Борислав Михайлов ще остане в историята на българския футбол като един от най-запомнящите се вратари и спортни фигури, въпреки противоречивото си управление на футболните ни организации. Най-силният му момент остава участието в световното първенство в САЩ през 1994 г., когато с брилянтни спасявания срещу Мексико той и националният отбор превърнаха България в национален герой. Славният коментар на Борис Касабов за него – „Този фантастичен, този невероятен Боби Михайлов!“ – и днес е символ на футболната гордост и вдъхновение за феновете.
Михайлов си отиде на 31 март след няколкомесечен престой в кома, причинен от тежка цироза и последвал инсулт, резултат от проблеми с алкохола. Опитите му да спре и престоят в скъпи клиники не помогнаха, а състоянието му се влоши след тържествата по случай 50-ия рожден ден на съпругата му Мария Петрова. Съпроводен от дълги месеци в болнични грижи и без надежда за възстановяване, Михайлов си отиде, оставяйки зад себе си легендарната си кариера и семейна вратарска династия с баща си Бисер, брат си Руслан и сина Николай.
Ранните години на Борислав започват в квартал „Хаджи Димитър“ в София, където майка му го води на мачове на „Левски“. Първоначално тренира като нападател, но бързо застава на вратата, където се развива под наставленията на Людмил Горанов. Дебютът му в мъжкия състав на „Левски“ е на 17 години, когато впечатлява с мач срещу „Локомотив“ (Сф). След поредица от впечатляващи представяния, включително исторически сезон с трите трофея през 1984 г., Михайлов се утвърждава като непробиваем страж и икона на българския футбол.
Източник: Уикенд
