Ако някой твърди, че учебниците в България са безплатни за учениците от 1 до 12 клас, нещо е объркал сметките. Да, по закон е така, но на практика излиза съвсем друго – държавата плаща милиони, като сумата скача ежегодно, а родителите на свой ред се ръсят със стотачки за скъпи помагала, тетрадки и най-различни канцеларски стоки.
Големият печеливш се оказват няколко издателства, начело с Просвета, което е сред най-старите в страната, а от 2000 г. е акционерно дружество. Неговата шефка е Йоана Томова, която в Търговския регистър е Йовка и е снаха на покойния писател Александър Томов. Преди да почине, той разказа как лично е ходил при Иван Костов, за да лобира за снаха му да приватизира издателството срещу повече от символична сума. Сделката е извършена с пряко договаряне, без да се прави обществена поръчка – в онези години България не е член на ЕС и няма подобно изискване. Малко след като правителството на Костов продава на Йовка-Йоана Томова държавното издателство „Просвета“ броени месеци преди да падне от власт през 2000 г., амбициозната дама се развежда със сина на Александър Томов, който се пропива и се самоубива. Отвъд тази лична трагедия обаче, въпросът какви печалби се реализират с учебниците, които би следвало да са възможно най-достъпни за учениците, остава.
Безплатните учебници в България се раздават още от 2004 г., но само на децата от предучилищна възраст до седми клас. У нас има около 20-тина издателства, които печатат учебна литература. От тях в нишата с безплатните учебници през годините успяват трайно да се настанят „Просвета", „Булвест 2000", „Анубис" и в по-малка степен „Летера".
Още навремето се чува, че издателствата печелят луди пари от този бизнес, понеже отпечатването е доста евтино, а след това се продават на огромни цени.
Въпросните цени обаче скачат драматично, след като през 2023 г. парламентът реши всички учениците от 1 до 12 клас да получават безплатни хартиени и електронни учебници и помагала. Според експерти семействата щели да спестят по 200-300 лева.
Запознати обясняват, че за тази законова промяна, на пръв поглед социална и направена уж с грижа за бедните, големият натиск идва от БСП. В Столетницата, както е известно, се подвизават депутати милионери, а също и неофициални лобисти, тясно свързани с издателския бизнес на всички нива. В учителските среди пък се коментира, че зад това предложение стои и най-голямото издателство за учебна литература „Просвета“, което от години печели добре от „безплатните“ учебници, а също и работи много сговорчиво с видни кадри на просветното министерство.
За миналата учебна година от МОН обясниха, че са осигурили 93 млн. лв. „От тази година (става въпрос за 2025-2026), разширяваме правото и за учениците в самостоятелна форма на обучение и българските неделни училища, които функционират в чужбина“, обяви преди време просветният министър Красимир Вълчев. По негови думи са предвидени още 47 млн. лв.
Любопитно е да се проследи, на фона на толкова много пари, как скачат цените и на нар. „безплатни“ учебници. Например в 8-и клас учебник по литература на най-предпочитаното в българските училища издателство „Просвета“, който е струвал 15 лева, вече се предлага за 25.33. По математика – от 17 скача на 26,5З лв. „Музиката" поскъпва от 10 на 78.67 лева, а за „История и цивилизация“ държавата а принудена да дава по 29.33 вместо досегашните 19 лева.
Като цяло за 8 клас учебниците стават по-скъпи с по около 10 лева. Драстично обаче поскъпват тематичните листове по география за 8 клас, които от 5.90 стават 22,67 лева.
В 9-ти клас държавата също ще плаща повече за иначе хубавата социална инициатива. Учебникът по българският език, е 22,53 лв., докато преди законовата промяна през 2023 г. е бил 12-13 лева, в зависимост от авторския колектив на изданието. Историята и цивилизацията, а също и музиката за 9-и клас съответно се вдигат от 19 на 29.33 лв. и от 10 на 18.67 лв.
Затова пък биологията за 9-и клас е по-скъпа само с някакви си 6-7 лева, но пък работните листове, на които обикновено се дават домашни, скачат от 6.90 на 22.67 лв. в 10-и клас тези листове са стрували 12 лв., вече са 25.20 лв.
Учебникът по изобразително изкуство за 9 клас е продаван за 9 лева, но държавата вече го купува за 17.
Подобни скокове има и в цените на учебниците по различни предмети за 10, 11 и 12 клас. Като цяло там повишението започва от 6 лева, за да стигне до 10 и повече.
Веднага трябва да подчертаем, че това поскъпване е необяснимо, понеже няма никаква промяна в качеството на хартията, броя на страниците и съдържанието на учебниците. Хартията е борсова стока и най-драстичното й увеличение е непосредствено след започването на войната в Украйна, когато поскъпва драстично с почти 100%. След това обаче цената й се нормализира и в момента дори е малко по-евтина. Инфлацията при мастилата пък е под 5%. Тоест, ако един учебник поскъпва, това трябва да е с лев-два отгоре, а не с 10-15, обясняват експерти.
Защо обаче цените се завишават толкова? Отговорът е елементарен – така издателствата, а в посочените примери – най-големият доставчик на учебници „Просвета“, си гарантират едни хубави приходи, понеже държавата дава огромни пари, за образованието на децата. Съвсем отделен е въпросът за качеството на предлаганите учебници като съдържание, но така или иначе според Търговския регистър издателство „Просвета" отчита 152 млн. лева печалба за 2023 г., тоест още преди да влязат по-високите цени. Какви са цифрите сега, не можем да кажем, понеже отчетът все още не е публикуван.
Законът изисква хартиените учебници да се връщат в края на всяка учебна година и да се сменят с нови на всеки 3 години. Затова през 3 години Просвета и още няколко по-малки издателства ще издават нови учебници с огромни за България тиражи, понеже всеки випуск е средно по 50 000 ученика. А държавата ще плаща с милиони от бюджета. Някои учители обаче казват, че това е възможно най-законното и елегантно източване на държавни пари и уточняват, че учебникарската мафия не може да бъде докосната с пръст, каквато и битка с корупцията да се декларира, че се води.
Запознати разкриват потресаващи истории за опити на издатели, извън описаната схема, да пуснат на пазара свои учебни помагала: „Още преди да излязат от печат, вече са се появили пиратски издания, изкопирани едно към едно и напечатани в някакви анонимни печатници“. Допълван, че издателите, които се опитват да пробият в бранша, обикновено получават и страховити заплахи. Затова бизнесът от години е съсредоточен в едни и същи ръце.
Най-скъпи обаче се оказват учебниците по чужди езици. Огромният скок в цените им, разбира се, се обяснява с тиражите. Масово се учи английски и затова за него учебниците са по-евтини, докато руският е истински „каприз“. В 9 клас държавата ще плаща по 52 лева за учебник по руски, издаден от „Просвета“, който досега е струвал 35 лева. Тетрадката пък скача от 5.90 на 25.33.
Друг учебник, отново по руски за 9-ти клас, от 17 лева вече е оценен на 38.67, а тетрадка която е била 9 лева, вече е38.67. Към Френския език в „Просвета" са се смилили и повишението е с по 10-тина лева за учебниците и тетрадките. За английския, въпреки високите тиражи, цените са вдигнати в пъти. Учебник от 12 лева на „Просвета вече е 33,33 лева, а тетрадка от 4,90 лева става на20! В 12 клас тетрадките по английски също се продават на държавата по 20 лева, въпреки че, преди да станат „безплатни", са стрували 2. 90.
В 12 клас рекордът по поскъпване в „Просвета“ държи руският. Учебник, който е бил 19 лева, вече е 52 лева, а тетрадка по системата „Привет - А2.2" от 5.90 вече се продава на държавата за 46,67 лева. Отново в 12 клас е и най-скъпият учебник по френски език, който от 25 лева става 46, а тетрадката от 16.90 може вече да се купи с парите от бюджета за 46.67 лева. От просветното министерство дори не са оспорили този безобразно надут ценоразпис. Защо ли, нека кажат компетентните органи.
Към тези пари, плащани от данъците на българите, трябва да прибавим и парите за електронните учебници, които уж са безплатни. Родителите твърдят, че плащат от джоба си за тези на „Просвета“. От тази дейност приходите на издателството за 2023 г. са 2.5 млн. лв., а печалбата е 1.4 млн. лв. Подобна норма на печалбата над 60% е безобразно висока и според експерти няма частен бизнес, който така надува цените, освен ако не си е гарантирал монопол. Предната година приходите са били само милион, а печалбата 183 хил. лв.
Родителите уточняват, че електронните учебници са необходими и предпочитани, защото хартиените обикновено са много тежки и децата предпочитат да ги оставят в училище. Те отбелязват също, че електронните учебници на другото най-голямо учебникарско издателство „Клетт“ поне до тази учебна година са били безплатни.
Излишно е да обясняваме, че във все повече страни по света дигитализираните, и разбира се, безплатни учебници и помагала, все по-твърдо изместват хартиените. И ние уж живеем в дигитални времена, но в страната на Янка Такева българските ученици едва ли скоро ще се радват на такива екстри на модерната епоха.
“Всяка година даваме по 200-300 лева и за всевъзможни помагала тетрадки и най-различни канцеларски материали“, оплакват се родители. По техни наблюдения някои от тези уж много ценни помагала в края на годината остават дори неразлистени.
„Още на първата родителска среща обаче ни събират пари за тях, понеже били крайно необходими и много щели да са полезни за усвояване на материала. После обаче дори не ги разтварят", ядосват се родителите. Те казват, че много пари се харчат и за подвързиите на учебниците и тетрадките.
„Стари подвързии не могат да се ползват, понеже всеки учебник и тетрадка е с различна форма и всяка година сме принудени да купуваме нови“.
А как в училищата се прави изборът на учебници, или иначе казано, на кое издателство ще се плати? На пръв поглед това е работа на учителите, само че те в огромната си част са насочвани от директорите, които пък са съветвани от регионалните инспекторати. Иначе министерството официално уж не се намесва, но пък неговите служители дават ценни съвети, препоръки и напътствия, така че в крайна сметка пазарът е точно разпределен и ориентиран към правилното издателство.
На фона на огромните пари, които се въртят в този бизнес, наистина е странно, че държавата сама не се захване с печатането на учебниците. А може би онези чиновници, които трябва да предложат това, са много добре стимулирани, за да пазят монопола на няколко частници.
Според запознати най-предпочитани сред безплатните учебници от 1 до 12 клас са на изданията „Просвета“ и „Клетт“.
Източник: Уикенд
