Климатичните промени в България – от потопи до пожари

 Експерти и статистика на МОСВ потвърждават: Страната ни е изправена пред все по-чести и разрушителни горещи вълни, пожари и наводнения, а човешкият фактор остава водеща причина

Смъртоносни наводнения, ледени бури, унищожителни пожари. Хрониката на бедствията в България през последното десетилетие е красноречива и тревожна. Това не са изолирани инциденти, а ясни знаци, че климатичните изменения вече не са прогноза за бъдещето, а сурова реалност. Статистиката е категорична - България е на първо място в ЕС по опожарени територии през последните две години, а екстремните валежи все по-често водят до трагедии.

Хрониката на бедствията през последното десетилетие е повече от тревожна:

2014 г.: Наводнението във варненския квартал "Аспарухово" се превръща в едно от най-смъртоносните бедствия, отнемайки 13 живота и причинявайки щети за милиони. Същата година, през юли, над София се изсипват ледени късове с диаметър до 10 см, които повреждат над 3000 автомобила на фона на вятър, достигащ 100 км/ч.

2022 г.: През септември унищожително наводнение потапя карловските села Богдан, Слатина и Каравелово.

2023 г.: Отново през септември, бурята "Даниел" удря Царево и Южното Черноморие. Изсипват се невижданите 330 мм дъжд за 20 часа, които взимат 4 жертви и разрушават ключови мостове и инфраструктура.

Реалността: По-горещо и по-екстремно

"Климатичните изменения не са прогноза в бъдещето - вече са факт", категорични са експертите. Според тях тенденцията за покачване на температурите в Европа е най-силно изразена в района на Източното Средиземноморие, където се намира и България.

Данните потвърждават тази тенденция - от 2000-та година насам почти всяка година е с градуси над нормата. „Това важи особено за декадите след 2010 година. В цялата тази поредица изминалата 2023 беше най-топлата година от 1930-та досега", отчитат климатолозите.

Увеличава се и броят на т.нар. „горещи вълни". „За гореща вълна се считат поне 6 последователни дни с над 32 градуса, или поне 2 дни с температура над 40 градуса, каквито тази година през месец юли имахме в не един район на страната", обясняват специалистите.

От сушата до пламъците

Горещините и продължителната суша са идеалната предпоставка за възникването на пожари. Статистиката на Европейската система за информация за горските пожари (EFFIS) е шокираща: „Само за последната седмица на юли в България са изгорели над 150 хиляди декара гори. За сравнение - в периода 2006-2024 г. по същия метод на изчисление около 120 хиляди декара е годишната загуба от пожари. Тоест, за една седмица счупихме средния годишен рекорд", алармират експертите.

Пожарите нанасят огромни поражения не само на растителността и почвите, но и на горските обитатели, отчитат от WWF. „Метафорично казано, те ще изгубят къщите си и полетата, където се хранят. Началото на юли беше периодът на гнездене, когато повечето птици не са отлетели, а малките на другите животни още не са укрепнали и така стават лесна жертва на огъня".

Човешката мъка и отговорност

В същото време се редуват екстремно сухи с изключително влажни години, което води до наводнения. Лилия Грънчарова, доброволец, помагал на пострадалите в Карловско, си спомня апокалиптичната картина: „Тонове маса, дървета и много, много човешка мъка. Имаше доста мостове, срутени и пометени в буквалния смисъл от вълната. Доколкото знам, все още няколко моста не са оправени".

Причината за бедствията обаче често се крие в самите нас. „Причинителят на самите пожари основно сме ние, хората. Високите температури, които намаляват влажността в растителността, както и силните ветрове - те само подпомагат тяхното бързо разпространение", обяснява комисар Дончев от пожарната.

Той подчертава, че превантивните мерки са от съществено значение и призовава:

⇒Да не почистваме дворовете си чрез горене на сухи треви.

⇒Да не палим огън за барбекю на нерегламентирани места в гората.

⇒При забелязване на неправилно използване на открит огън, гражданите незабавно да сигнализират компетентните органи.

„Ние трябва да разберем, че живеем вече в различни условия. И ако не можем да променим тенденциите в климата, то поне да се адаптираме", заключават експертите. Прогнозите за бъдещето не са оптимистични - към края на века се очаква допълнително нарастване на температурите, като най-лошият сценарий предвижда повишение с до 5-6 градуса в определени райони.