Несъмнено вафлите не са от изкушенията, които могат да бъдат добавени към здравословното меню не само заради многото калории, а и поради факта, че са пълни със захар, химикали и не на последно място – палмово масло. Макар в това сладко изкушение да има много енергия, то е изключително бедно на протеини, витамини и минерали, сочи подробно изследване, проведено от асоциация „Активни потребители“. Проверките сочат, че преобладаваща част от лакомствата съдържат вредното палмово масло.
Тук е мястото да споменем, че организмът има сравнително добра поносимост към нормалната палмова мазнина. Проблемът обаче идва от предварителната й обработка, която води до втвърдяване – процесът на хидрогениране, при който се получават канцерогенните вещества. На някои вафли е посочено, че са млечен продукт, въпреки че традиционните рецепти не предполаган влагане на такива продукти.
„Станало е модерно да се добавят такива продукти, но това не е чисто мляко, а да кажем – сухо мляко или пък суроватка, която е страничен продукт при производството на сирене. Тоест това е нещо, което иначе хранителната индустрия би изхвърлила“, обясняват от „Активни потребители“.
Едва ли за някого ще е изненада фактът, че във вафлите се съдържа изключително много захар, която при температурна обработка взаимодейства с млечните протеини и води до образуването на токсични химикали. Още по-неприятното е, че освен захарта, в някои вафли има и изкуствени подсладители като добавка, което не е оправдано в производството.
„Крайният резултат от многото въглехидрати е високата енергийна стойност на продукта. На 100 грама се падат около 500 калории. Енергия има, но е важно да се отбележи, че във вафлите
няма необходимите за хората протеини, витамини и минерали. Те са високоенергийна, но не и пълноценна храна“, е изводът от проучване на „Активни потребители”.
Тъй като Е номерата на технологичните добавки се ползват с лоша слава сред потребителите, които искат всичко в храните да е натурално, производителите на вафли използват малка хитринка. Те изписват пълните имена на технологичните добавки, а спестяват по-кратките Е номера. Например добре познатият емулгатор лецитин е ЕЗ22, подобният по свойства полиглицерол полирицинолеат е Е476, цветната и вредна карамелизирана захар е Е150, Е965 (малтитол) и Е953 (изомалт) са индустриални подсладители, Е160 (бета-каротин) е добре познат от други храни оцветител, а Е202 е стандартният консервант, изписван във вафлите като калиев сорбат, предупреждават от „Активни потребители”.
При проверка се оказва, че различните продукти на един производител имат идентични данни за хранителни и енергийни стойности. Това са малките таблички, на които е изписано съдържанието на белтъци, мазнини, въглехидрати и сол. При това тези продукти визуално се различават, което означава, че производителят евентуално е спестил разходите за тестване.
Случайно установените пропуски в етикетите са индикация за сериозен проблем в държавния контрол.
Надзор върху изпълнението на изискванията за етикетиране упражнява Българската агенция по безопасност на храните. От години има сигнали за нарушения и неточности в информацията върху етикетите, но досега контролният орган, изглежда, не иска да се занимава с подобни проблеми, алармират от „Активни потребители”.
Друга тема е четливостта на етикетите – много често се ползват дребните буквички, като те се изписват и върху неподходящ цветен фон, и в допълнение разположени върху гънки и ръбове.
В крайна сметка, експертите не казват, че вафли изобщо не бива да се консумират, но не бива да се злоупотребява с количеството. Официална препоръчителна доза няма, но оптималното е 2 до 4 вафли седмично.
Източник: Уикенд
