Времето е неумолим съдник - не спира своя ход, отнася събития и личности, променя мирогледи, дава различен оттенък на миналото, носи забвение или вечна слава, а понякога оставя случилото се в сивата зона, където добро и зло се размиват и никога не могат да бъдат разделени.
Точно там - в сивата зона - вече 20 години стои и мъжът, чиито думи "Бяхме борци, вече сме бизнесмени", най-точно описват противоречивите години на Прехода, през които той първоначално бе мутра и рекетьор, а след това преуспял бизнесмен с бяла якичка.
Георги Илиев, или Главния, бе застрелян на 25 август 2005 година в Слънчев бряг - 10 години след убийството на брат му Васил. Смъртта застига младия и преуспял кюстендилец на 39 години в момент, в който, въпреки че името му се свързва с търговия с наркотици и други престъпления, той има чист бизнес като президент на "ВАИ холдинг".
Мнозина го определят като по-малко харизматичния от двамата братя Илиеви, несговорчив и безчувствен. За Главния футболът е страст, а чалгата - житейска философия. И точно в пресечната им точка куршум от снайпер слага край на живота му.
Екзекуция в "Буда бар" след триумф на стадиона
"Хайде бе, отпусни я тази душа. Няма за кога. Ела да празнуваме". Това са последните думи на боса на "ВАИ Холдинг", чути в любимото му сепаре в "Буда бар" в Слънчев бряг. Секунда по-късно Георги Илиев се свлича на пода пред смаяните погледи на охранителите си, персонала и клиентите от съседните маси.
Главния е мъртъв.
Часът е около 23.30, датата - 25 август 2005 г., а Илиев празнува победата на футболния му отбор "Локомотив" (Пловдив) над ОФК "Белград" от първия предварителен кръг за Купата на УЕФА. Последният му разговор е именно с изпълнителния директор на "черно-белите" по това време Емил Наков.
"След това изведнъж спря да говори. Чуваше се суматоха в слушалката. Затворих и го набрах отново, но никой не вдигаше. Десетина минути по-късно разбрах какво се е случило", разказва след години Наков.
Часове по-рано двамата са на трибуната на стадиона в Бургас. Именно там фоторепортерите снимат Илиев за последно жив.
Георги Илиев е убит на 39-годишна възраст
Гардовете на Главния го откарват за рекордните 14 минути до УМБАЛ-Бургас, но лекарите само констатират смъртта му. При аутопсията става ясно, че куршумът е минал до сърцето и е разкъсал основни кръвоносни съдове.
Два дни след убийството служител на близкия хотел "Хризантема" открива част от оръжието в зеления плет на градината. Разследващите установяват, че става дума за два малки лазера, които се използват, за да фиксират траекторията на куршума. Те са закрепени на стативи на стотина метра от "Буда бар" - единият насочен към масата на президента на "ВАИ Холдинг", а другият към съседна, на която той също сядал понякога с приятели. На следващия ден е намерено и самото оръжие - пъхнато в един от близките храсти.
Оказва се, че става дума за скъпа колекционерска пушка - "Аншуц", 22-ри калибър, с патрони "Стингър", които имат т.нар. хидрошоков отвор и предизвикват по-тежки поражения.
Комплексът "Мултиплейс" в Слънчев бряг, където е любимото заведение на Георги Илиев - "Буда бар"
Поклонението събира стотици в столичната църква "Свети Георги" на 28 август 2005 г. Веднага след него започват и спекулациите, че Георги Илиев е жив и се крие някъде. Главния е кремиран, а прахта му е разделена на три части. Урна с една част е положена в Централните софийски гробища. Втората е предадена на вдовицата Мая Илиева, която я разпръсва в морето от яхтата "Маями", каквото е и желанието на боса на "ВАИ Холдинг" приживе. Третата част е дадена на майката на Георги Илиев - Невена.
Разследването
Криминалистите първо се насочват към тялото на едър руснак, намерено на 4 септември с.г. във Варненския залив. Трупът е със закрепени тежести и се подозира, че това може да е снайперистът, който да е убит от поръчителите. Доказателства обаче не са събрани.
Следователите работят по няколко основни версии за екзекуцията на Главния - разпределение на наркопазара в Югозападна България, конфликт на интереси в легалния му бизнес или личен конфликт.
В началото на 2006 г. разследването е спряно за първи път, защото буксува. Няколко месеца по-късно го възобновяват заради нова версия. Полицаите събират информация, че един от известните членове на подземния свят в Перник - Васил Арарски-Райко Кръвта е имал конфликти с Георги Илиев в наркобизнеса. Шефът на "ВАИ холдинг" подозирал, че перничанинът има връзка с убийството на Васил Горчев-Кьоравия, влиятелен в подземния свят в Югозападна България и негов кумец.
Пернишкия наркобос обаче не доживява да бъде разпитан от МВР като заподозрян. Райко Кръвта е убит на 12 октомври 2005 г. в центъра на миньорския град - два месеца след разстрела на Георги Илиев.
Едва 2 години по-късно е събрана нова информация и делото е възобновено, за да бъдат разпитани хора от обкръжението му. Според свидетелски показания Арарски, негово гадже и приятели прекарали част от лятото на 2005 година в база до Слънчев бряг, като трябвало да проучват навиците на Илиев. Разработени били 2 плана. Според единия Георги Илиев е трябвало да бъде застрелян на яхтата си. Има данни, че Райко Кръвта се е снабдил с водолазен костюм и е проигравал плана в едно от несебърските пристанища. Другият план бил да убият боса на "ВАИ холдинг" именно в "Буда бар", където ходел често.
Смята се, че прекият извършител е отличен стрелец от обкръжението на Арарски. През 2013 г. тази версия е възкресена публично от тогавашния главен секретар на МВР Светлозар Лазаров.
"Има данни, че членове на пернишките килъри, които вече не са сред живите, са съпричастни към убийствата на Георги Илиев и Васил Горчев", заявява тогава той.
2 февруари 2002 г. Георги Илиев на погребението на Димитър Димитров-Маймуняка
В медиите се появява неофициална информация, че "данък" от 400 000 лева, наложен от Кьоравия на високопоставен пернишки наркодилър, е в основата на разстрела на Георги Илиев. Това се случва по времето, когато Кръвта влиза в конфликт с босовете на групировката и се заканва, че Перник ще е негова територия.
В началото на 2005 г. един от най-приближените на Арарски - Иван Стойчев-Дилъра, му се обажда уплашен и казва, че Кьоравия иска да му отчита 400 000 лв. от продажбата на дрога, иначе ще го убият. Тогава Кръвта решава да ликвидира Горчев и на 20 януари 2005 г. той е застрелян от снайперист пред хотел "Ален мак" в Благоевград.
Два месеца по-късно Арарски е извикан на среща от Георги Илиев, който го заплашва и унижава през цялото време. Затова и перничанинът решава да си отмъсти. В групата, която организира покушението, влизат и баща му Васил Станков - Бай Васо - обявен от МВР и прокуратурата за лидер на "Килърите 3", и брат му - Румен.
Доказателства и за това няма, но не след дълго отмъщението застига и Райко Кръвта.
Така и до днес разследването за убийството на Георги Илиев стои в папките на студените досиета с неизвестен извършител, неизвестен поръчител и много версии без доказателства.
От спортна надежда до лошо момче
Георги Андреев Илиев е роден в Кюстендил на 22 юли 1966 г. Той е републикански и балкански шампион по борба. Приет е в спортното училище "Олимпийски надежди" в София, събрало най-големите таланти по онова време. Заради лошо поведение обаче е изключен и не успява да завърши школата. Младежът се прибира в родния си град.
През 1983 г. Георги е регистриран от милицията за кражба, три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване. През 1991 г. е освободен предсрочно и е задържан отново година по-късно, по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи.
През 1995 г. влиза в ареста по обвинение за грабеж и побой, последното му обвинение е за хулиганство, след инцидент в дискотека БИАД през 2000 г. Три години по-късно Софийският районен съд осъди президента на "ВАИ холдинг" Георги Илиев да плати 1200 лева обезщетение на един от собствениците на дискотека БИАД и акционер в "МИГ груп" Славчо Бинев и 700 лева глоба в полза на държавата. Сумата, която поиска Бинев, беше 50 хиляди лева.
Двама братя - една съдба, може би предначертана
10 години преди Георги Илиев да бъде убит - на 25 април 1995 г. - точно на рождения ден на майка им Невена, първи е застрелян брат му Васил Илиев.
Васил и Георги Илиеви
Около 21 ч. 30-годишният бос на ВИС отива към ресторант "Мираж" в столичния кв. "Емил Марков", смятан за централа на групировката. Шофира лично сребристия си "Мерцедес 600 SL", регистриран същия ден в КАТ (твърди се, че е купен от застреляния години по-късно Фатик), а гардовете му го следват със "Сеат Толедо".
Към 21.10 ч. колите навлизат в малката и тъмна уличка "Никола Каменов", до която има строеж. Заради лошия път Илиев се движи само с 20 км/ч. Тогава неизвестни откриват стрелба със заглушител от 2-3 метра. Васил е убит на място - с един куршум в главата, друг над ухото, а трети в гръбначния стълб. На мястото са изстреляни общо 17 куршума.
Оръжието на убийството е намерено случайно от ученик от близкото 73-то училище в найлонов плик, хвърлен под дърво. Пликът е почти стопен, защото е стреляно през него. Картечният пистолет "Заги" е без номер, хърватско производство.
Тези следи не помагат на разследващите и това убийство остава неразкрито. Давността му вече е изтекла и дори поръчителят и убиецът да бъдат уличени, не могат да бъдат съдени.
Така Георги наследява ВИС-2 от брат си Васил. Оказва се обаче и съдбата му. А може би тя е била предначертана и времето - този неумолим съдник - сега показва скритото в числата.
Роденият на 22 януари Васил губи живота си под дъжд от куршуми на 25 април.
Роденият на 22 юли Георги издъхва покосен от снайперист на 25 август.
Сякаш цифрите сами са изписали житейската им траектория - родени под общ знак, свързани от една и съща дата в смъртта си, те се превръщат в огледални образи на едно поколение, за което съдбата и числата са изиграли своята последна иронична игра.
Източник: dir.bg
