Четири от тези кораби са атакувани в българската изключителна икономическа зона, а останалите четири инцидента са в румънската изключителна икономическа зона, в териториалните води на Румъния или непосредствено до тях.
Само за 18 дни осем търговски кораба са били поразени или са попаднали в инциденти, свързвани с удари с дронове, в западната част на Черно море край България и Румъния, предаде БГНЕС. Серията започна на 5 октомври с потъването на товарен кораб в румънската изключителна икономическа зона и стигна на 23 октомври до „Хорив“ край Кюстенджа (Констанца), където един моряк загина, трима изчезнаха, а девет бяха спасени.
До деня преди последния инцидент седем търговски кораба бяха атакувани край бреговете на България и Румъния от началото на октомври. Случаят с „Хорив“ увеличава броя им до осем, ако бъде потвърдена първоначалната информация, че корабът е бил поразен от дрон.
Четири от тези кораби са атакувани в българската изключителна икономическа зона, а останалите четири инцидента са в румънската изключителна икономическа зона, в териториалните води на Румъния или непосредствено до тях.
Числото не включва кораби, които само са наблюдавали експлозии, без да бъдат засегнати, нито плавателни съдове, ударени месеци по-рано край Украйна и впоследствие отнесени към български или румънски води. Така например Sea Destiny съобщи за видима експлозия, но самият кораб не беше поразен. Не е включен и EMIL, който беше повреден при удар край Одеса още на 5 август и по-късно започна да дрейфува към румънската и българската икономическа зона.
5 октомври: „Royad Mammadov“ потъва край Румъния
Първият случай от настоящата серия е на 5 октомври. Товарният кораб „Royad Mammadov“, плаващ под флага на Сейнт Китс и Невис, се запалва и впоследствие потъва в изключителната икономическа зона на Румъния, на около 30 морски мили южно от Сфънту Георге.
Корабът е превозвал украинско зърно от Измаил към Италия. Румънското Министерство на вътрешните работи съобщи за 11 спасени моряци и две открити тела. Украйна заяви, че плавателният съд е бил атакуван от руски дронове, докато първоначално румънските власти официално потвърждаваха пожара, потъването и спасителната операция, без да определят причината. Министерството на външните работи на Азербайджан впоследствие също определи случилото се като атака с дрон.
6 октомври: първите атаки в българската икономическа зона
Само ден по-късно войната по море достигна и българската изключителна икономическа зона.
Около 03:00 ч. на 6 октомври „Alfa Watan“, плаващ под флага на Того, и „Able“ под флага на Палау бяха атакувани с въздушни и морски дронове на около 70 морски мили източно от Бяла, съобщи българското правителство. Това бяха първите подобни удари срещу търговски кораби в българската изключителна икономическа зона.
„Alfa Watan“ получи тежки поражения и потъна. Българската спасителна операция не откри членове на екипажа. Различни източници съобщаваха между 10 и 12 моряци на борда, поради което точният брой на изчезналите в първите дни остана предмет на противоречиви информации. Българските екипи откриха преобърната спасителна лодка, три плота и отломки от кораба.
„Able“ беше тежко повреден и на борда избухна пожар. Всичките 18 моряци бяха спасени, а двама пострадаха. Корабът превозваше 5985 тона ечемик от Румъния за Турция. След продължила повече от седмица операция плавателният съд успя да напусне българската икономическа зона на 14 октомври.
Българските военни извършиха оглед на „Able“, но не откриха останки от дрон, които да позволят да бъде установен неговият произход. София заяви, че към този момент няма достатъчно доказателства, за да определи категорично кой е извършил атаката.
13 октомври: още два кораба, този път само на 17 мили от брега
Седмица след първата атака последваха още два удара, но значително по-близо до българското крайбрежие.
„Chelsea 3“, плаващ под малтийски флаг, беше атакуван на около 17 морски мили източно от Бяла. Българските власти съобщиха, че корабът е бил ударен от три въздушни дрона. Всичките 15 моряци бяха спасени. Плавателният съд е пътувал без товар от турското пристанище Гиресун към Джурджулещ в Молдова.
Почти едновременно „HS Dignity“, под флага на Гвинея-Бисау, беше поразен от дрон на около 17 морски мили източно от Шабла и потъна. Корабът също е бил без товар и е пътувал от Алжир към румънското пристанище Браила. Петима души от 16-членния екипаж бяха спасени, а останалите 11 останаха в неизвестност.
Само за осем дни така броят на атакуваните кораби в българската изключителна икономическа зона достигна четири, като два от тях потънаха. Българското Министерство на отбраната потвърди тази равносметка и предприе допълнителни мерки за наблюдение на Черно море.
14 октомври: ударът вече е в румънски териториални води
Следващият инцидент бележи още една промяна - опасността достига самите териториални води на държава от НАТО.
Вечерта на 14 октомври танкерът „Yara J“, плаващ под флага на Коморските острови, съобщи за пожар на около 8-10 морски мили югоизточно от Сулина. Това означава, че корабът се е намирал вътре в 12-милната зона на румънското териториално море.
На борда е имало 17 моряци от Сирия, Индия и Иран. Екипажът успя да потуши пожара и нямаше пострадали. Плавателният съд впоследствие продължи към Кюстенджа.
Румънският министър на отбраната Раду Мируца тогава подчерта, че властите все още проверяват дали корабът действително е бил ударен от дрон. Военните радари не са засекли апарат, насочващ се непосредствено към плавателния съд. Именно затова този случай трябва да бъде описван като предполагаема атака, докато разследването не приключи.
15 октомври: „Wine Trader“ и седем изчезнали моряци
По-малко от 12 часа по-късно последва нов тежък инцидент край Сулина.
„Wine Trader“, плаващ под флага на Сан Марино, подаде сигнал за пожар в надстройката около 07:00 ч. на 15 октомври, докато се намираше приблизително на 13 морски мили югоизточно от Сулина.
На борда имаше 12 души. Петима бяха спасени, а седем останаха в неизвестност. Корабът не е превозвал товар.
Румънските морски власти първоначално съобщиха за пожар, без да посочат официално причината. Впоследствие компанията, управляваща кораба, заяви, че по разказите на оцелелите „Wine Trader“ е бил ударен от три дрона. Седемте изчезнали моряци - шестима граждани на Бенин и един руски гражданин - не бяха открити към 19 октомври.
Медиите съобщиха и за информация от военен източник от НАТО, според когото дроновете, причинили пожарите на „Yara J“ и „Wine Trader“, са били с руски произход. Румънските власти обаче продължиха разследванията и не публикуваха окончателна техническа експертиза за всеки отделен случай.
23 октомври: „Хорив“ край Кюстенджа - осмият кораб
Серията продължи на 23 октомври.
Търговският кораб „Хорив“ (KHORYV), под флага на Коморските острови, изпадна в бедствено положение на около 13 морски мили от Кюстенджа. Digi24 съобщи по предварителна информация, че плавателният съд е бил поразен от дрон и започва да потъва.
На борда са се намирали 13 души - 10 украински и трима азербайджански граждани. Девет моряци са извадени живи от водата, открито е тялото на един член на екипажа, а издирването на останалите трима продължава. Румънската военноморска администрация официално потвърди бедственото положение и спасителната операция, но към първите часове след инцидента не беше обявила окончателно заключение за причината.
Данните на VesselFinder показват, че „Хорив“ е 43-годишен кораб за превоз на руда и петрол, построен през 1983 г. Той е отплавал от турското пристанище Ерегли на 21 октомври и се е насочвал към Сулина, където е трябвало да пристигне вечерта на 23 октомври.
Най-тревожната тенденция е разстоянието до брега
Числото осем само по себе си не показва цялата промяна. Същественото е постепенното приближаване на инцидентите към бреговете на България и Румъния.
Първата атака в българската икономическа зона на 6 октомври беше приблизително на 70 морски мили източно от Бяла. Само седмица по-късно „Chelsea 3“ и „HS Dignity“ бяха ударени на около 17 морски мили от българския бряг - непосредствено извън 12-милната граница на териториалното море.
При „Yara J“ разстоянието вече беше само 8-10 морски мили от Сулина - вътре в румънските териториални води. „Wine Trader“ и „Хорив“ се намират около 13 морски мили от румънския бряг - практически до самата граница.
Това превръща случващото се в непосредствен проблем за сигурността на две държави от НАТО и ЕС.
Кой стои зад ударите?
Отговорът не е еднакво категоричен при всички осем случая.
Украйна обвинява Русия за серията атаки. Румънският президент Никушор Дан също заяви, че Москва се опитва да разширява войната и да провокира други европейски държави. При някои от румънските инциденти източници от НАТО също посочват руски дронове.
Българските власти са по-предпазливи. След първата атака на 6 октомври министърът на отбраната Димитър Стоянов заяви, че не може да бъде потвърдено дали дроновете са руски или украински, докато не бъдат намерени и изследвани останки. При огледа на „Able“ такива отломки не бяха открити.
Морската компания Ambrey оценява, че заплахата за търговското корабоплаване се е разширила на запад и че румънската и българската изключителна икономическа зона вече не са безопасни. Компанията свързва основната цел на ударите с корабоплаването, обслужващо украинската търговия.
Тази връзка се вижда и в маршрутите на част от засегнатите кораби. „Royad Mammadov“ е превозвал украинско зърно от Измаил, „Alfa Watan“ е пътувал към Сулина, „Chelsea 3“ - към Молдова, „HS Dignity“ - към Браила, а „Хорив“ - към Сулина. В същото време някои от ударените кораби са били празни, което показва, че рискът вече не е ограничен само до плавателни съдове с конкретен товар.
Икономическият ефект вече се усеща
Серията от атаки има последици далеч отвъд военната сигурност. Ударите не само затрудняват корабоплаването, но повишават застрахователните разходи и усложнява операциите в Черно море.
Към 22 октомври „Блумбърг“ съобщи, че някои корабособственици вече избягват региона. Български корабен брокер заяви, че е спрял да изпраща своите съдове в Черно море заради риска.
Особено чувствителни са маршрутите към украинските дунавски пристанища, Сулина, Браила, Кюстенджа и молдовското пристанище Джурджулещ. Те са част от транспортния коридор, който придоби още по-голямо значение след началото на войната.
България и Румъния търсят по-силно участие на НАТО
След първите атаки София поиска техническа помощ от ЕС и НАТО за разследването и за увеличаване на способностите за наблюдение. България поиска допълнителни радиолокационни средства, противодронови системи, патрулна авиация и други способности.
На 20 октомври американски самолет P-8 Poseidon патрулира над Черно море в рамките на засиленото наблюдение, а българското Министерство на отбраната увеличи използването на безпилотни средства за наблюдение по Черноморието.
Румъния също предприе допълнителни действия. На 22 октомври Върховният съвет за национална отбрана обсъди последните инциденти и възможностите за укрепване на защитата на териториалните води и критичната морска инфраструктура.
Никушор Дан и Румен Радев се срещнаха на 15 октомври в Брюксел с генералния секретар на НАТО Марк Рюте именно заради нарастващите рискове в Черно море.
В региона вече действа и съвместната противоминна група MCM BLACK SEA на България, Румъния и Турция. Основната ѝ задача е борбата с морските мини, наблюдението и безопасността на корабоплаването, но новата заплаха от въздушни и морски дронове поставя въпроса дали съществуващите механизми са достатъчни.
Бившият командир на Многонационалната дивизия „Югоизток“ на НАТО ген. Дорин Тома вече призова за постоянна, планирана операция на Алианса в Черно море по модела на действията в Балтийско море, с общи системи за наблюдение, ранно предупреждение, противодействие на дронове и единна командна структура.
Черно море вече е различна зона на риск
Само преди няколко месеца основните опасности за търговското корабоплаване край България и Румъния бяха плаващите мини, случайните отломки и проникването на дронове, насочени към цели в Украйна.
Октомври 2026 г. промени тази картина.
За по-малко от три седмици осем търговски кораба са поразени или попадат в инциденти, за които има сериозни данни за атака с дрон. Четири от тях са край България и четири край Румъния. Най-малко три кораба - „Royad Mammadov“, „Alfa Watan“ и „HS Dignity“ - потънаха, а на 23 октомври „Хорив“ също беше съобщено, че потъва край Кюстенджа. Десетки моряци са загинали, изчезнали или ранени, като точният общ брой остава труден за установяване заради различията в информацията за някои от екипажите.
По-същественото е географското преместване на риска. Атаките вече не се ограничават до украинските пристанища или далечната част на Черно море. Те достигнаха изключителните икономически зони на България и Румъния, непосредствената периферия на техните териториални води и, поне в един от случаите, самите румънски териториални води.
Днешният инцидент с „Хорив“ показва, че серията не е приключила. Ако разследването потвърди удар с дрон, това ще бъде осмият подобен случай само от 5 октомври насам - и поредният сигнал, че безопасността на гражданското корабоплаване в западната част на Черно море се превръща от транспортен проблем във въпрос на национална и съюзническа сигурност. | БГНЕС
---
Материалът е подготвен от Отдел „Международни новини“ в Агенция БГНЕС
