Анализът на срещата с Урсула фон дер Лайен разкрива дълбоки разминавания за сигурността в Черно море, отбраната и борбата с руската дезинформация – и поставя въпроса накъде всъщност води България управлението.
Има едно обстоятелство, което ме впечатли, когато се опитах да направя анализ на изказванията на Урсула фон дер Лайен и на Румен Радев от брифинга във Варна след официалната среща.
На страницата на ЕК е публикувано цялостното изказване на председателката на Европейската комисия, а на сайта на Министерския съвет на Република България има информация с отделни цитати от пресконференцията, но никъде не е публикувано цялостното изказване на министър-председателя.
Дали това е системна практиката в медийното отразяване на важни срещи на нашите управници е въпрос на друг анализ.
С мъка изгледах и изслушах пресконференцията, но при съвременни технологии за симултанен превод, които са налични в България, беше странно, че се използваше старата технология за превод по параграфи от говорещите. А уж бързаха за някъде, където да се включат в процеса на оказване на помощ на пострадалите от тежката катастрофа на автомагистрала „Тракия“.
Но зад тази малка небрежност ясно прозира опитът да се замажат фундаменталните различия в разбиранията за сигурността в Черноморския регион между Европа, представени от председателката на Европейската комисия и българския министър-председател. Вероятно зад тази небрежност се крие и друг замисъл – слушателите да не могат да възприемат казаното в системната му последователност и по този начин фрагментирани, извадени извън общия контекст на тезите, отделни изречения да се използват за нуждите на антиевропейската пропаганда. Преглеждайки коментарите в социалните мрежи, този ефект е постигнат.
Нямаме точна информация за конкретиката на дискусията по време на срещата между двамата и по тази причина разчитаме на публично артикулираните тези по време на пресконференцията.
Поради липсата на цялостен, официален, писмен текст от изказването на българския министър-председател ще приемем за основа официалния текст от брифинга на госпожа Урсула фон дер Лайен, публикуван на сайта на Европейската комисия. Допускаме, че този текст на практика е представителен за съдържанието на разговора между двамата. https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/statement_26_2392
По долу в текста, казаното от председателя на Европейската комисия е представено в курсив, за да се избегнат произволни интерпретации на нейните думи.
I. Няма съществени разминавания между тезите на двамата, че „…сигурността в Черно море е европейска сигурност. Тази година, а особено през последния месец, заедно сме станали свидетели на увеличаване на заплахите, атаките и нахлуванията в България, която е територия на ЕС.“
II. За председателката на ЕК е ясно от къде идват заплахите и целта на тези атаки: „Русия иска да разпространи страх и несигурност в Европа. Познаваме сценария. И изграждаме устойчивост срещу него. Така че можете да разчитате на силен и обединен европейски отговор.
За Румен Радев тези атаки са следствие на войната между Русия и Украйна. Нито дума за отражението им в българското общество.
III. Основни теми от дискусията:
Теза на фон дер Лайен:
„Първо, свободата на плаване в Черно море трябва да бъде възстановена и запазена. Това е жизненоважно за търговските маршрути за България и Европа, но също така и за украинската икономика и за глобалната продоволствена сигурност. Тя осигурява потока на храни за милиони хора, които разчитат на тях – главно за континента Африка.
Теза на Румен Радев: „сигурността е важна, но е по-важна свързаността с Централна Азия, Кавказ и държавите от Залива“.
Второ, ние укрепваме морското наблюдение. Има нужда от много повече, но вече можем да включим сателитните изображения, предоставени от Коперник. Свалянето на снимки се е удвоило от септември насам. Това е непосредствена добавена стойност, която Европа може да предостави.
Тезата на Румен Радев: „България мобилизира напълно нашите способности. Усилихме радиолокационното наблюдение и разузнаване на морската повърхност с дронове и силите на военноморските и военновъздушните сили. Активирахме нашите активни средства, авиация, кораби и гранична полиция“.
Коментар: Казаното от премиера звучи добре пред медиите. Но реалността е друга. България няма ресурси да организира 24/7 наблюдение на морските пространства. Твърде съмнително е с какви средства се води радиолокационно наблюдение от ниво 0 до 1000 м над морската повърхност. Тук изключително се разчита на съюзниците.
Нито дума как България ще се възползва от предоставената по линия на „Коперник“ информация, за идентифициране на нападателите/агресора.
Трето, ще засилим сигурността си в информационното пространство. Все още ставаме цел на чуждестранни информационни и манипулативни кампании. А нашият отговор е ясен: борим се за обратното. Затова по-рано тази година стартирахме Европейския център за демократична устойчивост. Той събира най-добрите експертизи от целия Европейски съюз. А днес се споразумяхме за тясно сътрудничество с властите в България, за да проследяваме, откриваме и опровергаваме тези кампании.
Коментар: темата беше избегната от българския министър-председател.
Как използваме тази информация и ключова ли е тя за сигурността на българските граждани? По този начин той се солидаризира с безумните твърдения на български политици, които обвиняват ЕС във всички възможни грехове. Т.е. българското правителство няма намерение да осъществява съвместни с ЕС политики за противодействие на дезинформацията и по този начин да работи за демократичната устойчивост в обществото ни.
На четвърто място, трябва да укрепим способността си да се защитаваме. Премиерът беше прав, когато каза, че ако искаме мир, трябва да сме силни. Затова Европа инвестира масово в отбранителна готовност. Имаме нашите Проекти за общ интерес в областта на отбраната. И приветствам факта, че България е част от всички тях. И разбира се, имаме SAFE, нашата основна програма за съвместни доставки за отбрана. България трябва да се възползва от 3,3 милиарда евро. Преди две седмици Комисията стартира втори конкурс по SAFE. Осигуряваме над 20 милиарда евро за държавите членки. И тук много приветствам интереса на България да го използва веднага, заради острата ситуация. Имате моята пълна подкрепа по този въпрос, и точно това искаме – с общото финансиране от Европа да ви помогнем и подкрепим да защитавате общите европейски граници.
Коментар: Нито дума от господин Радев за усвояването на средствата от първия конкурс по кредитна линия SAFE. Дефицитът от морски способности е огромен. Като се отчетат и технологичните скокове, дефицитът ще достига до непреодолими и безумно скъпи нива в бъдеще. В този контекст думите на Радев, че „за да бъде Европа успешна в собствената си сигурност тя трябва да развива силна индустриална база, наука и отбранителни технологии, които са напълно във визията за бъдещето на Европа“, и че „България все по-ясно и успешно ще се вписва в тази визия“, звучат красиво, но неангажиращо, като казано от външен наблюдател. Липсата на конкретика относно изпълнението на проектите по SAFE, както и конкретика за усвояването на средствата от втория конкурс по SAFE ясно показват, че тази кредитна линия ще бъде използвана в разрез с очакванията на Европейската комисия. Носят се слухове, че със средства по SAFE България ще закупи чешки самолети L39. Но за да отговори на предизвикателствата в Черно море, страната ни се нужда от не по-малко от четири нови многофунционални бойни кораба и нови безпилотни плавателни съдове, с които да гарантира морската си сигурност.
Не е ясно каква е позицията на министъра на финансите, но той като бивш офицер трябва да е много по-добре запознат с технологичната изостаналост на БА и да реагира в синхрон с очакванията за новата архитектура на сигурността в Черно море. Дали ще прекъсне 36 годишната политическа практика за поддържане на БА в технологична изостаналост е въпрос на неговата и на министър-председателя съвест.
Пето, ние също трябва да засилим нашите способности за реагиране на кризи по външните си граници. Ужасните инциденти в Българското Черноморие са ключов пример.
Коментар: Темата беше пропусната от българския министър-председател. Дали от недоглеждане или целенасочено е тема за размисъл. Но когато става дума за засилване на способностите за реагиране при кризи по външните граници на ЕС не може да се пренебрегне едно от основните изисквания на този процес – превенцията, съпроводена с ранно предупреждение.
IV. Извод
„В по-широк контекст трябва да направим работещ Черноморския център за морска сигурност, осъществяван от България и Румъния. … Важно е той да е вече функциониращ, затова искаме ясни срокове за неговото завършване и искаме да предложим специално финансиране от 50 милиона евро за този Черноморски център за морска сигурност. Имаме нужда от него сега.
Теза на Радев: В този център „България ще се ангажира с действия срещу хибридните и кибер атаки, анализ на риска и екологичната сигурност. Това е ключът към успеха“.
Коментар: Отново виждаме разминавания в идеите за същността на този Черноморски център за морска сигурност. Центърът ще функционира ли като щабна структура, която да се занимава с конкретните военни предизвикателства в Черно море, или ще бъде нещо като помощна регионална структура на Европейския център за демократична устойчивост? Отново неясноти, генериращи несигурност и съмнения за прахосване на предоставените европейски ресурси. А може би това е истинската цел на българското правителство?
V. Бъдещи действия
Срещата на върха на ЕС за свързаността, която ще се проведе тук в България. Това е много важна среща, където ще разгледаме средния коридор и южния коридор. Теми от изключителна важност – това е транспорт и търговия, енергия и дигитализация, и със всички свързани фактори около тях.
Коментар: Заявката на Румен Радев относно направлението за осигуряване на свързаността с Централна Азия, Кавказ и Иран ясно показва асинхронност с вижданията на Европейската комисия по темата. В този контекст противоположността наистина поставя огромно предизвикателство пред българската академична общност и дипломация, които трябва да работят не в интерес на европейското бъдеще на българския гражданин, а в интерес на великодържавните, имперски амбиции на евразийските диктатури.
Заключение
Анализът на казаното в брифинга след срещата на българския министър-председател с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен декомпозира прикритата антиевропейска същност на текущото управление на българската държава. Не случайна е увереността на руския агент Николай Малинов, че тандемът Йотова – Радев успешно реализират плановете на сдружение „Русофили“ и до месеците февруари март 2027 г. „… ще завладеят и съдебната система“. Спирането на парите за Украйна е само детайл, в който камионът без спирачки се движи вече по наклона на евразийското политическо свлачище. В българската история има един любопитен факт преди подписването на Ньойския договор. При неформална среща между Теодор Теодоров, ръководител на българската делегация и секретаря на Клемансо, министър Тардю, последният поискал 100 милиона златни франка срещу автономия на Македония и запазване на старите граници на България. На министър Теодоров тези пари му се видели много и не доложил за неформалното предложение на Тардю. След което започва рязането на българска земя. Сега май историята е на път да се повтори. Срещу някакви си пари, които ще плащаме солидарно с всеки европеец в подкрепа на Украйна и за сигурността на Европа, т.е. за собствената ни сигурност, да загубим перспективата за развитието си. Това във века на квантовите технологии и изкуствен интелект е много по-страшно от загуба на територии през ХХ в. Това е загуба на идентичност. І БГНЕС
------------
Илия Налбантов, Академичен форум за национална политика. Анализът е написан специално за Агенция БГНЕС
