Заради рязкото вдигане на акциза, което предлага ЕК, се очаква увеличение на контрабандата
България не е готова за зеления преход в транспорта, твърдят от петролния бизнес
След рекордните цени на тока и газа, за които няма изгледи скоро да се укротят, идва шоково поскъпване на бензин, дизел, пропан-бутан и метан. Това стана ясно в четвъртък на конференция за бъдещето на петролния бизнес у нас, организирана от Българската петролна и газова асоциация (БПГА).
Причините за поскъпването на горивата са готвените от ЕК промени в облагането и вкарването на екологичен компонент в цената им, обясни Светослав Бенчев – юрист на браншовата организация.
Според подготвяната нова евродиректива от 2023 г. акцизът за всички горива, използвани в транспорта, ще се смята според енергийно съдържание, а не на литър, както е в момента. Само от тази промяна косвеният данък за бензина ще се увеличи с 50 ст., при дизела с 1,40 лв., за пропан-бутана увеличението ще е от 18 до 40 ст., а за метана, който се използва като моторно гориво – до 76 ст.
Към тези стойности трябва да се прибави и екологичната компонента, която при 50 евро цена на тон въглеродни емисии ще добави още 55-65 стотинки на литър, показват изчисленията на асоциацията. От крайните сметки излиза, че се очаква увеличение на литър гориво от поне 1,20-1,32 лв.
Така новото облагане ще доведе до почти двойното поскъпване на бензин и дизел, ако се сравняват със сегашните им нива, и
от 2023 г. литър
ще е към 4 лева
Изчисленията важат, ако междувременно не се променят цените на петрола. Очакванията обаче са, че котировките му ще се качат и през следващата година заради все по-голямото търсене, свързано с възстановяването на световната икономика. Още до края на тази година най-вероятно ще има ново увеличение на дребно до поне 2,40 лв.
Покачването на горивата по бензиностанциите в момента изоставало в сравнение с ръста на международните цени, защото у нас търговците все още имали запаси от средата на лятото. В момента обаче те вече са на изчерпване и нямало резерви за задържане на цените. А след срещата на страните производителки от ОПЕК, които решиха да не се увеличава добивът, тенденцията за петрола била ясна – плавно, но устойчиво поскъпване.
България не е
готова за прехода
в транспорта
според параметрите на Зелената сделка на ЕС, заяви Живодар Терзиев – председател на БПГА. Според него новите екоизисквания ще направят придвижването с автомобил и транспорта на стоки много скъпи.
Терзиев вижда проблем за България и при преминаването към алтернативни горива за автомобили – електричество и водород. Той даде следния пример – средно за месец се продавали 300 млн. литра горива у нас, което се равнява на 1500 гигаватчаса ток за електромобили. Ако те заменят изцяло тези с двигател с вътрешно горене, няма да има кой да произведе толкова ток за задвижването им, както и няма да може да се осигури инфраструктура за зареждането им.
Изискванията на ЕС са до 2025 г. да има зарядни станции по трансевропейските коридори на всеки 60 км у нас, което е много трудно изпълнимо, посочи Терзиев. В момента доставяната електроенергия до бензиностанция била най-често до 30 киловата, което стигало за нейната нормална работа, но не и за изграждане на зарядни станции за лекотоварни автомобили. Единствено обектите за търговия с природен газ за моторно гориво имали осигурени 250 киловата.
А според новите изисквания на ЕС до 31 декември 2025 г. всяка зарядна станция трябва да е с минимална мощност от 300 киловата и да включва минимум една зарядна колонка с минимална мощност от 150 киловата. 5 години по-късно параметрите се променят на минимална мощност от 600 киловата и поне две зарядни колонки с минимално 150 киловата.
По трансевропейските коридори трябва да има зарядни станции за тежкотоварни автомобили до 31 декември 2025-а с минимална мощност от 1400 киловата и минимум една колонка с поне 350 киловата. До 31 декември 2030-а изискванията се вдигат на 3500 киловата две станции с поне 350 киловата.
За да се осигура такава инфраструктура,
ще са необходими
огромни инвестиции,
които компаниите
трудно биха могли
да направят
без помощ от държавата. На най-наситената с бензиностанции магистрала “Тракия” обектите не можели да получат стабилно такива големи количества електроенергия, липсвали подстанции на електроразпределителните дружества.
Отделно остава нерешен въпросът кой ще достави този ток до зарядните станции, заяви Терзиев. За да се осигури по-бързото им изграждане, от БПГА посочват, че ще се наложи да има облекчения за лицензирането им за участие на борсата за ток и за строежа на станции.
Според Живодар Терзиев проблем има и при соченото за друго екологично гориво – водорода. У нас имало две-три станции за водород, и то за технологични нужди, е не за зареждане на автомобили.
От асоциацията подчертаха, че не са против развитието на инфраструктурата със зарядни станции за електромобили, но предупреждават, че България няма да се справи с твърде тежките изисквания на ЕС.
Затова предлагат в преработвания план за възстановяване да се предвидят планове за мобилност в цялата страна. Друга идея на асоциацията е да се предвиди грантова схема за подпомагане на инфраструктура и технологии като изграждане на обекти за газ, водород и електрозарядни станции. Субсидиите трябвало да покриват 60- 90% от нужните инвестиции, защото не ставало въпрос за пазарни принципи, а за административно наложени задължения.
България можела да поиска и да не прилага за определен период екологичния компонент в цената на горивата, защото социалната и икономическа цена в момента ще е твърде висока. Страната ни имала най-висок дял на намаление на вредните емисии в Европа съгласно стойностите на Парижкото споразумение за климата и това можело да се използва за добър преговорен инструмент. Освен това България има право и на вето по отношение на екологичния компонент.
От петролната асоциация настояват да се въведе и плавен график за вдигане на акциза, за да могат домакинствата и индустрията да предвидят разходите си и да няма шоково поскъпване след кризисния период.
Не искаме да чертаем апокалиптични картини, а да се помисли как преходът към зелени технологии да е социално поносим, посочи Андрей Делчев – изпълнителен директор на асоциацията.
Според него
пропан-бутанът
и метанът трябва
да останат като
преходни горива
поне още 20 г.,
както и да бъдат запазени възможно най-дълго автомобилите с двигатели с вътрешно гориво, използващи биогорива, и усъвършенстването им за отделяне на по-малко въглеродни емисии.
Можело и да опита производство на водородно гориво в бургаската рафинерия “Лукойл Нефтохим” и АЕЦ “Козлодуй”. Друга мярка, предлагана от асоциацията, е да се въведе изискване вътрешните превози в предприятия, пристанища и летища да са само с електромобили и да се заложат пилотни проекти за градски транспорт в София с водород. Така нямало да се прехвърли цялата тежест на екоизискванията на ЕС върху домакинствата.
Тихомир Безлов – експерт в Института за изследване на демокрацията, посочи, че шоковото поскъпване на горивата може да предизвика рязко повишаване на дела на сивия сектор. Той даде пример как през 2010 г. е имало подобно явление с цигарите, когато акцизът бе вдигнат рязко и контрабандата е стигнала около 40%. Според направена оценка делът на незаконния пазар на горива в страната е около 12-15%. Това означава, че на около 6 млрд. литра 1 млрд. са продавани, без да се платят данъци.
/* (c)AdOcean 2003-2021, vgb_bg.24chasa.bg._______ Smart Lazy */
ado.placement({id: ‘ado-wSWVs79y7cCEPuViApViZkmyXlPQ2fuptXp4c.66yaX.B7’, server: ‘vbbg.adocean.pl’ });
