Това е историята на един българин, който успява да събере занаята, общността и родолюбието.
Людмил Йорданов изработва кукерски маски, обучава деца и показва българските народни традиции и обичаи по света.
В една малка работилница, на час път от София, семейство Йорданови пазят вековен занаят.
„В моята фамилия се чества празника „Сурва" и още като бях малко дете с моя брат ни въведоха в този обичай. И с приятели обикаляхме селото", разказва Людмил Йорданов.
За него правенето на маски не е професия. То е наследство - предавано от баща на син - вече три поколения. И макар животът да го отвежда далеч от родината - вътрешното чувство за принадлежност го връща обратно в България.
„Усещах, че в България има нещо, което ме дърпа, и искам да изживея моята „българска мечта", а не американска", обяснява Йорданов.
А мечтата се оказва продължаването на един семеен занаят и възраждане на народния обичай „Сурва".
„Година след година, приятелите ставаха повече и докато един път бяхме в една механа над 15 души от София, които искаха да продължат тази традиция, Казах на баща ми: „Ако искаш да продължим по наш път". И така дойде идеята да създадем първата софийска сурвакарска група", спомня си Людмил.
За последната една година групата е представила българския фолклор в 7 различни държави - сред тях Италия, Словения и дори Южна Корея.
Най-хубавите моменти обаче не са от голямата сцена, а от работилницата, когато в нея влязат малките деца. И осъзнава, че традицията не се пази в музеите, а в тях.
А в работилницата се случва цялата магия. Материалите са естествени - дърво и кожа, а трудът - ръчен.
бТВ, „Тази неделя"
