Михаил Горбачов е първият и последен президент на СССР, последният генерален секретар на ЦК на КПСС, Бащата на Перестройката.
Легендарният руски държавник издъхна в Централната клинична болница в Москва на 92-годишна възраст.
Възхваляван на Запад за приключването на Студената война, на Изток той се сдобива с много врагове. За мнозина е отговорен за разпада на СССР и за икономическата разруха, настъпила след това в повечето бивши социалистически републики. За Запада обаче той остава в Пантеона на историята с премахването на заплахата от ядрено унищожение, която все по-видно се възражда днес.
Горбачов влиза в КПСС през 1952 г. на 21 години, но се превръща в ключова политическа фигура през 70-те г. на миналия век, когато става най-младият член на Политбюро, въпреки че вече е навършил 54. Юздите на КППС поема еднолично чак през 1985-а.
Ето какво се случва след това:
Март 1985 – Михаил Сергеевич Горбачов става генерален секретар на ЦК на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) след смъртта на Константин Черненко. Той е на 54 години и почти незабавно започва политиката на перестройка (преустройство) и гласност, за да извади страната от политическата и икономическа стагнация. По съветската телевизия е излъчен документален филм, посветен на новия лидер.
Октомври 1985 – Горбачов прави първото си посещение на България в качеството си на съветски лидер. Въпреки топлото посрещане, отношенията между Горбачов и Живков стават все по-лоши. От една страна българският ръководител е несъгласен с политиките на гласност, а от друга Горбачов има притеснения за поетия в България курс към икономическа либерализация и близки отношения с Япония и Западна Германия.
Ноември 1985 – Горбачов и президентът на САЩ Роналд Рейгън провеждат първата си среща на върха в Женева; Горбачов заявява, че е оптимист, че може да бъде постигнато разведряване и намаляване на въоръженията.
Април 1986 – Експлозия в ядрения реактор в Чернобил разпространява радиоактивен облак в Европа. Съветските власти признават, че това се е случило чак три дни след аварията и това поражда съмнения в политиката на гласност. Горбачов прави първите публични коментари 18 дни след трагедията.
Декември 1986 – Д-р Андрей Сахаров, бащата на дисидентското движение в СССР, е освободен от изгнание след телефонно обаждане от Горбачов. Сахаров е един от стотиците политически и религиозни дисиденти, освободени по време на управлението на Горбачов.
Май 1987 – младият германец Матиас Руст преодолява съветската ПВО, като излиза с лек самолет „Чесна“ от Хелзинки и каца на Червения площад в Москва. Горбачов започва чистка сред висши ръководители в областта на отбраната.
Октомври 1987 – Видният руски реформатор Борис Елцин влиза в сблъсък с Горбачов по въпроса за темпото на перестройката и напуска управляващото Политбюро на ЦК на КПСС.
Декември 1987 – Горбачов и Рейгън подписват във Вашингтон първия договор за съкращаване на ядрените арсенали. Всички съветски и американски ракети със среден обсег трябва да бъдат ликвидирани.
Октомври 1988 – Горбачов укрепва властта си, като става председател на Президиума на Върховния съвет (парламента).
15 Февруари 1989 – Приключва деветгодишното съветско военно присъствие в Афганистан приключва. Набират скорост движенията за независимост в Балтийските републики, Грузия и Украйна.
Март 1989 – Съветският съюз провежда избори за Конгреса на народните депутати на СССР. представители, в които избирателите за пръв път имат възможност да избират между няколко кандидати за едно място. Много видни комунисти от старата гвардия губят от независими кандидати, а сепаратистите печелят повечето места в балтийските републики Естония, Латвия и Литва.
Май 1989 – Горбачов прави първата си визита в Китай. Съветският лидер смята, че азиатската страна също трябва да поеме по пътя на демократизацията. Дън Сяопин обаче е на мнение, че Комунистическата партия не трябва да отслабва ролята си в управлението на държавата. По-късно синът на Дън Сяопин разкрива, че баща му считал Горбачов за „идиот“. Причината са неумелите решения, които според Дън Сяопин довели до гибелта на първата комунистическа държава и втората световна суперсила.
Ноември 1989 – Народни революции свалят комунистическите правителствата в Източна Германия и останалата част от Източна Европа. Съветският съюз не прави опит да се намеси при падането на управляващите в неговите сателити.
Декември 1989 – Горбачов и президентът на САЩ Джордж Х.У. Буш на среща на върха в Малта обявяват края на Студената война. Близо 20 дни след срещата екзекуцията на семейство Чаушеску в Румъния бележи успешния край на „революциите“, обхванали страните от Източна Европа през 1989 година.
Февруари 1990 – Комунистическата партия се отказва от гарантирания си монопол върху властта. Парламентът се съгласява да даде изпълнителни правомощия на Горбачов като негов председател. Демонстранти, подкрепящи реформите, провеждат огромни митинги в целия Съветски съюз.
Октомври 1990 – Източна и Западна Германия се обединяват след интензивни преговори между шестте големи сили, в които Горбачов играе ключова роля. Съветският парламент одобрява план за отказ от централизираната планова икономика в полза на пазарната. Горбачов е удостоен с Нобелова награда за мир.
Ноември 1990 – Парламентът упълномощава Горбачов да издаде укази в почти всички сектори на обществената дейност. Първият проект за Съюзен договор, предложен от Горбачов, дава значителни правомощия на 15-те републики, но четири от тях – Латвия, Литва, Естония и Грузия – отказват да го подпишат.
Януари 1991 – Войски потушават демонстрациите в подкрепа на независимостта в балтийските страни, като убиват 14 души в Литва и петима в Латвия.
Март 1991 – Проведен е референдум за бъдещето на Съветския съюз. Резултатите му показват, че близо 70% от гласувалите са за запазване на СССР като обновена „федерация на равни суверенни републики“, но шест републики бойкотират гласуването.
Април 1991 – Разпуска се Варшавският договор – военният съюз обхванал държавите от Източния лагер.
Юни 1991 – Борис Елцин е избран за президент на Русия.
19 август 1991 – Твърдейки, че Горбачов е в лошо здравословно състояние, неговият заместник Генадий Янаев поема президентския пост начело на твърдолинейна комунистическа хунта. В някои области е обявено извънредно положение. Естонският парламент обявява независимост.
21 август 1991 – Превратът се проваля, унищожавайки консервативната група в в центъра и дава огромен тласък на сепаратистите в републиките. Латвийският парламент обявява независимост.
24 август 1991 – Горбачов подава оставка като лидер на комунистическата партия, нарежда държавата да конфискува имуществото ѝ и предлага тя да се саморазпусне. Украинският парламент обявява независимост. В рамките на няколко седмици всички съюзни републики с изключение на Казахстан и Русия, правят същото.
6 септември 1991 – Върховният законодателен орган на СССР признава независимостта на Литва, Латвия и Естония. Конгресът прекратява договора за създаването на Съветския съюз от 1922 г. и предава властта на временния орган в очакване на подписването на договор за доброволен съюз на суверенни държави.
16 ноември 1991 – Русия поема контрола над почти цялото съветско злато и диамантите, както и върху износа на петрол.
8 декември 1991 – Русия, Украйна и Беларус обявяват създаването на Общността на независимите държави без централна роля за Горбачов или Москва. Първоначално той се противопоставя на новия ред и отказва да подаде оставка. Постепенно приема неизбежното.
25 декември 1991 – Горбачов подава оставка като президент на СССР, който на следващия ден официално е разпуснат. Паралелно с последната реч на Горачов, американският президент Джордж Буш прави изявление за победата над СССР и триумфа на демокрацията.
Март 1992 – Горбачов създава своята едноименна фондация. Целта и е да се бори с клеветите относно Перестройката и да изследва последните години на СССР.
16 юни 1996 – Горбачов се кандидатира на президентските избори в Русия, като социалдемократ. Кампанията му обаче не получава слабо медийно отразяване. Горбачов печели 0.5%. По-късно той ще коментира, че последните честни избори в Русия, са тези проведени в края на СССР.
1 януари 1998 – Горбачов започва да участва в реклами на успешни западни корпорации, за да набира пари за фондацията си. Първата такава е на „Пица хът“. Поради страх от твърде негативни реакции рекламата не е излъчена в Русия, а само в САЩ и Западна Европа. Тя е описана като доказателство за „победата на капитализма“. По-късно последният съветски лидер участва в реклама на Louis Vuitton.
1999-2003 – Горбачов критикува политиката на Запада спрямо Русия, разширяването на НАТО, войната в Югославия и войната в Ирак. Той се среща с Путин, който настоява Горбачов да оглави група за диалог между Русия и Германия.
2007 – Социалдемократическата партия на Русия, в чиято създаване Горбачов е водеща фигура е забранена. Причината е, че не успява да регистрира офиси извън Москва с повече от 500 регионални члена.
Първоначално Горбачов симпатизира на Владимир Путин заради неговата позиция против реформите на Борис Елцин
2012 – Горбачов критикува Путин и провежданите от него избори. По думите му руският президент „се опитва да върне най-лошите бюрократични черти на КПСС“.
Ноември 2014 – Горбачов подкрепя референдума и присъединяването на Крим към Русия. Той критикува санкциите и обвинява Запада в „триумфализъм“. Според него войната в Донбас и подкрепата на САЩ към Украйна могат да запалят нова Студена война.
24 декември 2021 – Горбачов каза, че Съединените щати са „станали арогантни и самоуверени“ след разпадането на Съветския съюз, създавайки „Нова империя. Оттук и идеята за разширяване на НАТО“. Това е последният му публичен коментар. Горбачов не коментира войната в Украйна, започнала два месеца по-късно. Фондацията му обаче призовава за незабавни мирни
Източник: dir.bg
