Някои аспекти на студентското движение обаче не се възприемат еднозначно. Причината е националистическият подтон, който характеризира поне част от протестиращите студенти.
Сърбия проведе първия си голям протест за годината тази събота (23 май). Десетки хиляди хора от цялата страна протестираха в столицата Белград срещу режима на президента Александър Вучич. Движещата сила зад протестите е сръбското студентско движение, което възнамерява да участва в парламентарните избори със собствена листа от кандидати. Избори по график не трябва да има преди 2027 г., но според изявление на Вучич те могат да се проведат между края на септември и средата на ноември тази година.
Последният протест се провежда на фона на ново вътрешнополитическо напрежение. За да затрудни максимално протестите в столицата, правителството спря железопътния транспорт към Белград в събота – практика, която вече се превръща в обичай преди големи опозиционни демонстрации. Наскоро сръбската общественост беше шокирана и от новината за мафиотско убийство, в което е замесен (впоследствие уволненият) началник на белградската полиция Веселин Милич. Според прокуратурата Милич е инструктирал жертвата да дойде в белградски ресторант без охрана, където вече го чакали полицейският шеф и двама убийци. Мнозина наблюдатели виждат в случая поредното доказателство за размитите граници между държавата и организираната престъпност в Сърбия. Това се случва на фона на нападения срещу демонстранти и опозиционни представители от неизвестни извършители. Местните избори през март също бяха белязани от насилие.
Националистически подтон сред студентите
Някои аспекти на студентското движение обаче не се възприемат еднозначно. Причината е националистическият подтон, който характеризира поне част от протестиращите студенти. Това пролича ясно след приемането на студентски „меморандум“, който в идеологически объркан стил възприема сръбските националистически наративи за Косово и на практика настоява вече независимата държава отново да стане провинция под контрола на Белград.
Един от политиците, които отхвърлят това, е Шаип Камбери – единственият албански депутат в сръбския парламент. Камбери е от Прешевската долина в югозападна Сърбия, граничеща с Косово. В тази долина живее албанско мнозинство, което става още по-изразено към южната част на региона. В района около град Прешево албанците са над 90% от населението. Затова не е изненадващо, че Камбери гледа на събитията в страната от албанска перспектива.
Макар да не отхвърля изцяло студентското движение, той възразява срещу неговия „меморандум за Косово“ и подобни националистически прояви. „Демократизацията на Сърбия не може да се основава на възпроизвеждане на стари националистически модели – дори ако те идват в нов политически облик“, казва той. Камбери разбира прагматичния аргумент, че е необходимо да бъде сменен „авторитарният режим на Александър Вучич“, но според него новата сръбска история показва, че компромисите с национализма в крайна сметка водят до нови кризи, нови несправедливости и нова нестабилност.
Уроците от миналото
Камбери прави препратка към 90-те години и началото на 2000-те. През септември 2000 г. обединената сръбска опозиция успява да победи авторитарния лидер Слободан Милошевич, чийто министър на пропагандата по онова време е именно Вучич. След като Милошевич отказва да признае изборните резултати, той е свален при народно въстание през октомври същата година.
Но цената на тази промяна се оказва висока. Проевропейската опозиция тогава влиза в прагматичен съюз със сръбския националист Воислав Кощуница, който по-късно, като президент на Югославия и министър-председател на Сърбия, отдалечава страната от ЕС и я доближава до Русия.
Камбери не иска подобен сценарий да се повтори със студентското движение. „Демократична Сърбия трябва да се основава на граждански ценности, осмисляне на миналото и равенство между всички народи“, казва той. Според него студентското движение не е еднородно и би било грешка всички студенти да бъдат определяни като националисти. „Проблемът възниква, когато доминиращите символи, послания или документи създават усещане за приемственост със старите национални наративи, довели до конфликти в региона“. Тогава не е изненадващо, че малцинствата в Сърбия се страхуват, че в същността си нищо няма да се промени.
Притесненията на малцинствата
Поддръжниците на студентите твърдят, че настояването Косово да бъде „върнато“ в рамките на Сърбия е просто израз на уважение към сръбската конституция. Формално това е вярно. Именно по инициатива на Кощуница през 2006 г. в сръбската конституция Косово е записано като неразделна част от Сърбия.
Самото позоваване на конституцията не е проблем, казва Камбери. Проблемът идва, когато това се прави „без да се отчита реалността на терен и без разбиране на историческия контекст“. Косово днес функционира като независима държава, призната от мнозинството демократични страни. Според него настояването върху конституционните формулировки държи сръбското общество „в постоянен конфликт с реалността“.
Нужно ли е да си националист, за да спечелиш избори?
Друг аргумент на защитниците на студентите е прагматичен – че в Сърбия не можеш да спечелиш избори без силна доза национализъм. Камбери отхвърля и това твърдение.
„Твърдението, че избори в Сърбия не могат да се печелят без национализъм, показва колко дълбок е проблемът в сръбското общество“, казва той. Ако се приеме логиката, че национализмът е необходим политически инструмент, тогава пространството за истинска демократизация се затваря. Според него политическите лидери трябва да променят общественото съзнание, а не просто опортюнистично да се приспособяват към него.
По думите му не е достатъчно само да бъде победен Вучич. Сърбия има нужда от скъсване с политиките, довели страната до сегашното ѝ състояние. Според Камбери студентското движение е изправено пред исторически избор: „Иска ли просто смяна на властта или истинска трансформация на Сърбия?“
Косово и липсата на осмисляне на миналото
Камбери подчертава, че е необходима ясна дистанция от идеологиите, довели до войни, етнически конфликти и системна дискриминация. Това изисква и сериозно осмисляне на миналото – нещо, което според него почти липсва сред студентите.
Малцина от сръбските студенти, които шумно настояват Косово да принадлежи на Сърбия, всъщност някога са били в Косово. Те не познават Косово и почти не познават косовски албанци. Още по-ограничени са знанията им за престъпленията, извършени срещу албанците в Косово през войната.
Един пример е клането в Мея и Кореница през април 1999 г., когато сръбски сили убиват около 350 албански мъже като отмъщение за смъртта на четирима сръбски полицаи. Ако човек попита млади сърби за тези събития, обикновено получава само свиване на рамене. Същото важи и за други сръбски военни престъпления в Косово.
Според Камбери именно тази липса на познание или нежелание да се знае е причината протестите в Белград да бъдат посрещани с хладен интерес в албанските райони на Южна Сърбия. Албанците в Прешевската долина не разпознават своите политически и обществени проблеми в основните послания на протестите.
Затова сръбските албанци почти не участват в демонстрациите. Освен това в началото на протестите проправителствените медии разпространяваха твърдения, че студентите си сътрудничат с тогавашния косовски премиер Албин Курти. Според Камбери откритата подкрепа на албанците от Прешевската долина само би засилила тази пропагандна линия. | БГНЕС
