Лидерите на световните технологични компании алармираха за неотложност на ИИ обучението
В началото на май лидерите на световните технологични компании се включиха в изявление на 250 бизнес лидери в САЩ, с което настояха за спешно обучение по
информатика и изкуствен интелект за всички ученици.
Световният икономически форум наскоро също заключи, че грамотността в областта на ИИ е най-бързо развиващото се умение, необходимо за успех на работното място – нещо, за което пледира и Сам Алтман от OpenAI.
Вездесъщият Марк Зукърбърг също не пропусна да се изкаже, този път с критика към висшето образование в САЩ, което, според него, не подготвя студентите за настоящия и бъдещия пазар на труда.
„Не съм сигурен, че колежът подготвя хората за работните места, които трябва да имат днес. Мисля, че има голям проблем в това отношение, а всички проблеми със студентските дългове са… наистина големи“, каза Зукърбърг в подкаста This Past Weekend с Тео Вон.
С две думи американските и световни бизнес лидери са се притеснили за бъдещата си конкурентоспособност, пряко свързана с хора, които да могат да произвеждат добавена стойност в ерата на ИИ.
А, докато те се кахърят, Китай вече обяви, че от септември 2025 г. въвежда задължително обучение по ИИ в училище за всички класове и всички ученици, като започва с…6-годишните. Все още никой не знае точно на какво ще обучават в Китай учениците си. Това, което е известно, е, че ще осигуряват задължително поне по 8 учебни часа годишно, посветени на тази тема в началното и в средното училище.
Междувременно Южна Корея съобщи, че до 2026 г. планира да обучи всички свои учители как ефективно да използват технологията на ИИ, за да трансформират класната стая, а страната вече започна да разпространява цифрови учебници с ИИ сред учениците в цялата страна по предмети като английски език, математика и информатика.
В САЩ има защо да се притесняват за бъдещата си конкурентоспособност, защото засега разполагат само с поредния указ на Доналд Тръмп, подписан наскоро и целящ да насърчава грамотността по ИИ за всеки ученик. Но въпреки десетилетните призиви за повишаване на технологичната грамотност в САЩ, само 12 щата са въвели изискване за обучение по информатика в училище, а миналата година едва 6,4 % от всички ученици в гимназията са записали такъв курс.
И на целия този фон – изненада! – България се оказва доста напред с предварително изградена образователна инфраструктура по темата.
Какво означава това?
В задължителните български училищни планове има предвидени часове по компютърни технологии и информатика от 3. клас до 10. клас под различна форма. Те предвиждат поне по 1 час седмично през цялата учебна година, а това прави над 30 часа годишно. Има създадени учебни програми, учебни материали, обучени учители и всичко необходимо за този предмет. В 3. и 4. клас се учи елементарно блоково програмиране в точно определена програмна среда, а в прогимназията се стига до основи на Java script и Python. В допълнение в одобрените профилирани специалности след основно образование вече има и „Програмиране на изкуствен интелект“. Макар и рядко ще го срещнете в някои гимназии и професионални училища.
Учебните програми бяха тотално изостанали доскоро, но само преди година бяха обновени. Проблемът е, че твърде бързо отново (ще) стават… неактуални. Защото липсва темата на темите днес – AI. Все пак тя е спомената в програмите, така че има поле за развитие без допълнителни бюрократични трудности.
Защото, както казва Сам Алтман от OpenAI:
„Когато завършвах гимназията, очевидната най-печеливша стратегия беше да се справяш добре с програмирането, а днес е да се справяш с AI.“
Да, може би основи на програмирането са необходими за обща култура и база, но много скоро то вече няма да създава конкурентно предимство – нито на хората, нито на фирмите. Просто защото AI се справя чудесно с него. Твърдят, че го прави вече на 70 % от това, което прави човекът.
И в България, според Петър Петров, експерт по AI, посветил работата си на популяризацията му, българските работодатели все по-често задават въпроса „С какъв AI работиш?“ на потенциалните си служители.
Освен наличната държавна образователна инфраструктура, България им още едно предимство. Големи частни компании, които работят в сферата на IT обучението и предлагат много и гъвкави програми. Групи като Софтуни и Телерик направиха много през годините, за да повдигнат общото ниво на IT обучението в страната. Сигурно са изкарали много пари, но свършиха и страхотна работа! Те и в момента предлагат такива практически обучения, част от тях – напълно безплатни, в т.ч. и за AI. Като се има предвид, че приложното/практическо образование в България почти липсва, в т.ч. и в университетите, добре би било държавата да се обърне към публично-частни партньорства, когато и ако реши да обучава учениците за работа с ИИ. (Надяваме се да е скоро!) Защото, ако се тръгне отново към възлагане на разработката на учебни теми и пособия на академичното царство, работата мнооого ще се закучи.
За президента на Code.org Камерън Уилсън – който организира писмото на 250-те ръководители на компании – решението е просто: „Компютърните науки и изкуственият интелект отключват вратата към уменията, от които учениците се нуждаят, за да процъфтяват в икономика, която се променя с всяка минута“, каза той в съобщение за медиите.
Да, може да е просто и за нас и по-лесно, отколкото сме очаквали. И дано не стане актуална поговорката: Защо да е просто, като може да е сложно?
Екатерина Виткова е редактор „Учебно направление и образователни продукти“ в издателство „Колибри“. Работи в сферата на образованието от 20 години. Завършила е специалност „Славянска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
Източник: https://offnews.bg/
