Германците са по-богати, все повече жени имат работа, но страната не успя да се подготви за по-зелено, цифрово бъдеще
Кралицата на Европа някога бе един от многото прякори на Ангела Меркел. Но сега могъщата канцлерка на Германия обръща гръб на политиката. Време е за равносметка на постиженията ѝ, но и поглед към петната, останали на бляскавата ѝ корона.
За своите 16 г. начело на федералната република Меркел посрещна и изпрати 4-ма американски и френски президенти, 5-има премиери на Великобритания и 9-има италиански и японски министър-председатели. Описвана като най-могъщата жена в света, тя ръководеше рекордното икономическо възраждане на страната си. От 2005 г. Германия израсна от “болния човек на Европа” в непреодолима икономическа сила.
67-годишната Ангела Меркел е най-дълго управлявалият сред настоящите лидери на ЕС. Нерядко я описват като “единствения възрастен в стаята”.
Досега тя се радваше на 80% популярност сред сънародниците си. Пътят, който извървя Меркел обаче, никак не е бил лек. В началото на кариерата ѝ мнозина
подигравателно я наричат
“момичето на Кол”,
защото именно бившият федерален канцлер Хелмут Кол я лансира в политиката. Като жена, при това източногерманка и протестантка – тя е принудена да се бори за място в християнско-консервативните среди на Германия. С търпение и политически такт обаче тя постигна нещо небивало дотогава във федералната република – влезе в историята като първата жена канцлер.
Родена е в Хамбург през 1954 г., но израства в ГДР. През 1990 г. за първи път става депутат в Бундестага. В правителството на Кол най-напред е министър по проблемите на жените и децата, след това – на околната среда. Тя заема най-високия пост в Германия от ноември 2005 г., когато побеждава социалдемократите на Герхард Шрьодер.
Заради Меркел се налага и използването на
“канцлерка”, избрана за дума
на годината в Германия през 2005-а
Оттогава се е сблъсквала с поне 6 тежки проблема с изключителна международна значимост: финансовата криза от 2008 г. и последвалата я криза в еврозоната, промените в климата, бежанската вълна, конфликта в Близкия изток и напоследък – пандемията от коронавирус. Като политик с огромен авторитет е преобръщала световния дневен ред в разговори с Путин, Тръмп, Ердоган и Нетаняху.
От 2005 г. насам брутният вътрешен продукт на Германия на глава от населението се увеличаваше два пъти по-бързо, отколкото във Великобритания, Канада, Япония и Франция. Тъй като
безработицата е на най-ниското
си ниво от близо 20 години,
почти 70% от германците казват, че са доволни от финансовото си положение.
Може да се каже, че най-голямото постижение на ерата на Меркел е изключителният процент на създаване на работни места – особено за жените. Днес Германия има най-високия дял на участие на жените в работната среда в сравнение с всички държави от Г-7.
Също толкова забележително е, че заетостта се е увеличила сред имигрантите. Меркел се нуждаеше от изключителна смелост да се придържа към политиката си от 2015 г., която привлече и след това интегрира повече от 1 млн. бежанци, бягащи от войната в Сирия, Афганистан и Ирак. Както тя веднъж каза: “Можем да се справим”. И се справи!
Същото обаче не е вярно за качеството на заетостта. Голям дял от работниците остават с ниски доходи, като през последните 20 г. се наблюдава едва забележимо подобрение. Много от работните места за жени също остават на непълно работно време.
И все пак наследството, което Меркел оставя на Германия, е противоречиво. Честа критика е, че макар да се е доказала като сръчен мениджър на кризи,
в четирите ѝ мандата като
канцлерка липсва визия,
което оставя Германия неподготвена за по-зелен и по-дигитализиран свят. Модернизацията е незначителна, а ниските нива на публични инвестиции оставят страната зле подготвена за бъдещето.
Преминаването към възобновяема енергия се ускори след инцидента с ядрения реактор в японския Фукушима през 2011 г. и с новия план на Германия за постепенен отказ от въглищата до 2035 г. Въпреки това страната изостава от ЕС. Нейните емисии на парникови газове на глава от населението са над средните за ЕС, има по-нисък дял на енергия от възобновяеми източници, а също и по-високи емисии на CO2 от нови леки автомобили.
Същото важи и за преминаването на Германия към цифровата икономика. Липсата на инвестиции доведе до ниско навлизане на високоскоростен широколентов достъп, разделение между градски и селски райони и под средното потребление на мобилни широколентови данни.
На всички тези сектори “не беше обърнато необходимото внимание”, казват анализатори пред в. “Файненшъл таймс”. Според тях
липсата на инвестиции е
най-голямата слабост
в икономическата политика на Меркел.
Това се превърна и в честа реплика сред някои от кандидатите, които сега се борят да наследят Меркел. Още през 2019 г. канцлерката изтъкна, че смята да сложи окончателен край на политическата си биография. “Смятам да направя пауза и да помисля какво всъщност ме интересува”, заяви Меркел, допълвайки, че през последните 16 г. не е имала много време за това. “След това вероятно ще се опитам да почета, после ще ми се затворят очите, понеже съм уморена. Ще поспя, след което ще видим” – така тя описа плана за първия свободен ден след раздялата с поста.
Канцлерката отбеляза, че постоянната отговорност за взимане на решения няма да ѝ липсва. Вероятно по навик ще ѝ идват редица идеи какво би трябвало да направи, но “след това бързо ще се сетя, че това сега го прави някой друг. И мисля, че ще ми хареса”.
