По-малко от седмица преди края на 2024-та разговаряме с един от най-младите политически анализатори у нас Тончо Краевски. Според него колкото по-безизходна изглежда политическата криза, толкова по-богата е на събития годината. Той твърди, че в момента нямаме служебно правителство, което да поеме кормилото докато мине парламентарната криза, а имаме скрито редовно правителство, което мнозинството толерира, но му е по-удобно да не признава за свое. И още - Радев е нарушил конституцията, но нито едно от неговите нарушения не е така дръзко, както нарушенията, които парламентът си позволява, а това издава кой е в по-слабата позиция. На практика основният ни закон е суспендиран, цялата конституция в момента е надраскана с червено като контролно на третокласник.
- Кое е според вас топ събитието или събитията в политическия живот на България през 2024 г. и защо, господин Краевски? Да ги припомним - два пъти национални избори и едни европейски, влизането на Величие и МЕЧ, разпадането на сглобката, разцеплението в ДПС и краят на ерата „Доган“, начало на разговорите ДБ-ГЕРБ без ПП, влизането в Шенген и по суша...
- Колкото по-безизходна изглежда политическата криза, толкова по-богата е на събития годината. Това е, защото безизходицата е колкото национална, толкова и партийна, толкова и индивидуална. Отключен е верижен трус, който разцепва земята под Народното събрание и тества инстинктите за оцеляване. Няколко политически играчи пропаднаха вече в разтворилата се бездна, останалите се взират в нея. Мисля, че земетресението е причинено от скъсването между собствеността и мениджмънта на политическия капитал. Това скъсване се манифестира най-ясно в конфликта между Доган и Пеевски. Който управлява фактически делата на партията, той скоро ще поиска да му бъде признат пълен суверенитет. Аз, като мнозина други, очаквах Доган да спечели тази битка бързо и решително и сгреших - той реагира мудно и колебливо. Мениджърът беше по-ефективен и по-безкомпромисен от собственика. Просто de jure и de facto не могат да останат несъответстващи за дълго. Виждате ли някъде разминаване между де юре и де факто, там очаквайте земетресения.
- Вицепрезидентът Илиана Йотова почти всеки ден е по някоя телевизия, коментира текущи политически събития. Нямам спомен нито Тодор Кавалджиев, нито Ангел Марин, нито Маргарита Попова да са се явявали и коментирали каквото и да е от текущата политика. Означава ли това, че има вероятност Радев да излезе от „Дондуков“ 2, да направи най-сетне партия, а Йотова да довърши мандата?
- Тази двойка президент-вицепрезидент е различна. В нея вицепрезидентът е кариерният политик, а президентът не е. Обичайно е обратното. Госпожа Йотова е много опитен политик, освен това идва и от медиите, така че това е по-комфортна среда за нея, отколкото за Радев. Но няма съмнение, че когато говори тя, говори чрез нея и той. Те формираха много сплотен екип, който устоя на интригите между „Позитано“ 20 и „Дондуков“ 2. Ако Радев реши да скача в парламентарната политика, Илияна Йотова може да довърши легитимно мандата, но засега не мисля, че нейните публични изяви означават нещо друго освен това, че Румен Радев просто ѝ има голямо доверие и я изпраща там, където е силна.
- Трябва ли да се върне конституционната разпоредба, според която президентът може да си назначава който си иска за служебен премиер и министри? Има ли тогава нужда да има промяна в конституционния модел, след като в последните 3 години България си е президентска република?
- Българският конституционен модел е решил доста гъвкаво въпроса за държавния глава. Моделът ни е парламентарен, когато няма криза, става полупрезидентски при връчването на третия проучвателен мандат и накрая става (мек) президентски, когато редовно правителство не успее да се сформира. Тоест, моделът е динамичен, като ролята на президента нараства пропорционално на неспособността на Народното събрание да образува мнозинство. Инициативата винаги обаче е в парламента и народните представители могат да прекратят президентското управление във всеки един момент, в който постигнат съгласие помежду си. Отнемането на служебното правителство от президента беше de jure ограничаване на правомощията му, но de facto представляваше премахване на този институт като такъв.
По тази причина премахването на института на служебното правителство представляваше промяна във формата на държавно устройство и беше противоконституционно, тъй като обикновено Народно събрание не може да стори това. Тъкмо в този смисъл бяха становищата на всички професионални юристи. В момента нямаме служебно правителство, което да поеме кормилото докато мине парламентарната криза, а имаме скрито редовно правителство, което мнозинството толерира, но му е по-удобно да не признава за свое. Все пак, всички лица от „домовата книга“ се назначават от Народното събрание, което означава, че те са продукт на стари, разпаднали се вече коалиции. Т. нар. служебно правителство всъщност крие „некоалиционни“ взаимоотношения, които партиите не биха си признали публично. И онези партии или фракции, които имат скрити дялове в това „служебно“ правителство, нямат интерес да бързат да правят на всяка цена „редовно“. Няма служебно и редовно на този етап, има просто официално и неофициално. Така че най-краткият отговор, който мога да дам е, че конституционният модел вече се е променил. Разбира се, друг е въпросът, че промяната само задълбочи кризата, вместо да я излекува.
- Има ли партии според вас, които работят за това да няма редовно правителство, за да се стигне до назначаването на служебно от Радев?
- Както казах, това са партиите или партийните фракции, които неформално стоят зад кабинета на Главчев. Една от тях, ДПС-Ново начало, съвсем открито казва, че иска нови избори. А кабинетът няма да бъде на Радев, разбира се, ще бъде на Борисов и Пеевски. Тук имаме сериозно разминаване между de jure и de facto, така че очаквайте трусове.
- Наруши ли президентът конституцията като не покани ДПС-Ново начало на консултациите с парламентарните партии?
- Да, наруши я. Както в случая с отказа си да назначи правителство с участието на Калин Стоянов, президентът демонстрира на Народното събрание, че би могъл легитимно да отвоюва властови позиции, които са му отнети легално. (Следите ли навсякъде търканията между de jure и de facto?) След налагането на противоконституционните промени в Конституцията, основният закон е на практика суспендиран, той не работи. Погледнете в Лекс или Сиела, цялата конституция в момента е надраскана с червено като контролно на третокласник. Има отменени текстове, неуредени последици, противоречия. По някои текстове, сред които тъкмо този за служебния кабинет, има паритет 6:6 в Конституционния съд и всеки момент може да бъдат решени иначе. Конституция няма в момента. Жестовете на Радев целят да подсказват и напомнят това на публиката. Но засега от негова страна има само жестове и нищо повече. Нито едно от неговите нарушения не е така дръзко, както нарушенията, които парламентът си позволява, а това издава кой е в по-слабата позиция.
- Преглътна ли т. нар демократична общност нарушенията на конституцията от Радев? Не натрупа ли Радев доста негативи за тези седем години - и с вдигнатия юмрук, и с шарлатаните от ПП, и със служебните си правителства, за да има успех негова партия?
- Никой политик не е приключил мандата си с повече одобрение, отколкото е имал в началото, разбира се. Мисля, че юмрукът беше популярен ход, когато беше направен. „Продължаваме промяната“ беше голяма щета, но Радев я посмекчи като се извини публично за грешката си. Служебните правителства му бяха отнети точно преди да им се заформи лоша репутация. Общо взето, Радев няма проблеми с рейтинга. Аз мисля, че той не прави партия, защото няма надеждни съюзници в парламента и най-големият му кошмар е да влезе в събранието, да кажем, със 110 депутати. Голяма символична победа, но без мнозинство тя няма да значи нищо и ще го обрече да влезе в системата на договорки между парламентарната олигархия. Той не е силен интригант, ако попадне в парламента без да го доминира със 121 собствени гласа, ще бъде завлечен на дъното.
- Може ли по законодателен път да бъде спряна процедурата по избор на Сарафов за главен прокурор? Киселова допуска, че той ще бъде избран на 16 януари, след това думата има Радев - дали ще подпише указа или не. Какво би станало?
- Всичко може. Датата 16 януари ми се струва, че се използва за изкуствен съспенс. Говорихме по-нагоре, че конституционният модел вече е променен. Новият модел, който оперира сега, е модел на почти неограничена парламентарна власт. Звучи демократично, но не е. Народното събрание не носи никаква отговорност - когато нарушава собствения си Правилник, когато нарушава Закона за нормативните актове, когато нарушава Закона за прякото участие на гражданите, когато нарушава Конституцията. Мнозинството в парламента може да отстрани главния прокурор по всяко време, стига да има такова мнозинство - преди или след 16 януари. Демократична България обаче чувства, че не е в позиция да изтръгне подобен компромис от Борисов. Същото е и с другите потенциални партньори. Затова за всички тях е по-удобно да прехвърлят топката на президента - той да ги спаси от Сарафов, въпреки че те самите явно не искат да се спасяват от него. За президента има само отговорности, но все по-малко реални правомощия. Поредно разминаване между de jure и de facto, което е и основна характеристика на този нов конституционен режим.
- Конституционният съд е претоварен с дела, ще успее ли да отговори навреме на всички?
- Конституционният съд не е претоварен с дела, претоварен е с отговорности. От него се очаква да бъде арбитър на спорове, които са чисто политически и са между хора, които принципно не уважават закона.
- ДБ и ГЕРБ напреднаха в преговорите дотам, че заговориха за коалиционно споразумение за пълен 4-годишен мандат. Какви очаквате да бъдат позициите на другите евентуални партньори БСП и ИТН? А дали ПП ще останат само наблюдатели на преговорите?
- Вярвам, че ДБ искат да направят кабинет, но не мисля, че Борисов има голям интерес да прави такъв. Без негово участие нищо не може да стане, тъй като ППДБ искат да изолират хем Възраждане, хем Пеевски. Това поставя Борисов в изключително силна преговорна позиция.
- Декларацията за санитарния кордон ми звучи вече като 11-та Божия заповед. След като ПП нарушиха някои от десетте, като не лъжи, не кради, не пожелавай жената на ближния си, измислиха 11-та - не пускайте Пеевски във властта... Не се ли изтъркаха вече да я повтарят под път и над път? Защо са толкова обсебени от Пеевски?
- ПП не могат да пускат или да не пускат Пеевски някъде, където той е много отпреди тях. Той би могъл да ги пусне, те него не. Във всеки случай, ако имаше такава заповед, те отдавна са я нарушили - Калин Стоянов и Живко Коцев бяха уж техни назначения. Промените в Конституцията на ППДБ направиха Главчев единствения възможен премиер. Номинираният от ППДБ конституционен съдия, Белазелков, потвърди тези промени и то след като вече сглобката беше рухнала и Главчев беше станал премиер, т. е. катастрофалните последици се бяха материализирали. Струва ми се, че единственият мотив за обсесията им с Пеевски е завист. Ако обсесията беше поради някаква морална нетърпимост, както ни обясняват, нямаше да направят много неща, които направиха.
- Каква роля ще играе новата партия на Корнелия „Непокорна България“?
- Вероятно да помогне на БСП да падне под чертата.
- Има ли равноотдалечен кандидат премиер, който да е имал срещи с Тръмп като президент, да му е гостувала Урсула фон дер Лайен за откриване на предизборна кампания, да е на „ти“ с повечето политически лидери и премиери в Европа и кой би бил този кандидат?
- Ние нямаме лукса да си избираме премиери по CV. Все още не сме намерили такъв, който да покрива най-напред минималното изискване - да бъде подкрепен от повече от половината народни представители. Знаете, че Бойко Борисов през 2009 г., когато стана за първи път премиер, все още не разполагаше с опита, с който сега инак основателно се хвали.
- Каква е прогнозата ви за 2025 г. - осми извънредни избори или редовно правителство? В едно предишно интервю при нас казахте, че след още едни избори парламентарната система може да няма друг ход за излизане от кризата освен Велико народно събрание? Дойде ли му времето?
- Мисленето ми по този въпрос е еволюирало. Аз се опитвам се уча от ставащото, а не да го съдя. Тази година се опровергаха много хипотези, на които държах. Например, мислех че собствениците ще победят мениджърите, което се оказа фундаментална грешка. Що се отнася до ВНС - опасявам се, че дори това да е очевидният изход, то все още не означава, че той ще бъде избран. Хората, от които зависи свикването на ВНС, нямат интерес кризата да се разреши. Защото какво означава край на кризата: не означава само „редовно правителство“, а също възстановяване на нормалното действие на Конституцията, служебното правителство, попълване на всички мандатни органи, избиране на главен прокурор и пр. Тоест, да се възстанови мандатното упражняване на власт, защото в момента цялата власт в държавата се упражнява без мандат. В криза се упражнява извънредна власт по извънреден начин, което е удобно. Защо някой би се впуснал в несигурна реформа на държавното устройство?
Нашият гост: Тончо Краевски е един от най-младите политически анализатори у нас. Завършил Националната гимназия за древни езици и култури с профил История. Учил е европейско право в университета в Маастрихт. Завършил е право в Софийския университет. Работил е в посолството на Великобритания и се интересува от международна политика с фокус върху англоамериканския свят.
Източник: "Труд"
