Паметник на Елисавета Багряна беше открит в двора на 51 СУ, което носи името на голямата българска поетеса, предаде репортер на БГНЕС.
Монументът е дело на скулптора Димо Бойчев и е символичен жест към творчеството и духа на една от най-обичаните и значими български поетеси. Нейните стихове и днес звучат модерно, свободолюбиво и вдъхновяващо.
Тази година се навършват 35 години, откакто училището носи името на голямата българска авторка. Паметникът е не само знак на признателност, но и послание към младите хора за силата на словото, свободата на духа и любовта към родината.
Пред БГНЕС внучката на поетесата Елисавета Шапкарева заяви, че е силно развълнувана, защото това е първият паметник на Багряна.
„Досега имаше само паметна плоча на кооперацията, в която тя живееше. Това е първият паметник и съм много развълнувана и много благодарна. Екипът на училището е страхотен. То от 35 години носи това име и винаги са били много активни, винаги правят тържества, но тази инициатива е изключителна“, каза Шапкарева.
Тя припомни, че „Сърце човешко“ е била любимата стихосбирка на нейната баба, а самата тя също много я харесва.
Попитана кое послание на Багряна е най-важно да достигне до учениците, Шапкарева посочи любовта към нейното творчество.
„Имам едно много любимо нейно стихотворение - „Святата“ от стихосбирката „Вечната и святата“, посветено на Богородица. Нека учениците четат нейните стихотворения, нека бъдат съпричастни към нейното творчество“, каза тя.
Шапкарева разказа и каква е била Багряна извън образа на голямата поетеса.
„Тя беше много сдържан човек. Не говореше за хората, не коментираше колегите си. Общували сме си като баба и внучка. Всяка неделя идваше вкъщи на неделния обяд. Събирахме се и сме говорили нормални неща. Нищо велико не е коментирала, както и ние, разбира се, не сме я разпитвали. Беше много сдържана, много тактична и сърдечна“, сподели внучката на поетесата.
Според нея Багряна трябва да бъде запомнена преди всичко с творчеството си.
„Като човек я познаваха малко хора. Вече, за съжаление, няма и много живи хора, които са я познавали тогава. Нека я запомнят с творчеството ѝ“, каза Елисавета Шапкарева.
Елисавета Багряна, чието истинско име е Елисавета Любомирова Белчева, е родена в София на 29 април 1893 г. Тя е първото от седем деца в семейството. Още в ранните си години проявява интерес към литературата, а първите си стихове пише по време на престоя на семейството във Велико Търново.
Багряна завършва гимназия в София, а след това за кратко работи като учителка в ямболското село Афтане, днес Недялско. Там се среща отблизо с живота на българското село и с тежката съдба на жените - впечатления, които по-късно ще намерят място в нейната поезия.
Между 1911 и 1915 г. следва славянска филология в Софийския университет. Попада в среда на изключителни преподаватели и интелектуалци, сред които Иван Шишманов, Александър Балабанов и Боян Пенев. По това време се запознава с някои от най-ярките български писатели и поети - Димчо Дебелянов, Йордан Йовков, Константин Константинов и Христо Ясенов.
През 1915 г. са публикувани първите ѝ стихотворения - „Вечерна песен“ и „Защо“. Истинското ѝ утвърждаване идва през 1927 г. със стихосбирката „Вечната и святата“. Книгата прави силно впечатление със своята модерност и с новия образ на жената - свободна, смела и търсеща собствен път.
Поезията ѝ съчетава народнопесенна образност и модерни художествени похвати. В следващите си книги - „Звезда на моряка“, „Сърце човешко“, „Контрапункти“ и „Светлосенки“, Багряна продължава да развива своя стил и да преминава през различни творчески търсения.
Личният ѝ живот също е белязан от силни преживявания. През 1919 г. се омъжва за капитан Иван Шапкарев, от когото има син Любомир. По-късно среща литературния критик и историк Боян Пенев, голямата любов в живота ѝ. Именно той я насърчава да експериментира с по-свободни ритми и форми.
Елисавета Багряна е сред най-превежданите български поети. Нейни творби са издадени на повече от 30 езика и достигат до читатели във Франция, Италия, Полша, Швеция, Чехия, Словакия, Русия и много други страни.
Багряна умира през март 1991 г., едва месец преди да навърши 98 години. След себе си оставя поезия, която и днес вълнува с искреността, свободолюбието и човешката си дълбочина. Новият паметник в двора на 51 СУ „Елисавета Багряна“ ще напомня за този несломим творчески дух, превърнал поетесата в една от големите фигури в българската култура. | БГНЕС
