Конният спорт е единственият, в който мъже и жени се състезават заедно, твърди генералният секретар на федерацията ни
– Г-н Шейтанов, на Балканиадата по конен спорт в Атина участвахме с 12 момичета и три момчета в прескачането и 13 момичета и едно момче в обездката. Да уточним, че двама ездачите – Ангел Няголов и Антон Дацински, са може би най-опитните ни и награждавани ездачи в прескачането. Защо ездата е така феминизирана?
– Това е явление в целия конен спорт.
– На какво се дължи глобалната доминация не момичета в седлата?
– Жените са по-любвеобилни, по-емоционално приемат грижата за животните – това е едното от обясненията. В същото време, спортовете за мъже са повече, отколкото спортовете за жени. А конната езда не прави разлика между половете на състезателите и това е единственият спорт в който мъже и жени се състезават заедно. Тук не силата е водеща, а уменията в създаването на тандем с коня. На последната Купа на нациите в Атина за деца, не участва нито едно момче – бяха само момичета. В обездката, съответно в клас „Мъже“ и клас „Юноши“ се състезаваха сестрите Мирела и Сияна Райкови. Мирела вече постигна вицебалканска титла индивидуално, когато бе в клас „Юноши“. ?Много от състезателките са тук с малките си сестрички, които вече яздят активно и само чакат да достигнат възраст, в която да се включат в големите турнири.
– Каква беше нагласата за резултатите ни от Атина?
– Знаехме, че сме с възможности за медали, включително отборни, индивидуални и че всяко от децата може да се бори за медал. В отборните надпревари, юношите спечелиха злато със забележителна преднина в прескачането на препятствия. В същата дисциплина децата завоюваха сребро, а децата в обездката се представиха чудесно и спечелиха бронзови отличия. В индивидуалната надпревара Ивана Ангелова стана вицебалкански шампион сред юношите, Десислава Миланова взе бронза при децата, а Сияна Райкова, която е по-малката сестра на Мирела Райкова, спечели бронза.
– Какво калява състезателния дух у децата, които са такива, дори в юношеска възраст? За разлика от всички други спортове, състезателят ръководи, но в същото време зависи от изключително мощен партньор, който е животно…
– За децата шампионатите, Купата на нациите и отборните участия са винаги изключително важни, защото тези турнири слагат повече тежест на раменете им. С натрупването на опит разбират, че индивидуалното скачане не е шампионат. Дори е много по-трудно от отборните спортове, защото ако във волейбол, футбол, не си във форма в конкретен миг, винаги някой от отбора ще те покрие. В конния спорт това е невъзможно. Дори в отборната надпревара влизаш сам на плаца и отново сте ти и това, което умеете заедно с коня. Участваш сам, но от твоето представяне зависи и целия отбор. Несъмнено качествата на коня-атлет са изключително важни, но винаги говорим за екипност, за умението на ездача да води коня така, че двамата да постигнат най-доброто, на което са способни.
– Участваме в обездката с 14 състезатели. Дисциплината е по-малко атрактивна за зрителите, но в същото време, всеки ездач, който е преминал от динамиката на скоковете към фината настройка и спойка с коня в обездката, признава, че това е много по-трудно.
– Участвахме с отбори в групите на децата и юношите и „Мъже“ индивидуално. В последните три-четири години обездката бележи осезателно развитие в България – участвахме два пъти на европейски шампионати, а тази година Станислав Райков, който отговаря за дисциплината в Управителния съвет на федерацията, хвърли огромни усилия в подготовката на състезателите. Седмица преди Балканиадата, в България гостува Мартин Лутен от Нидерландия, който е настоящият европейски шампион за млади ездачи, а преди това шампион за юноши. Подготовката у нас става все по-пълноценна, хоризонтите се разширяват. ?Да, дисциплината не е толкова атрактивна като скоковете, но който се загледа, неизменно се влюбва в нея. „Обездка“ не звучи като нещо разбираемо, затова можем да я наречем „Танцуващи коне“.
– Мирела Райкова и Гергана Фратева се състезаваха в категория „Мъже“. Надменно или комично е жените да са „Мъже“?
– Това е некоректно, особено в наши дни, но всичко започва от английската дума Seniour (старши). Когато става дума за ездата обаче, у нас преводът е с много повече думи. И накрая отново се спираме на категорията „Мъже“ и така поне не заимстваме изцяло чужда дума. Би било още по-странно да ги наречем „Синиъри.“
– Как се отрази Ковид инфекцията при подготовката и провеждането на състезанията?
– Конният спорт, дори когато е отборен, всъщност е индивидуален и няма нищо общо с други спортове – всеки от атлетите, заедно с коня си, е на десетки метри разстояние от останалите. Затова и тренировките продължиха. Но самото провеждане на състезания беше затруднено и поради нови гранични правила, а в същото време инфекцията от херпес по конете, която възникна в началото на година, също забави провеждането на много от турнирите, точно в момента в който трябваше да започнат на открито.
– Република Северна Македония защо не участва?
– Защото нямат конен спорт. Отскоро е сменено ръководството на тяхната федерация и всички се надяваме при тях процесите да тръгнат в правилна посока. Но за развитието на конния спорт е нужно и посвещение, и инвестиции.
– Хърватия се включи с един ездач, Кипър участва с двама. Нашата делегация изглежда чудесно, на фона на гръцката и турската конкуренция!
– Факт е, че броят на добрите ни ездачи нараства, конният спорт добива популярност сред децата, сред младите, които се влюбват в емоцията, в животните, в преодоляването на ежедневните трудности. Повечето семейства приемат конете като още един член на семейството, а всеотдайността към тях е не само в рамките на спорта, а в живота. Ползите от конния спорт се простират далеч отвъд самата езда и състезанията, а това е прекрасна и много голяма тема.
На тържественото откриване на Балканиадата в Атина, знаменосци бяха най-малките ни ездачи, които все още не са на възраст да участват, но те не пропуснаха нито един старт, нито един скок и коментираха така професионално, че е само въпрос на време те да бъдат новите ни звезди.
