беше минимално: Литва и Кипър (и двете с 12 минути) и Малта (6 минути). Сърбия беше изключение, със значително увеличение от 1,7 часа - 1 час и 42 минути.

Седмичното работно време остана непроменено във Франция, докато намалението беше по-малко от половин час в Италия, Швеция и Латвия.

В 16 от 34 страни седмичното работно време намаля с повече от един час - в някои случаи надхвърляйки два часа.

Исландия (3,5 часа) следва плътно Турция (3,8 часа) начело. Белгия и Люксембург също регистрираха значителен спад, като всяка от тях намали седмичното работно време с по 2,5 часа.

В още седем страни седмичното работно време намаля с 1,5 часа или повече. Те включват Дания и Австрия (и двете с по 1,9), Германия (1,8), Естония (1,7), Чехия (1,6) и Португалия и Хърватия (1,5).

Причини за намаляването на работните часове

Учени и експерти изследват причините за намаляването на седмичните работни часове, предлагайки различни обяснения. Неотдавнашен работен документ, публикуван от Европейската комисия, анализира тенденциите в работното време в шест страни от ЕС между 1992 и 2022 г. Серхио Торехон Перес и неговите колеги установиха, че:

Намаляването на работното време е свързано предимно с нарастващото разпространение на нестандартни форми на работа, предимно работа на непълно работно време.

Работата на непълно работно време се е увеличила най-вече защото повече жени работят и защото повече работни места са в сектора на услугите.

Работещите на пълен работен ден работят горе-долу същия брой часове, както през 80-те години на миналия век.

Самостоятелно заетите лица работят по-малко часове с течение на времето, защото повече от тях работят на непълно работно време. Въпреки това, те все още работят средно най-дълго.

Документ, публикуван от Европейската централна банка, анализира работното време в еврозоната от 1995 до 2020 г. Васко Ботелю и неговите колеги подчертаха, че намаляването на часовете, отработени на работник, е дългосрочна тенденция.

Една от причините е, че технологичният прогрес през последните 150 години е трансформирал естеството на работата.

Те откриха, че други ключови фактори включват нарастващия дял на заетостта на непълно работно време и увеличаването на участието на жените в работната сила, което също е тясно свързано с растежа на работата на непълно работно време.

Според доклада на ЕЦБ, намаляването на работното време се обуславя както от фактори от страна на търсенето, така и от страна на предлагането. Повечето работещи на непълно работно време избират тази схема доброволно, като предпочитат да работят по-малко часове от служителите на пълен работен ден. В общата извадка около 10% от работещите съобщават, че биха предпочели да работят повече часове, отколкото работят в момента.

Друг работен документ на МВФ от Дива Астинова и нейните колеги също установи, че намаляването на действителните работни часове съответства на намаляването на желаните работни часове в Европа.

„Увеличените доходи и богатство вероятно са основната сила зад намаляването на желаните и действително отработените часове“, предполагат те.

С други думи, изследователите предполагат, че хората чувстват по-малко финансово желание да работят повече часове.

trud.bg