Имот от два декара, разположен недалеч от язовир „Студена“ и само на 40-ина километра от София, се оказа предмет на спор между частници и Българската академия на науките. Абсурдната история показва, че след промените през 1990 г. документацията за собствеността на Академията е в хаос, още повече че институти се сливат и разделят, променят се и названията им. Няма лошо академиците да си вземат своето, но, защо се опитват да спечелят и на чужд гръб?
След като от БАН с години дори не предполагат, че владеят приказен терен от 5 дка, недалеч от язовир „Студена” накрая се опитват да прилапат не само него но и съседните 2 декара. Съдебните дела се водят без успех в пернишките съдилища, но още няма финално решение чии са оспорваните 2 декара – на частниците или на БАН.
Историята се заплита в далечната 1985 г. Тогава в Академията е решено по предложение на научния сътрудник Иван Николов край язовира, от който пие вода Перник, да се изгради екологична лаборатория със задача да следи замърсяването на околната среда. Недалеч са мините, по онова време с пълна сила работи металургичният гигант в Перник и като цяло не едно и две предприятия в града бълват във въздуха мръсни кълба дим.
Тогавашният „Единен център по биология към БАН“ възлага на своя служител Иван Николов задачата да намери подходящ терен. Той получава от местното АПК 5 дка за БАН. Земята на БАН при това е в съседство с имот от 2 дка.
Тези 2 декара, които сега са предмет на съдебни дела, обаче се владеят от Николов още от 1980 г., а имотът на Академията е даден през април 1986 г. с Решение на тогавашната Комисия по земята при Министерския съвет. Иван Николов е категоричен, че разполага с всички необходими документи, доказващи, че именно той е собственик на двата съседни декара.
През следващите години върху земята на БАН започва градежът на панелна сграда, в която ще се настани екологичната база. Николов покрай другите си служебни ангажименти, е натоварен да се занимава с изграждането и работата на еколабораторията. Сградата е недовършена и е в груб строеж, когато настъпват промените през 1990 г.
Лабораторията никога не заработва, а през следващите години БАН не само не проявява никакъв интерес към нея, но и напълно я игнорира.
На Иван Николов директно му е заявено, че екологията не влиза в плановете на Института, която някога е започнал строежа края яз. „Студена“.
Чак през 1994 г. ръководството на Института по биология и имунология на размножаването му предлага договор за съвместна дейност, за да бъде довършено строителството на лабораторията. Освен това му възлагат да разработи ветеринарни препарати и апаратура за нуждите на животновъдството. В крайна сметка е решено постройката да се довърши и в нея да започне производство на въпросните препарати.
Каква обаче е съдбата на този договор между научния сътрудник и БАН? Иван Николов обяснява, че направил няколко разработки на ветеринарни препарати, предложил ги е на БАН, но не е получил никакъв отговор от там. Той подчертава, че през годините е инвестирал немалко собствени пари в лабораторията край „Студена“, спонсорирал е също ремонти в сградата на Института, както и негови научни симпозиуми.
Само че след промените някогашният Единен център по биология е закрит. Активите му отиват в други структури на БАН. Лабораторията и базата в с. Студена са прехвърлени в Института по биология.
При това положение имотът с недовършената база напълно запустява и се руши. През 1994 г. с благословията на тогавашното ръководство на БАН са подготвени документи, с които да разчистят сметките с Иван Николов. По онова време той, въпреки че вече е напуснал работата в Института, продължавал да се грижи и да заплаща разходите по охрана на имота. Само че и тези намерения остават само едни добри пожелания и нищо не се случва. Разходите на Николов така и не са му възстановени.
Всичко обаче се променя, когато Николов преди няколко години продава своите 2 декара.
Иронията е в това, че в БАН едва ли са щели да разберат, че имат имот край яз. „Студена“, ако един от новите стопани не решава да надстрои с втори етаж вилата си. Той търси БАН, за да получи строително разрешение. Така в Академията с изненада установяват, че имат земя в чудесно местенце – хем живописно, хем съвсем близо до София. „Потвърждавам с ръка на сърцето – от 80-те години досега никой от БАН не е проявил никакъв интерес към тази собственост“, категоричен е Иван Николов.
От Академията обаче бързат да поправят „грешката си" – започват дело срещу бившия си служител и двамата нови собственици, на които той е продал земята си. Претенциите на БАН са, че притежават всички 7 декара, а не само онези 5, върху които навремето е започнал строежът на базата. „Почувствах се дълбоко засегнат, понеже само аз дълги години се грижех за имота, а от БАН не проявяваха дори нищожен интерес, не дадоха нито веднъж отговор на моите запитвания и предложения за довършване на лабораторията. И сега изведнъж съм в неравностойно положение. В съдебната зала, от едната страна, е мощна структура като БАН, която може да харчи държавни пари за дела. От другата, съм аз и трябва да доказвам собствеността си върху имот, за който се грижа и имам нужните документи от 20 години.”
В съда БАН започва да търси доказателства за собственост върху имота. Направена е експертиза. Вещото лице посочва, че е видял оригиналите в архива и меродавното му заключение е, че документите са автентични. Според съхранените документи на БАН са предоставени само 5 декара земя в местността „Опашиница“ край село Студена.
Назначеният от съда одитор след ревизия установява, че имотът от 5 декара е осчетоводен като собственост на Института.
Любопитно е, че съдията в Пернишкия районен съд се сменя два пъти, включително и непосредствено преди последното заседание.
На първа инстанция делото е спечелено от БАН.
В Окръжния съд в Перник обаче съдия-докладчикът се произнася с особено мнение в полза на частните собственици. Следва обжалване и сега предстои ВКС да реши окончателно спора. За изненада на частните собственици, делото там ще се гледа от съдия, командирована от Пернишкия окръжен съд. Въпросната дама там е била зам.-шеф и ръководител на гражданската колегия. Наистина много странно съвпадение се е получило при иначе случайното разпределение на делата.
Адвокат Пламена Маркова, която представя един от собствениците пред ВКС, пояснява: „Иван Николов се снабдява с нотариален акт за собственост по давностно владение от 1980 г. върху двата декара. БАН имат претенции за 7 декара от имота в Студена, а се дават документи само за 5 декара. Скица, предоставена от БАН, не съдържа изискуемите реквизити и не може да се приеме като доказателство.
При заснемането на терена около 1990 г. геодезистите дори не са уведомили собствениците и са допуснати много грешки. Имало е изградена ограда между имота на БАН и частното владение, което не е взето предвид при заснемането”. Адвокат Пламена Маркова все пак очаква ВКС да постанови справедливо решение и да защити правото на собственост.
Източник: Уикенд
