„Галъп Интернешънъл Болкан" проведе изследване на обществените нагласи
по една от най-трудните и чувствителни теми в българското общество -
насилието. Специален фокус е поставен върху насилието между деца.
Социологическите данни показват, че обществото разпознава няколко
основни причини за този тревожен феномен. Сред тях се открояват: липсата
на внимание в семейството, влиянието на приятелския кръг, ролята на
социалните мрежи и въздействието на училищната среда.
Семейството като основен фактор
Липсата на внимание в семейството се откроява категорично от останалите
причини - така са отговорили 41,2% от анкетираните. За българското
общество семейството традиционно е възприемано като основата на
възпитанието и сигурността на личността. Именно затова мнозина смятат,
че именно в семейната среда се коренят основните проблеми, които водят
до девиантно и агресивно поведение сред подрастващите.
Влиянието на приятелите и социалните мрежи
На следващо място, почти с изравнени проценти, обществото посочва лошата
приятелска среда (15,5%) и социалните мрежи (15,1%) като съществени
причини за насилието. В съвременния живот приятелите и дигиталните
комуникационни платформи в значителна степен моделират ценностите и
представите на подрастващите извън семейството.
Затова обществото отдава особено значение на тези два фактора.
Родителите трябва да проявяват засилено внимание както към приятелския
кръг на децата си, така и към начина, по който те общуват в социалните
мрежи. Това изисква не само наблюдение, но и развиване на емоционална
чувствителност и разбиране към онлайн средата на подрастващите.
Училище и образование
За 9,2% има липси на възпитание в учебна среда. Тези дефицити трябва да
се компенсират с активна комуникация между родители, деца и училище.
Образованието има основна функция да подготвя подрастващите за
предизвикателствата в живота и начина по който да се свързваме с
другите.
Интернет и преживяното насилие
9% от анкетираните виждат проблема в интернет като цяло - в
информационното пространство извън социалните мрежи. Там често
изобилства от съдържание, наситено с насилие и фалшиви послания, към
които децата и тийнейджърите са особено уязвими.
Освен това 5,4% от запитаните посочват преживяното насилие като причина
за агресивното поведение при децата. Изразът „насилието ражда насилие" е
особено валиден в контекста на детската агресия. Всяко дете, преживяло
или станало свидетел на насилие, ако не получи навременна емоционална
подкрепа, има голяма вероятност в бъдеще само да прояви агресия или да
стане жертва на подобни действия.
Психичното страдание - подценяван, но важен фактор
Интересен е фактът, че 2,8% от анкетираните разпознават психичното
страдание като причина за агресивното поведение. Макар процентът да е
нисък, той показва определена чувствителност на обществото към темата за
психичното здраве. Практиката показва, че когато подобни проблеми не
бъдат разпознати навреме или се неглижират, това може да доведе до
сериозни последици, включително и прояви на насилие. За съжаление, за
такива случаи обществото често разбира едва постфактум.
Анализът по полови различия също разкрива интересни тенденции.
• 43,3% от жените посочват липсата на семейна среда като основна
причина, докато сред мъжете този дял е 39%. Вероятно обяснението се крие
в това, че мъжете по-трудно признават наличието на дефицит на внимание в
семейството. В традиционното българско семейство жената често носи
основната отговорност за грижата, вниманието и емоционалната връзка,
докато мъжът се възприема като символ на реда и дисциплината.
• 17,2% от жените изтъкват лошата приятелска среда като водещ фактор,
докато сред мъжете този процент е 13,2%.
• По отношение на социалните мрежи, мненията на двата пола са почти
идентични - 15,7% при мъжете и 14,8% при жените.
• 12% от мъжете смятат, че липсата на възпитание в училище е основна
причина, докато само 6,7% от жените споделят това мнение.
• В групата на посочилите интернет като основен фактор попадат 9,9% от
мъжете и 8,1% от жените.
• Повече мъже (6,4%) отколкото жени (4,5%) виждат преживяното насилие
като причина за детската агресия.
• От друга страна, 3,4% от жените смятат, че психичното страдание е
ключов фактор, докато сред мъжете този дял е 2,1%.
Изследването на „Галъп Интернешънъл Болкан" показва, че българското
общество е силно чувствително към темата за детската агресия. Налице е
осъзнаване, че насилието не възниква изолирано и спонтанно, а е резултат
от сложна комбинация между семейни, социални и психични фактори.
Ограничаването и преодоляването на този тревожен феномен изисква
комплексни усилия от страна на гражданите, образователните и държавните
институции.
ПАСПОРТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО:
Метод на регистрация на данните: Стандартизирано персонално интервю тип
face-to-face с регистрация на данни чрез таблети (TAPI - Tablet-assisted
personal interviewing)
Обем на извадката: 904 интервюта с пълнолетни граждани на България.
Метод на формиране на извадката: Квотна извадка, формирана по признаците
възраст, пол, образование и тип на населеното място.
Теренна дейност: 1 октомври-14 октомври 2025 г.
Представителност: Национално представително за пълнолетното население на
страната. Проучването възпроизвежда структурата на населението следните
демографски признаци: пол, възраст, образование, тип населено място.
Максималната статистическа грешка е ±3.5 % за 50 % дял за основната
извадка при 95% гаранционна вероятност.
Изследването е част независимата изследователска програма на „Галъп
интернешънъл болкан" и е финансирано със собствени средства.
https://www.gallupinternational.bg/49510/%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%87%d0%b8%d0%bd%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%81%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b4%d0%b5%d1%86%d0%b0-%d0%be%d1%82-%d1%82%d0%b5%d1%85%d0%bd%d0%b8-%d0%b2%d1%80/
