- Как оценяване поведението на първия след парламентарните избори – партия ГЕРБ, адекватно ли е спрямо политическата ситуация в страната или не, г-н Вацев?
- Поведението на ръководството на ГЕРБ е адекватно, проблемът е, че всичко в политическата система на България днес е перпендикулярно на самото себе си. Борисов се опитва да бъде адекватен в ситуация, в която не е прието да сме адекватни. Българската политическа система е от неевклидов тип, тя се намира в много сериозна криза. Образно казано, Борисов се опитва да премине през врата, която е заключена. Едновременно с това добре работят всичките му инстинкти за самосъхранение и което е още по-сериозно – проблемите не са толкова в него, колкото в общия политически статус на партията държава ГЕРБ. ГЕРБ е аналог, например, на „Единая Россия“ в Русия – това е държавата като партия – това е държавната администрация плюс семействата, плюс братовчедите и балдъзите, плюс приятелите, плюс съселяните, които са „от нашите“. Това е държавната администрация, разбрана като клиентелна структура. ГЕРБ е партията на българската голяма клиентела. А тя е объркана. Просто отникъде не се вижда яснота по основните въпроси на българския културен и политически живот. Ненужни, безсмислени, но много пречещи усложнения в отношенията с другите политически партии. Те биха могли да се оправят, ако могат да стабилизират отношенията си с ПП-ДБ.
- Като говорите за заключена врата, отношението на ПП-ДБ ли имате предвид?
- Не само. Борисов е приет от американска страна, но той не е техен фаворит. А Борисов не обича да рискува – той е уморен, той е възрастен, много неща се случиха с него, повечето от които бяха неприятни. Ситуацията е заключена врата. Заключена врата е отсъствието на симпатия към Борисов лично в американския държавен департамент. Той от една страна е свой човек, защото е клиент. Той стана персонален клиент, а такива хора никога не влизат в списъка "Магнитски".
- Сделката за самолетите имате предвид?
- Да, разбира се. Който стане клиент на американския ВПК, не може да влезе в списък "Магнитски". Така че Борисов, ако се тревожи, че може да влезе в списъка "Магнитски", не бива да се тревожи - той няма да влезе в списъка "Магнитски". Но за него е бреме това, че той не е фаворит на Вашингтон, други са фаворитите на Вашингтон, имам предвид ПП-ДБ. А Борисов е свикнал да бъде фаворит. Когато изтече германският период на Борисов – да не забравяме, че явлението ГЕРБ се появи с огромна германска помощ: германски капитали, германско ноухау, германско гладене по главата. Няма я вече Ангела Меркел, германската ХДП вече не е водеща в Германия. Промени се политическият климат на Германия, а ГЕРБ в началото си беше прогерманска партия. За Борисов е нетърпимо да не бъде фаворит за някого в международен смисъл и за него животът става все по-тежък и по-тежък. Разбира се, той все още има рационални ходове, има начин да обоснове нежеланието си да направи правителство с действията на другите политически сили в България. Той не е в катастрофа, но пътят му става все по-стръмен и по-хлъзгав.
Голямата клиентелна партия на България сама по себе си е объркана, защото времената са объркани. А България е забравила кога е била управлявана по неклиентелен път.
- Адекватно ли е поведението на втората политическа сила? Тя иска да лидира процесите, но фактите са упорито нещо – гласовете за нея са два пъти по-малко, отколкото за ГЕРБ.
- Трябва да ги разберем добре. За ПП няма значение колко е техният електорален баланс, защото са американската партия на България. Ако искате, го напишете с главни букви, за да се знае по-точно. ПП-ДБ е някакъв балкански, български аналог, смехотворен – защото е недълбок, на американската Демократическа партия. Те съчетават – точно както е в Демократическата партия, от леви либерали до социалисти и от десни либерали до фашисти. И за тях няма никакво значение какъв е електоралният им резултат. За тях е важно, че зад нас е Америка и каквото ще да става, нашата ще бъде. Те са „ужасното дете“ на българската политика и на това „дете“ е позволено всичко. Електоралният резултат им е необходим само, за да присъстват в парлмента.
- Искате да кажете, че те и с 4% ще се държат така?
- Точно така! Те ще продължат да се държат така, първо, защото не могат по друг начин – там никой не се е учил да спазва парламентарния синтаксис. Всичките сложни стъпки на парламентарния механизъм за тях не са важни, важното е, че американският посланик ни поддържа.
- Но в САЩ в момента се провеждат избори, те ще окажат ли отражение върху картината у нас?
- На национално равнище силите между демократите и републиканците са равнопоставени. Ако ПП-ДБ загубят подкрепата на Демократическата партия на САЩ, те са буквално никои. Дори ще спрат да им се смеят, те ще изчезнат. Аз добре си спомням как СДС се развиваше успешно и бързо, докато във Вашингтон властта бе в ръцете на демократите. В един момент тя премина в ръцете на републиканците и СДС преживя дълбока вътрешна криза, от която не можа да се оправи. Това е съдбата на всички партии, правени по аналогия. Тази аналогична проблемност може да се открие и в съдбата на ГЕРБ. Те не са правени по аналогия с „Единая Россия“, но са клиентелна партия. Смяната на хегемона в световен смисъл може да ги обърка много.
С други думи – съдбата на ПП-ДБ се решава в Пенсилвания, Мичиган, Аризона, Северна Каролина и другите т.нар. колебаещи се щати.
- Позволете да възразя - каквито и проблеми да имаше СДС от преди 20 години, когато стана обратът в САЩ, за който говорите, десницата не загуби влиянието си в обществото. При това несъразмерно по-голямо от електоралната тежест, която имаше. Тези сили „караха влака“, образно казано. Тогава защо ПП-ДБ трябва да се опасяват от нещо?
- ПП-ДБ трябва да се опасяват, защото те са точно копие на структурата на американската Демократическа партия и ако тя загуби, нашите ще загубят благословението на новия американски посланик. Колкото до СДС, работата е, че политическата култура на СДС се налагаше преди всичко през Москва – те първо се учредиха и след това започнаха да ухажват американската Демократическа партия. Но идеята за СДС се роди, образно казано, на границата между България и Русия. Но това е тема за друг разговор.
- При смяна на караула в Белия дом любимец в България ще стане ГЕРБ, така ли?
- Няма никакви гаранции.
- Тогава какво ще се промени в нашата вътрешнополитическа ситуация? При едни други избори пак ще имаме 25% за ГЕРБ, както ги имаме на последните седем избора. Срещу тях пак ще има една непримирима сила, която отново няма да иска да преговаря с тях от позициите, от които и днес не иска.
- При победа на Тръмп ПП-ДБ няма да има ресурс да бъде непримирима опозиция на ГЕРБ, те са много чувствителни към атлантическите ветрове. Аз не съм готов да отговоря кой ще бъде любимецът на Вашингтон, ако президент е Тръмп. Но няма да е ГЕРБ, защото във Вашингтон гледат на ГЕРБ като на европейска прогерманска конструкция. Но разбира се, могат да променят становището си, могат да поискат смяна на ръководителя на ГЕРБ, за да ги закрилят занапред геополитически и културно-политически.
- Ясно - какво ще стане във Вашингтон и каква ще бъде проекцията му у нас от днешния ден изглежда като бъдещо несигурно събитие. Но към днешна дата прав ли е лидерът на ДПС-Ново начало да отстоява правото на неговите 300 хиляди избиратели да не бъдат вкарвани в санитарен кордон?
- Безусловно е прав. Всеки политически ръководител, представил се убедително на избори, не просто има право, той е длъжен да воюва за интересите на тези, които са инвестирали в него своето доверие. Няма никакви съмнения, че Пеевски не просто има право, а има задължението да се грижи за благосъстоянието и правилната позиция на неговата партия. Това звучи като императив не само за Пеевски, но и за всеки друг, който в момента е политически ръководител – важи и за Доган, и за Борисов и т.н. Никой не може да заплашва никого с изолация и санитарни кордони, ако разбираме демокрацията като смислено човешко взаимодействие.
Друг е въпросът, че истинската проблематика около Пеевски и Доган е на друго място, тя има друг смисъл, други корени. Тук няма спор между двете личности Доган и Пеевски, няма спор дори между две партии, които са резултат от разцепването на едно единно цяло. Тук става дума за конфликт между дългосрочни глобални визии за бъдещето на българския политически живот.
Според едната визия, това е старата концепция за българската политика, а тя е, че в България има две партии – голяма синя, която е фаворит на историята, голяма червена, която има ролята на социална оплаквачка, няколко други, които съществуват заради калабалъка и накрая ДПС, която е малката, но крайно влиятелна партия, която разпределя посоките на развитие, разпределя порциите и определя кое накъде се движи. Това е концепцията на Доган за незаобиколимата роля на ДПС в българския политически живот.
Пеевски не признава тази доктрина, той има друга доктрина – ДПС втора политическа сила. Но политическа сила, която може да бъде втора, може да бъде и първа, поради въртенето на политическата рулетка. Пеевски не признава доктрината на Доган за това, че ДПС е езичето на везните, което определя накъде да се движат нещата.
Това са два съвсем различни политически хоризонти за развитието на българския политически живот.
- Ще има ли развитие конфликтът Пеевски – Доган?
- Ще има през следващите години. Но аз не приемам да бъде наричан конфликт между две личности, независимо от това колко са ярки. Това е сблъсък в доктриналните основания на българската политика. Старата перестроечна доктрина - една голяма правилна партия, една голяма неправилна партия и една малка, която да казва накъде ще вървят нещата, вече не е актуална. Идва на дневен ред моделът, при който различни партии свободно, анархистично определят чрез своите ресурси своите резултати.
- Това означава ли ново подреждане на политическата сцена в България?
- Точно така, но преди да настъпи пълното ново подреждане, трябва да се видят сегашните реалности. Политическата система на Петата българска държава е в криза и упадък. Системните партии са в упадък всяка по своему – ГЕРБ по свой начин, БСП по свой начин, ДПС по свой начин. Вижда се системният упадък на системните партии. Петата българска държава като политическа машина си отива и днешната политическа система няма дълго бъдеще. Тя може да остане, докато новите елити, които са на стартова позиция днес, не се промъкнат до лостовете на властта. Старият елит, който е разпределен между системните партии на България, е напълно исторически деморализиран и си отива. Ние трябва да очакваме Шеста българска държава и тя се основава не с Кръгла маса. За да се стигне до Шестата българска държава като политическа система, боя се, че България ще мине през авторитарен синдром. През авторитаризъм. Днешната пишман либерална демокрация, която е накъсана и одрипавяла, ще бъде заменена с авторитарен режим. Не терористичен, а авторитарен. Диктатурите може да бъдат различни. Историята познава много случаи на успешни диктатури и на неуспешни диктатури. Успешна бе диктатурата на Хуан Перон в Аржентина и затова там и до днес го обичат, прощавайки му, че е бил диктатор. Неуспешна беше диктатурата на Черните полковници в Гърция през 70-те години на миналия век. Те дойдоха на власт с помощта на ЦРУ и според мен ЦРУ ги свали, като видя, че от тази инициатива не следва нищо положително. По пътя си от Петата към Шестата българска държава България ще трябва да мине през авторитарен спазъм.
- Кой ще бъде авторитетът начело на този авторитарен режим?
- Сигурен съм, че тогавашният авторитет не може да се види в днешната политическа върхушка. Борисов не е диктатор, по никакъв начин; Христо Иванов, сложен в тази формула, предизвиква само усмивки; смешно ми е да говоря за Атанас Атанасов като диктатор.
- А Румен Радев?
- Това е голям и неясен въпрос. От време на време ми се струва, че Радев вижда бъдещето си в една успешна, голяма и много авторитетна партия. Струва ми се, че самият Радев не е готов да бъде диктатор или авторитетен вожд. Той се развива, но засега не влиза във формулата на авторитетен български политически вожд, който да държи другите в подтиснато положение и да поддържа директни връзки с обществото. Бъдещият авторитарен вожд трябва да има собствена мрежа за контакт с народа. Авторитарният вожд общува директно с народа без политически посредници, а не съм сигурен, че българският президент, какъвто е днес, може да го постигне. Но от друга страна човек, докато е жив, се развива.
- Да разбирам ли, че според вашия анализ, ние ще продължим да правим избори с почти еднакъв резултат, докато не се появи тази авторитетна личност?
- Да, правилно ме разбрахте. България я чакат още един – два избора. Следващият ще бъде около Великден, а другият – в късната есен догодина. Но дотогава в уравнението трябва да се вземат предвид още няколко променливи. Трябва да се види как ще се развие украинският конфликт. Засега Русия побеждава, но тя побеждава само във военно-технически смисъл. Работата е там, че военно-техническата победа над противника може да бъде обърната в политическа победа по няколко различни начина. Трябва да се види и близкоизточният конфликт, който тези дни заплашва да се разгърне много мащабно. Имам предвид факта, че в Техеран са решили да отвърнат на Тел Авив този път сериозно с неподозирана военна сила. Това е директна заплаха за експлозия в Близкия изток. И това става, забележете, в момент, когато Америка не е готова да реагира адекватно, тъй като е заета със свои вътрешни задачи.
- Ако се върнем към нашия вътрешнополитически живот, който по формулата на дядо Благоев 90% зависи от външнополитическия - докато не се подредят големите парчета от геополитическия пъзел, няма да има ред и у нас?
- Да, така е. Даже бих добавил – българската държавна машина днес е в полуразглобен вид. Някой упорито лъготи, че 70% от българското общество настоява за стабилно политическо пълноформатно правителство. Това не е вярно. Тази теза трудно се съчетава с другата социологическа истина – че 70% от българите не участват в политическия живот. Полуразглобеното състояние на българската политическа машина се оказа удивително удобно за актуалния български политически елит. Това е начинът на Бай Ганьо да се измъкне от големите ангажименти – моля ви, оставете ни, ние нямаме правителство. За българските политически елити става все по-удобно те да не поемат никакви ангажименти. От една страна сме атлантици от краката до главата и никой не е по-атлантик от нас, а от друга – ако обичате, оставете ни на мира, ние сега сме заети с други неща. Това е нежеланието на българския елит в неговото мнозинство да участва със сигурни ангажименти в украинския конфликт.
- А как гледате на евентуалното оспорване на изборите – изцяло касиране, частично касиране, повторно преброяване на бюлетините?
- Касиране в смисъла на повторно мащабно преброяване е възможно, но мисля че това ще бъде действие, което ще има като резултат само загубата на още време. Днешният български политически елит обаче печели, когато губи време. Казано от тяхно име, те няма закъде да бързат. Така че едно мащабно преброяване на гласовете отново е напълно възможно от гледна точка на великата цел да тече време и да ни оставят на мира. Аз не вярвам, че едно касиране може да промени съществено българския политически пейзаж. Той ще бъде променян от други по-големи зависимости. А „големите блокчета“ на пъзела ще бъдат подредени не в България, а във Вашингтон, Москва и Тел Авив. И в Техеран, евентуално.
- Забравихте Брюксел.
- Брюксел вече е достоен да бъде забравен. Европейският съюз лека - полека залязва. Европейският съюз е в постисторическа криза и единственото нещо, с което могат да се занимават е да търсят новата си формула, защото старата е изхабена. Европейският либерализъм е в криза, а нищо друго не може да върши работа в Европа на този етап. България е геополитическа страна, дневният ред на българската политика е геополитически – това упорито отказват да разберат някои политици. Освен това България е геополитическото сърце на Балканите, което ме кара да не се съмнявам, че Русия все някога ще се опита да присъства на Балканите по някакъв свой начин.
