“Не зная дали заразата е тръгнала от пазара във Ухан, но и от тук ще тръгне нещо...Гусин кмете, вместо по цял ден да висите по телевизията и фейса и да разправяте едни постни лъжи какво светло бъдеще ни чака през следващите 4 години, ако бъдете избран отново, по-добре си вземете антуража от палатката за компания, обличете си едни по-вехти дрехи, че да не се изцапате и отидете да свършите нещо полезно, като почистите това място, защото наистина е кочина! Няма да е лошо и да облагородите малко района, защото и там хора работят и при това много отговорна работа вършат….”
С този гневен призив се обърна към кмета на Стара Загора гражданин в социалната мрежа Фейсбук, видя наш репортер. Под статуса се кипри гнусна планина от боклуци, натрупана край иначе живописно кътче в близост до централна градска улица. Отвратителният натюрморт от смачкани кенчета, летящи късове (молим за извинение) използвана тоалетна хартия, дамски превръзки, фасове и найлонови пликчета е аранжиран с две автомобилни гуми, дотъркаляли се до сами шосето, с риск да предизвикат зловещо ПТП.
Кадри като тези не са изолирано явление за Стара Загора, а част от предизвикващ спазми за повръщане пъзел на преливащи кошове, заринати с отпадък детски площадки, преобърнати контейнери и едни “бързи” 33 млн. лв., дадени лежерно от кмета Живко Тодоров за сметосъбиране. Не на кого да е, а на “краля на боклука”, както се е самопровъзгласил Румен Гайтански-Вълка.
Според граждани и местни еко организации, с които екипът ни разговаря докато подготвяше настоящия материал, сагата с битовите отпадъци в Стара Загора е стара, колкото и името на града, и има множество измерения. За да предотвратим последващо гадене, ще спестим натуралистичните детайли и ще се ограничим до суха конкретика.
На първо място, въпреки, че е прибрала солидна сума, наетата от общината фирма не събира боклука регулярно и оставя контейнерите да преливат, което е видно с просто око при разходка из града в произволно избран ден. Разбира се, в топлите месеци ситуацията е почти бедствена, защото вонята от разлагащото се смет се носи на талази ниско във въздуха. А Стара Загора е в район с мек климат и относително високи средногодишни температури, които не носят радост у гражданите, а създават чувство на безнадеждност. Дали немърливостта на концесионера е следствие на недостиг на работна ръка и транспортни средства, не се наемаме да гадаем. Предишната фирма, чистила града - “Титан” е с разтрогнат договор именно защото осемте й камиона за извозване на боклук не са отговаряли на стандартите, сочи бърза справка в стари публикации на местни медии. Дали сега всички норми са покрити или има друга причина Живко Тодоров да предпочете дружеството на Гайтански, е въпрос на изясняване.
На второ място е липсата на достатъчно контейнери за битови отпадъци. Ключови точки на града, където се наблюдава струпване на хора, са оставени или без кошове, или със символични такива, което е меко казано неразумно за община с мащабите на Стара Загора. Логично като няма регламентирани места за изхвърляне на отпадъци, незаконните мини сметища никнат като гъби след дъжд. Честа гледка в неделя сутрин в града е да срещнеш хора, мъкнещи торби с боклук на километър от дома си, защото при последното сметоизвозване кошът някак си се е изпарил.
Третият, но не и по значимост проблем, е липсата на разделно сметосъбиране. Според сигнали, на чиято достоверност в момента търсим потвърждение, въпреки че про форма в града са ситуирани “разделни” контейнери, накрая съдържанието им се изсипвало на общо сметище, което тотално обезсмисля целия процес.
За почистване на улици, метене на суха листна маса, ринене на сняг и прочее дейности, описани при възлагане на обществената поръчка, старозагорци могат само да мечтаят. Ако вярваме на сигнали и оплаквания в социалните мрежи, такива дейности се вършат изключително формално и през пръсти.
Дружеството, с което кметът Тодоров сключва договор на 13.07.2016 г. е ДЗЗД ГРИЙН ПАРТНЪРС – БКС, ЕИК 175819840, район Младост, бул. Цариградско шосе № 48-50, РБългария 1138, София. Като действителен собственик по Закона за мерките срещу изпиране на пари, е записан бизнесменът Румен Гайтански, известен като Вълка. През последните близо 10 години, неговата фирма сключва договори с множество големи областни центрове и сериозни общини в Южна България, както и с няколко столични района. Общият знаменател във всяко населено място е, че след като кметовете си стискат ръцете с Вълка, темата “боклук” се настанява трайно в дневния ред на обществото. Стара Загора не прави изключение.
За да не останат читателите ни с впечатление, че мръсотията в Стара Загора е заради липса на гражданска съвест, отказ на хората да чистят сами градинките или пък защото ленински съботници вече не са на мода, представяме дословно предметът на дейност, описан в договора за обществена поръчка, който Живко Тодоров парафира с Вълка.
