Вчера тръгнах от Албена, подарих си малко време на Чудните скали, оттам през Айтос, към Тракия и към дома. Първата тапа от 8 км. видях на Съединение. Коли, коли, коли и никоя не помръдва. Когато наближих обаче Вакарел, там тапата беше 11 км. Пълна блокада. Когато ги отминах и тях, направо злорадо гледах някои от мощните батки, дето карат само с включен ляв мигач как се носят с шеметна скорост към неумолимото спиране. Ако не им поникнат криле, чакаше дълго, дълго, ама много дълго чакане.
И за десерт: от отбивката към Лозен до под моста на Околовръстното преди караулката беше следващата неподвижна река от коли.
Добре, де. Всички, всички без изключение знаят какво представлява петъчният ден. А защо тогава всички се събират на едно и също място по едно и също време, след като знаят за какво става дума?
С пристигането в София трябваше обаче да сляза до центъра. Цялото "Цариградско" си беше още един паркинг, който започваше от "Орлов мост". И що да се връщам оттам, като мога да избера друг маршрут? Покрай КАТ беше напълно свободно и с лекота се прибрах у дома, без да чакам повече от един светофар.
Да, ясно е, че хората в петък тръгват за ваканция, но е време да се мисли стратегически в личен интерес. Хич не ми се вярва, че работещите не могат да изместят с по един ден отпуска за дълъг уикенд. Дори да приемем, че от тези хиляди, хиляди хора, които по едно и също време са спрели на пътя, никой не може да пренареди времето си, то самият кошмар в непроходимия трафик убива цялата идея за почивка.
От хората зависи да променят модела на пътуване, защото шест-седем часа до морето, наместо за три и половина е издевателство над себе си и просто няма смисъл.
fakti.bg
